Rousse by night

Градски площад с 5 осветени фонтана, всеки в коренно различен стил, и 13 улици, водещи към тях, плюс дървета, каквито не могат да се видят къде да е и нямащи нищо общо с любимите софийски кестени и тополи. Звучи ли достатъчно европейско? Не само звучи, ами и изглежда, напълно реално е.
Естествено, самите русенци не осъзнават в пълна степен какво притежават, но и това не ме изненадва. Както винаги, се чуват и гласове от типа "Ни виждъми къде са утишли тез 10 милиона льева за ремонта" и прочие. Ужасно провинциално е да се разхождаш сред всичко това и да говориш така. Но такъв е днешният русенец - сдухан, мързелив и вечно недоволен спрямо всичко друго, но не и срещу себе си.
Иначе цялото това великолепие, което виждате, се охранява от 54 камери за наблюдение. Да видим докога ще го опазят.

Дунава през юли

Карнавалът в Русе

Вече на 10 години. Подробности за програмата от 23 до 25 юни - тук  и тук

Червен, русенският Царевец

Останките на един от най-важните градове на Втората българска държава (XII - XIV век) се намират на 30-ина километра от Русе. Средновековният град Червен доста прилича на крепостта Царевец във Велико Търново, само че тук реката не е Янтра, а Черни Лом.

Стените на укрепленията, сградите и църквите са сравнително добре запазени, без да са реставрирани и доизграждани по-нагоре от метър. Напълно съхранена е триетажната крепостна кула, която е идентична на онази в Царевец. Всъщност, това в Червен е оригиналът, а Балдуиновата в Търново е архитектурно копие, изградено малко по-късно.

Пътят от Русе до Червен е в чудесно състояние, без почти никакви дупки или лоши участъци. Имах малък проблем с GPS-навигацията на Garmin, която, кой знае защо, много държеше да ни прекара по някакъв офроуд-маршрут през село Кошов. Самото село, с не повече от 300-жители в момента, е полу-изоставено и в окаяно състояние, но в доста живописна местност в котловината на реката. Оттам до Червенската крепост може да се стигне примерно с каруца по един черен път, но той определено не беше предназначен за добрия стар Лексус.

Както скоро се убедихме, не бяхме единствените, подлъгали се да направят преждевременна лява отбивка от главния път, водени от навигационно достижение на цивилизацията. Всъщност трябва да се кара само направо до отбивката за село Червен, а оттам "царският път" води чак до паркинга в подножието на крепостта. Ако се идва от Русе, се минава през Басарбово, а после и през общинския център Иваново. Ако пък идвате от София или Търново, има разклон за Иваново на 20-ина километра преди Русе.

Поглед от пътя след отбивката за Червен. В средата е крепостта, а долу вдясно - днешното едноименно село.

До крепостта, която е била нещо като резервна столица на България, се стига по 235 стръмни стъпала. Гледката отгоре е впечатляваща. Припича доста силно, а периодически от една каменна руина към друга припълзява по някой смок или гущерче. До всяка по-голяма постройка има нагледно табло с възстановка и обяснения. Специално прокопан проход е осигурявал укрепен от врагове достъп до питейната вода долу.

чети нататък...

Басарбовски скален манастир

Най-близкият до Русе манастир е и един от най-малките у нас, вграден в скалите по поречието на Русенски Лом на 10-ина километра южно от града. Това е и единственият все още действащ скален манастир в България.
За пръв път за него се споменава в турски документи от втората половина на XV век. Тук през XVII век живял и обявеният по-късно за светец Димитър Басарбовски - простодушен човек, чиято силна вяра в Бога и смирение след смъртта му го превърнали в чудодеец.

Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак. (из Pravoslavieto.com)

Предусещайки смъртта си, Димитър отишъл край реката и там издъхнал. Мощите му, намерени на брега на Лома, после се оказали чудотворни.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

Век по-късно по време на една от руско-турските войни генерал Петър Салтиков решил да ги пренесе в родината си. По пътя натам обаче румънците го помолили да ги остави в Букурещ, като компенсация за техните жертви, дадени във войната. Така мощите на Свети Димитър Басарбовски и днес са в църквата "Три светители" в румънската столица.

Основното благоустрояване на манастира започнало през 30-те години на ХХ век от хаджи Хрисант, монах от Преображенската обител. Днес в подножието на скалата синодът и министерството на икономиката и туризма строят голяма църква и хотел.

виж още снимки...

Паметникът Mega Mall Ruse

Единият от двата полу-празни русенски мола е не просто символ на кризата, но и паметник на човешкото безумие и мегаломания.
Още при проектирането му е трябвало да бъде ясно, че точно на това място, без развлекателен център и мултиплекс за кино, ще му бъде трудно да привлича достатъчно посетители. Софийският "Сердика център" също търпи загуби от липсата на развлечения като добавка към магазините, но явно този горчив опит не е послужил за поука никому.

Празни полутъмни коридори и магазини, очакващи своите наематели и купувачи.

Самотни детски играчки в един от 15-ината отворени магазини.

Великденска украса насред красив декор от мрачна утопия.

В момента Mega Mall Ruse е подтискащо празен, с 15-ина работещи магазина, чиито продавачки скучаят и гледат тъжно, и опушена кафе-сладкарница със (сравнително хубава) панорама към Дунава.
Супермаркетът на партерния етаж е "Пикадили", който трудно издържа на конкуренцията на Carrefour, Lidl, Billa и Kaufland в града и също е почти без клиенти.

Тепърва се очаква в Mega Mall да отвори ресторант от известната търновска верига "Щастливеца". Говори се и за боулинг-зала и кино-комплекс на последния етаж. Ако се появят и вериги за бързо хранене, може и да има някакъв шанс за този иначе добре изглеждащ мол със стилен интериор.
В момента само данъкът смет, който сградата трябва да плаща, е около 15 000 лева на месец. С останалите разноски издръжката му сигурно надскача 1-2 милиона на година.
Получава се парадокс - вместо да си оправиш настроението, посещавайки това място, се натъжаваш.

Логото е стилно и запомнящо се, но буквата M прилича повече на W.

Mall Rousse

По-точно - само 2 важни части от него, които работят засега - Cinema City и Carrefour. Първи впечатления:

- Достатъчно голям и добре осветен паркинг. За съжаление (невинаги през зимата ще е над нулата като днес) - само на открито.
- Карфурът се е настанил в пространство, което очевидно е било проектирано за по-малък хипермаркет, например Пикадили или Билла. Това прави разпределението на щандовете и касите малко разхвърляно. Понеже в момента целият град Русе е тук, лудницата е невъобразима. Като цяло - любезно и сравнително бързо обслужване.
- Кинокомплексът е разположен на огромна площ - много по-голяма от тази в софийския мол. Има общо 10 зали. Освен центъра за пуканки, шоколади и напитки, обаче има само още едно заведение наблизо - сладкарницата за торти и сладолед. Всички останали заведения ще отварят тепърва, в неопределен засега срок. Макар че ако работеха от днес, щяха да реализират рекордни обороти. Но, както често става в България, кой да се усети. Обичаме да се оплакваме, че няма пари, но не винаги се ориентираме как да ги спечелим.
- Огромен минус - в цялото огромно фоайе на Cinema City няма покритие на gsm-сигнала. Вътрешните клетки били монтирани, но няма връзка с антени извън сградата. Дано този въпрос бъде решен час по-скоро.
- Имаше добър сигнал за безплатен интернет, и доста хора, които се възползваха от него.
- Като цяло интериорът на мола е един от най-хубавите, които съм виждал досега - облицовка, материали, украса, проникване на дневна светлина от покрива.
- Самата сграда е с внушителни размери - такова чудо може да се построи само извън София и в сравнително отдалечен от центъра квартал.

Александър Неделчев на 53

Русенският заместник-кмет, специалист по руска класическа литература и хард-рок, маниак на тема Manowar и стратегически онлайн-игри, както и доказан естет и ценител на женската красота, днес навърши 53. Пада ми се брат. Не съм сигурен доколко трябва да съм щастлив от този факт, но едно е сигурно - нямам основание да се срамувам от него. Даже в много отношения се и гордея, но подобни признания е по-добре да му се спестяват.
Да е жив и здрав и да се готви да ме почерпи post factum, а аз ще му подаря някое списание, какво друго.

Нито тих, нито бял, но си е Дунав

Така изглеждаше Дунавът край Русе на 7 април, в района на остров Лиляк, когото напоследък неправилно наричат "Люляка". Реално тук люляци няма, преобладават акации и върби.

Light Ultra Club

Новата дискотека на Русе. Едно наистина добро място, направено не толкова с много пари (макар че поне на пръв поглед изглеждат много), колкото с усет към модерното и най-вече ефективното.
Най-добрият звук, който съм чувал от доста време насам, и най-доброто осветление са именно тук.

Grand Plaza

3D-анимационна реклама на комплекса, който се строи в центъра на Русе - спортна зала, мол, бизнес-център и хотел

Русе бай найт

Списание "Ю"

От декември в Русе тръгва ново безплатно лайфстайл-списание. Проектът изглежда свежарски и направен с ентусиазъм. Подробности в блога DrЪnata spot, чийто собственик е и автор на статия за строящите се в града молове.

Сайтът на "Ю" се намира тук

Някакви си 20 градуса

С толкова се промени температурата само за едно денонощие този уикенд, който прекарах в Русе. Тръгнах и пристигнах там при 32 градуса, а поех обратно при 12. Първия ден умираш от жега, втория ден се чудиш какви якета да обличаш-
На връщане отново имаше амплитуди, макар и само от около 10 градуса. Не се случва всеки ден да използваш климатика на колата си за бързо отопление, после за бързо охлаждане (някъде между Бяла и Плевен) и после отново за отопление.

DJane Koki

Най-готината и прогресираща българска диджейка? Много вероятно. 21-годишна, от Пловдив, добре позната на клъбърите в местната "Плазма".
На 31 май Коки ще бъде подгряващ диджей на партито с именития DJ Chus в култовия нов русенски клуб Platinum.

Русе бай найт

Тези светещи дръвчета пред служебния вход на кметството плавно сменят цвета си през няколко секунди. Nice touch

Великден в Oppium

Няколко доказателства, че посрещнахме именния ден на Велислава подобаващо

Още документи и компромати - тук

2 кафета за 40 лева

- Колко ви дължа за кафетата?
- За полицаите ли са?
- Да.
- 40 лева.

Подробности за диалога в крайпътно кафене край Бяла - тук

20 въпроса към Веселин Топалов

Най-силният шахматист на планетата за суеверието в спорта, бремето да си световен шампион и бъдещето на безсмъртната игра

(Playboy #45, декември 2005)




...Едва ли има друг ръководител на национална медия освен моя милост в Playboy, който да познава Веско Топалов толкова отдавна. Мога спокойно да се фукам наляво и надясно, че съм играл няколко партии със световния шампион по шах още преди четвърт век. Тогава Веско беше 6-7 годишен, а аз - с 5-6 години по-голям от него. Имахме един и същ треньор - Димитър Синабов (обаятелна личност, изключително добър човек и педагог, който наистина знаеше как да те научи не само “да ги местиш”, но и много други неща). Аз не бях от силните играчи, но все пак имах солидна подготовка, а и доста повече опит от Веско. Срещу него обаче нямах абсолютно никакъв шанс. Никога, нито за минута. В малкото партии, които сме играли заедно (в русенския шах-клуб много бързо стана ясно, че това момче трябва да се подготвя по специална програма при големи шахматисти, а не да си губи времето), просто не знаех на кой свят се намирам и откъде ми се струпват всички беди на главата.
Тогава за пръв и последен път осъзнах какво е да имаш насреща си гений в един спорт. Чувството е много особено - едновременно безпомощност, самосъжаление, но и възхищение към човека от другата страна на дъската. Нещо като близка среща от трети вид, както би казал Стивън Спилбърг...


Цялото интервю, което ще бъде част от книгата "Моят живот в Плейбой" - тук

Русе, на "Терасата"

Слънчево и топло, около 10 градуса. За софиянците да уточним специално - тук така и не валя сняг тези дни.
Тласкачи, влекачи, скутери и кораби-ресторанти кръстосват Дунава, а по алеите се шматкат ученички от техникума по облекло. Едно време последният се казваше "Йорданка Николова", ама сега нямам представа.
На "Терасата" - студен портокалов фреш и еспресо, wi-fi интернет и някакво първенство по фигурно пързаляне по кабелната. Музикално оформление - Ken Lee, в оригиналното изпълнение на Марая Кери, и Because I Got High на Афроман.
Ето това е идилия, но не от П. Ю. Тодоров, а от Г. Н. Неделчев, sirca 2008.