Почти излязохме от кризата, но влязохме в нова. Изборите не помогнаха, но и не попречиха. Народът? Беше твърде зает с поредните глупости
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 23 декември 2011
В коледните дни ни
се иска да си спомняме за хубавите неща от отиващата си година, но и да мечтаем
и вярваме в чудесата, които ни чакат през следващата. Иначе българите по
традиция сме черногледа нация и бързо забравяме хубавото. Или по-точно –
моментално свикваме с него и искаме още – даже и тогава, когато не сме сигурни,
че заслужаваме.
2011-а ще бъде
запомнена главно с това, че беше по-успешна от тягостната 2010-а – и в
икономическо, и във всяко друго отношение. За съжаление обаче, много вероятно е
да се окаже по-добра и от предстоящата 2012-а.
Тъкмо излязохме
от една криза и се зададе друга. Проблемът е, че от тази новата не се вижда кой
ще ни избавя. Повечето европейски държави ще имат не по-малки проблеми от
нашите. Така че явно трябва да се спасяваме сами от удавянето – като в лозунг
от “12-те стола” на Илф и Петров.
През цялата
2011-а икономиката, изразена в брутния вътрешен продукт, бавно, но
стабилно растеше – както спрямо
всяко предишно тримесечие, така и към предходната година. Разбира се, това не
намали броя на вечно недоволните и на тези, според които живеем все по-зле и
по-зле. Но все пак доста българи заживяха по-добре отпреди.
Държавата
продължи да изнемогва в опитите да събира и преразпределя. Парите за пенсии,
социални помощи и заплати в държавния сектор все така не достигат, а
българинът, свикнал на по-широкия колан допреди 3-4 години, е нетърпелив да
заживее като европеец. Както се оказа през последните месеци обаче, по-скоро
някои европейци ще заживеят като българи, отколкото обратното.
Но поне през
2011-а имаше избори, очаквани
като отдушник и едва ли не
панацея за проблемите в държавата. Те бяха по-парадоксални отвсякога и, както
прогнозирахме тук, а впоследствие се и доказа – “изпити по никое време” за
голяма част от политическите сили.
В криза като
сегашната да си кмет или президент не е свързано с почти никакви облаги, а даже
напротив – ще бъдеш натоварен с очаквания, които е абсурдно да изпълниш.
Това обаче не
попречи вотът да бъде максимално истеризиран – от вечната група огладнели
политически кокошки, сънуващи просо и държавна баница. Много от тях стигнаха
дотам предварително да раздават постове и едва ли не да редят нов кабинет,
предвкусвайки неизбежна правителствена криза и нови избори.
Формулата “Народът негодува,
следователно е наш ред да управляваме”
този път обаче не проработи. Избирателите проявиха неочаквана мъдрост,
предпочитайки да дадат и в другите видове власт шанс на досегашното мнозинство,
вместо прибързано да потърсят новия месия, който “ще ги оправи”.
Както преди вота,
така и след него, управлението беше и ще продължи да бъде критикувано от две
коренно противоположни позиции. Едната е, че е прекалено радикално, че не дава
въздух и достатъчно пари на хората и че така пречи да се излезе от кризата (откъм БСП,
интелектуалци, синдикати, доценти и трактористи). Втората критика е от другия полюс – че
не е достатъчно решително, че реформите са половинчати, че не се закриха
достатъчно болници, училища и университети.
Здравият разум
ясно подсказва – когато едно правителство е критикувано по този начин от две
страни, то очевидно се
опитва да пази някакъв баланс, който е в интерес
и на едните, и на другите. Ако сегашното управление беше толкова пагубно за
нацията, колкото твърдяха някои предизборни агитатори по митингите, то загубата
на ГЕРБ в градовете и на президентския вот щеше да бъде съкрушителна. Ако и
една десета от това, което говореха Първанов, Станишев, Атанас Семов и други
доценти беше истина, сега щяхме да имаме съвсем друг държавен глава и съвсем
други кметове, а след броени месеци – вероятно и друг премиер.
Това обаче не се
случи. Значи или кризата е преминала дъното си, или управлението не е чак
толково лошо, или – и най-вероятно – алтернативите на сегашната власт са доста
по-непривлекателни за електората.
Дали ГЕРБ ще
успее да спечели втори мандат през 2013-а? Не е сигурно, но можем да се
обзаложим, че ако това не стане, то управлението на неговите наследници със
сигурност ще е още по-кратко.
С навлизането на
цяла Европа в дългова криза оставането на Бойко Борисов начело на
изпълнителната власт прилича повече на донкихотовска жертва и себеотрицателен
държавнически ход, отколкото алчност за управление. Ако ГЕРБ бе играл
симулативно на тези избори и ги бе загубил, а после бе отстъпил и
правителството при един предсрочен вот, завръщането му на бял кон до 2-3 години
би било гарантирано. Но щеше ли от това да спечели страната? Просто щяхме да
попилеем няколко години от живота си в поредното политическо лутане.
Така че Борисов
засега остава. А както сме писали и друг път – да се опиташ да избавиш този
народ от кризата и най-вече от корупцията, не означава нищо друго, освен да
обявиш война на поне половината от него.
Но да се върнем
на отиващата си 2011-а. Макар и да прояви изненадваща електорална мъдрост, през
останалото време и по стар обичай народът не се напрягаше особено. За пореден
път счупихме
рекордите по празници, извинени
и неизвинени отсъствия, болнични дни и клинични пътеки. В парламента, даже
когато се гласуваха нови министри, работеха максимум две трети от депутатите. В
търсене на врагове и “лошите” набедихме цели съсловия, като например
лекарското, че са виновни за какво ли не. Междувременно полудяваме все повече
по врачки и групово пазаруване в интернет, защитаваме габровско прасе повече от
младежите, чиито убийци остават без присъда, а пред блока коли горят като на
кино... Тези неща ще продължат и през 2012-а.
А отиващата си
година ще изпратим отново в коледно-потребителска истерия, все едно на 1 януари
някой ще ни разстреля и вече няма да ни се налага да му живеем.
Спокойно, ще
живеем, каквото и да означава това.
Хубавите неща през 2011-а:
- Не се стигна до
правителствена или парламентарна криза
- Избрахме нов
президент, необвързан с партия или с бившата Държавна сигурност
- Икономиката
отбеляза ръст, макар и едва забележим
- Туризмът
регистрира една от най-успешните си години
- Затягането на
фискалната дисциплина продължи
- "Булгартабак" най-после бе приватизиран и ще работи на пазарни начала
- София се сдоби
с голяма спортна зала и с магазин “Икеа”
- Български филми
като “Операция Шменти-капели”, “Тилт” и “Love.net” привлякоха стотици хиляди в киносалоните
- Телевизионното
кино е в небивал разцвет
- Все по-големи
холивудски продукции се снимат у нас
- Имаме поне една
изцяло завършена магистрала, макар и само 19-километрова – “Люлин”
Лошите неща през 2011-а:
- Изборите
ненужно противопоставиха много българи един срещу друг
- Протести и
стачки стопираха част от нужните решителни реформи в някои сектори
- Съдебната
система все така буксува на едно място, произнесени бяха безумни оправдателни
присъди
- Трайно
разочаровахме хиляди руски туристи след безумен конфликт между фалирала
туристическа агенция и авиокомпания
- Футболът съвсем
го закърши
- Въпреки все
по-големите бюджети, отпускани от държавата, и здравеопазването изпадна в криза
на доверие
- Контрабандата и
недостатъчната събираемост на акцизи създават огромна дупка в хазната
- Два от най-големите доскоро вестника - "24 часа" и "Труд" - се превърнаха в проводници на отявлена поръчкова журналистика благодарение на новите си издатели. Свиването на тиражите и влиянието им бе резонно