Беше повече от ясно, че това ще се случи - по-скоро рано, отколкото късно. Впечатляваща в случая е не толкова глупостта на титанаджиите, които едва ли някога ще имат друга личност от нивото на Любо Пенев в екипа си, колкото съвършената мотивация на оставката. Ще я цитирам дословно, докато се питам колко журналисти биха могли да се изразяват толкова добре:
Уведомявам ви официално, че днес, 6 ноември 2009 година, подавам оставка като треньор на ЦСКА. Решението ми е продиктувано от последните събития в клуба и несъгласието ми с последвалите ваши управленски решения от началото на седмицата. Категорично не приемам пряката ви намеса в моята работа по спортно-техническите въпроси, за която имах делегирани пълни права. Конкретно - с връщането в отбора без мое знание на футболистите, които аз бях временно отстранил от първия състав. Вашето решение противоречи на договорните ни отношения, според които именно вие ми бяхте гарантирали правото на последна дума по всички спортно-технически въпроси в клуба.
Нарушаването на въпросните управленски принципи нанася вреда на моята репутация и този факт не ми е безразличен. Те определено дадоха храна на някои майстори на късия преразказ, които интерпретират разминаванията в клуба като проява на безпринципност от моя страна. Това абсолютно не отговаря на истината и затова в случая виждам моята оставка като единствения достоен изход. Решението взех още след като в самолета за Базел научих за конфузното разминаване между моите думи и тези на г-н Димитър Борисов, опростил наказаните от мен футболисти. Но заради мача от Лига Европа не афиширах още тогава оставката си само и единствено да предпазя футболистите от допълнително напрежение преди двубоя.
Не искам да споря, да влизам в конфликти, да търся вина. Освен всичко в ситуация като тази не е важно кой е прав, а кое е правилното. Аз не искам да излизам през задния вход на ЦСКА и в името на клуба подавам оставка. Градил съм дълго време име в световния футбол и на никаква цена няма да го принеса в жертва на нечии интереси. Винаги в живота си съм спазвал принципа, че честността създава доверие. Това, в което вярвам, е това, което се случва. А не каквото се говори! Но когато се стигне до момент да не можеш да различаваш съмишлениците си от недоброжелателите, значи е дошло време да си тръгнеш.
Подавам оставка и няма да търся абсолютно никаква финансова неустойка по договора ми с ЦСКА. Съжалението по принцип не е присъщо на професионалистите, но и не само заради това не се срамувам от нито един мой ден в ЦСКА. Пожелавам от цялото си сърце бъдещи успехи на клуба. Защото независимо кой го ръководи най-славният български клуб винаги е бил на подиума на победителите!
Публикации
