Линковете днес

Какво да очакваме от 2012 - падане на ембаргото срещу Куба, легализиране на марихуаната поне в един щат, първо забавяне на китайския възход и други прогнози от коментаторите на The Daily


От Нова година през 1 април до Рамадана и Коледа - класация на най-популярните празници в света


Бойкотирайте новогодишната реч на Медведев - зове руска тв водеща. А какво да правим ние с Гоцето?


Сбогуване с гневната 2011-а - политическа рекапитулация от Едвин Сугарев

iPhone circa 1983 - ето, в Apple са работили по въпроса още преди 30 години


The Ant Crusher - жаба срещу електронни термити, но и не само срещу тях

Малка частна рекапитулация на 2011-а

Годината, която си отиде, беше по-добра от предишната, поне за повечето хора. Аргументите за това са събрани в статията ми за "Уикенд", която може да се прочете и тук.

Лично за мен 2011-а отново беше година на нови начинания и силни емоции. Първите месеци от нея течаха бавно, а последните минаха като един миг. Но винаги е така - в първия случай когато бездействаш, а във втория - когато си затрупан с работа. В момента списание "Биограф" е погълнало почти цялото ми време и енергия. Хубавото е, че резултатите са добри и градацията на развитието му е възходяща, макар че аз, както винаги, искам много повече и не преставам да мърморя.

В началото на 2011-а напуснах фирмата, която стоеше зад списание "Номер 69". Предпочетох да запазя концепцията му непокътната, както и правото си да го издавам самостоятелно, без намесата на хора, в чиято компетентност имам достатъчно основания да се съмнявам. Изданието продължи да съществува, засега като уеб-сайт и като студио, в което през цялата година бяха заснети десетки фотосесии.

Мъжките списания като цяло изживяват трудни времена. В момента и Playboy, и Maxim се намират в състояние на свободно падане и излизат на загуба. Субсидират ги с печалбите на другите издания под шапката на "Атика медия" - Grazia, Joy, Forbes и т.н. Разбира се, т. нар. "криза" винаги е само частично оправдание за един неуспех. Предимството на "№69" пред другите мъжки издания е, че е много по-гъвкаво като съдържание и екип и не е толкова зависимо от рекламния пазар. Затова излизането му отново на хартия би коствало много по-малко средства - стига да се намери достатъчно време и мотивация за това, както и по-компетентен издател.

Но, както се казва, в природата енергията не се губи, само може да се видоизменя. Още в края на пролетта започна да се избистря концепцията на "Биограф" - проект, зад който застанаха чисто нова компания с големи амбиции и хора, които знаят какво искат и как да го постигнат. В началото на юли вече бяхме заели офиса в "Електроника", а на 18 август издадохме и първия брой.

Списание с толкова много теми и страници се прави трудно или поне със сигурност по различен начин от едно мъжко лайфстайл издание. Трябва да се работи методично, а не "на юруш" в последната седмица, както са свикнали повечето редактори у нас. Координацията и методичното производство (по над 10 страници всеки ден!) са най-важни и именно тук с арт-директора Андрей (с него бяхме и в Playboy от 2003 до 2007-а) отново се оказахме незаменим тандем. За останалото се погрижи редакционният съвет, в който освен моя милост са още Мартин Радославов, брат му Димитър Златков, Надя Чолакова, Светльо Дукадинов.


GeorgiNedelchev.com? В момента тук влизат по около 500 човека дневно. Лек спад в сравнение с миналата година, но това е обяснимо, тъй като нямах много свободно време. Освен традиционните рубрики (Линковете днес, Цитат на деня, Карикатура на деня) тук могат да се прочетат и някои от статиите ми за вестник "Уикенд", както и коментари по много други въпроси.

"Приключения из българската еротика"? Така и не успях да довърша и издам втората си книга, но през 2012-а обещавам и това да стане.

Каква беше 2011-а в личен и емоционален план? О, със сигурност по-вълнуваща от предишната, но за тези неща не е прието да се разкриват подробности. В някои моменти чак ми се струваше съмнително всичко да е толкова хубаво. С годините човек помъдрява и се научава да оценява красивите мигове.

Имаше ли неща, които ме ядосваха и нервираха през годината? Естествено. Но бяха по-малко, отколкото през 2010-а. Мога спокойно да кажа - през 2011-а не ми се наложи да контактувам и работя съвместно с нито един завършен глупак. Това си е направо за завиждане. Колко хора могат да се похвалят със същото?

Честита 2012-а на всички, дано сме живи и здрави и на нея да правим рекапитулация догодина.

The Hunger Games

Стига вече с този "Здрач" и безхаберната Бела. Героинята на Дженифър Лоурънс в един от най-очакваните филми на 2012-а е по-отракана и не се страхува да поема инициатива. "Игрите на глада" по бестселъра на Сюзан Колинс излиза на екран през март.

Телевизиите проспаха Коледата

БНТ и bTV се отсрамиха с по един концерт, а Нова бълваше холивудско кино. И в Новогодишната нощ не чакайте нещо специално. А някога беше друго... 

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 30 декември

“Комиците” са най-рейтинговото българско шоу. Зрителят обаче им се радва всяка седмица, а на Нова година би оценил нещо по-специално, каквито бяха програмите с Тодор Колев навремето.

Помните ли времената, когато Бъдни вечер и Коледа почти не се празнуваха, а Нова година се чакаше с трепет най-вече заради интересната телевизионна програма? Тогава българинът нямаше много развлечения, между които да избира. Екскурзиите в чужбина бяха неосъществима мечта, дискотеките и баровете – малко, ресторантите на "Балкантурист" с баналната пържола – също, а концертите по площадите – нещо немислимо.

Тодор Колев и Иръпшъните, “Криворазбраната цивилизация” с великия Калоянчев, фокусите на Николай Николаев с Кънчо, “африканците” Хиндо Касимов и Васил Попов, Любиша Самарджич и “Дай, рибу, рибу”, Стефан Данаилов и красавицата Вероник Жано... Това бяха образи, за които говореше цяла България. Още от първите дни на новата година вече гадаехме какво ще бъде телевизионното шоу за посрещането на следващата. А самата програма се снимаше още от ранна есен.

После дойде демокрацията и се случиха важни неща. Първо започнахме да празнуваме не само Нова година, но и Бъдни вечер и Коледа. После телевизиите започнаха да се множат и конкурират, а зрителят стана разноглед. Всеки канал се стараеше да предложи специална програма, подготвяна месеци наред. Имаше години, в които блоковете за Нова година започваха още от обяд и имаха бюджети от стотици хиляди.

След това дойдоха времената на големия икономически възход, а оттам и бумът на пътешествията. Изведнъж стана смешно и непрестижно да си седиш вкъщи през коледните празници и да се взираш в стария (или чисто нов) телевизор.

Горе-долу по това време изчезна и старанието на тв каналите да ни забавляват по празници. Конкуренцията между тях стана все по-ожесточена, но през останалото време.

За Коледа и Нова година взеха да минават с номера “специално издание на популярно предаване” – я “Шоуто на Слави”, я нещо с Иван и Андрей,  я “Комиците” или “Шоуто на Канала”. Така усещането за ексклузивност, за нещо специално, подготвяно отдавна, изчезна моментално. Колкото и да се напъват сценаристите да вкарат коледни елементи в скечовете    , това прави картинката по-трогателна и дори леко тъжна, но нищо повече.

Тази година хитът са коледните сюжети в сериалите. Къде другаде, ако не в “Стъклен дом” ще те подсетят, че сме в края на годината? А и можеш ли да се сърдиш за този изтъркан трик, на фона на цялото продуктово позициониране с беемвета, доставки от хепи и безконтактно разплащане с кредитни карти?

Колкото и да е хитов обаче, един сериал не прави вечерта истински празнична. На всичкото отгоре, през последните 2 години публиката рязко се завръща пред телевизорите, изоставяйки скъпите екскурзии и ресторанти... Но какво ги чака там? Нека преговорим набързо.

Да започнем с Бъдни вечер, 24 декември, когато по традиция българинът е със семейството си, а основното забавление в хола е телевизорът. Каква бе програмата на по-големите канали от 20 часа?

Рейтинговият лидер Би Ти Ви заложи на холивудска комедия с неособено известни актьори отпреди 4 години. Същото беше положението и по Нова, само че там комедията беше отпреди 1988-а. По TB7 вървеше актьорското риалити “Машина за звезди” – тук ако не друго, поне собствена продукция. Най-уважителна към Бъдни вечер беше държавната БНТ – от 20.30 ч там започна концертът “Една Коледна нощ в операта”, заснет в Бургас, в който участваха доста български звезди и наистина създаваше усещане за празник.

Би било повече от странно, ако пийпълметрията покаже, че край трапезата със сърмите и пълнените чушки повечето хора са предпочели вехтия холивудски хумор на Би Ти Ви и Нова пред българското шоу на БНТ или ТВ7. Но всичко е възможно.

В 23 часа на Бъдни вечер Нова телевизия се събуди, пускайки “Горещо”, в което Венета Райкова разказваше за чудодейните български икони. Силна продукция, която определено заслужаваше по-ранен час на излъчване и повече публика. По-възрастните хора със сигурност са я проспали, което е жалко.

На следващата вечер, 25 декември, имаше една идея повече празничност. Би Ти Ви излъчи благотворителния концерт “Българската Коледа”, който бе продуциран на ниво, макар и с претупан финал. Малко по-късно ТВ7 завъртя ефектно шоу на канадската суперзвезда Майкъл Бубле. БНТ се задоволи с епизод от хитовия си сериал “Под прикритие”. След това –  коледен суинг-клуб със “Сантиментъл суингърс”. Отново някакво старание, колкото и плахо да е.

А Нова? От 20 часа там отново властваше Холивуд, макар и с по-атрактивно заглавие – “Съкровището” с Никълъс Кейдж. След края му имаше новини, последвани от нов холивудски филм – романтична комедия с Манди Мур. “За нас Бъдни вечер и Коледа не са специални”, сякаш крещеше програмата на този канал в две от най-святите нощи на годината...

Но да видим какво ни чака на Нова година. Не се надявайте на нищо специално. По Би Ти Ви ще отбият номера с новогодишни издания на “Комиците” и “Пълна лудница”. Вероятно смешките в тях ще са една идея по-забавни от обикновено, но като цяло трудно ще избегнат усещането за “дежа вю”.

Ще си кажете – какъв по-добър шанс за Нова телевизия да блесне и да върне някогашната си рейтингова слава? Глупости. Тук ще сервират специални издания на “Етажна собственост” и “Аз обичам България”, а малко преди полунощ – концерт на Мария Илиева, нещо като бонус към нея за това, че беше съдийка в X-Factor.

Едва час след настъпването на 2012-а по Нова ще се завърти нещо достойно за този специален ден – филмът-концерт “ФСБ”...

По БНТ носталгичното усещане за голям празник ще започне още в 22.30. Разбира се преди това, каква досада, няма да се мине без поредното “специално издание”, този път на “Шоуто на Канала”. Но след Тончо Токмакчиев поне ще има концерт на живо с Васил Найденов, “Ахат”, Миро и Дивна, Елица и Стоян и духов оркестър “Севлиево”.

Час след полунощ, когато по Нова тръгва филмът за ФСБ, БНТ ще контрира с филм на Мартин Скорсезе за “Ролинг Стоунс”... Дето се вика, намериха кога и с какво да се конкурират. Двете най-стойностни продукции тази нощ по едно и също време.

В същия час Би Ти Ви ще бъде пълен естетически контрапункт, пускайки концерта послучай 10-годишнината на чалга-империята “Планета”...

А можеше да бъде и другояче. Срещу бюджет, не по-голям от този на един епизод от актуален сериал, всеки от каналите можеше да предложи истинска новогодишна програма. Добри актьори у нас – колкото искаш. Да, вярно е, че откъм сценаристи сме зле. Но можеше в най-лошия случай да се върнат обратно към класиката. “Михал Мишкоед”, “Криворазбраната цивилизация”, “Големанов”, “Бай Ганьо”, разказите на Чудомир... Имаме достатъчно текстове, които даже средноталантлив тв режисьор (те повечето са точно такива) би адаптирал успешно, разполагайки с широк избор ветерани и млади театрални звезди.

А има и достатъчно личности с капацитет, които биха изнесли на гърба си една новогодишна програма. Мариус Куркински, Теди Москов, Камен Донев, Андрей Слабаков... За всяка от големите телевизии има поне по един стълб, който да завърти шоу около себе си, стига да го поканят и да му дадат някакъв нормален бюджет.

През годината каналите потрошиха милиони, борейки се за всеки зрител и влизайки в напълно ненужна понякога схватка – във всеки часови пояс и всеки възможен жанр. Сега, когато публиката се е кротнала пред телевизорите и не може да си позволи да бъде някъде другаде, те някак си доброволно абдикират от ролята на първостепенно забавление.

Затова не очакваме култови реплики от типа “Чичо, защо не кашляш?”, “Мамка му и прасе” или “Муш. Въх, убих та!”. Скука.

Цитат на деня

След като гръмко рекламираха този сезон с проактивния слоган, че "този път някой ще умре", това така и не се случи. Зрителите останаха излъгани. Ако има нещо, което умря - това е рейтингът. Уви, говори се, че все пак ще има и нов, последен сезон. Дано най-накрая сменят сценаристите, а част от актьорите се научат да играят.

Хенриета Шварц в рецензия за финала на четвъртия сезон на "Стъклен дом", в. "Всеки ден"

Линковете днес

Рекламните бюджети през 2011-а - обзор на Human Capital/ Jobs.bg


Липсва ми простотията, без ирония - изненадваща публикация в хейтърското Webcafe, виж и коментарите на дебилите отдолу


Любовта не е за самотници - от блога на Милена Фучеджиева


Топ 12 музикални събития - още един обзор на 2011-а


Вторият сезон на "Седем часа разлика" - разкрития в аванс от Магърдич


Доротея - още едно откритие на "Номер 69"


Samsung Galaxy S година по-късно - обобщение от блога на Никола Овчарски

Чудесата в киното през 2011-а

The Daily прави обзор на най-впечатляващите визуални ефекти на големия екран

Victoria's Secret Jingle Bells

Честита Коледа от Адриана Лима, Кандис Суонпул & co.

 

Colonia - Zavoli Me U Prolazu

Чудесен образец за съвременна поп-музика от Сърбия - от групата, която гледахме и на живо в центъра на София, на наградите на "Балканика"

Каква година изпращаме?

Почти излязохме от кризата, но влязохме в нова. Изборите не помогнаха, но и не попречиха. Народът? Беше твърде зает с поредните глупости

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 23 декември 2011

В коледните дни ни се иска да си спомняме за хубавите неща от отиващата си година, но и да мечтаем и вярваме в чудесата, които ни чакат през следващата. Иначе българите по традиция сме черногледа нация и бързо забравяме хубавото. Или по-точно – моментално свикваме с него и искаме още – даже и тогава, когато не сме сигурни, че заслужаваме.

2011-а ще бъде запомнена главно с това, че беше по-успешна от тягостната 2010-а – и в икономическо, и във всяко друго отношение. За съжаление обаче, много вероятно е да се окаже по-добра и от предстоящата 2012-а.

Тъкмо излязохме от една криза и се зададе друга. Проблемът е, че от тази новата не се вижда кой ще ни избавя. Повечето европейски държави ще имат не по-малки проблеми от нашите. Така че явно трябва да се спасяваме сами от удавянето – като в лозунг от “12-те стола” на Илф и Петров.

През цялата 2011-а икономиката, изразена в брутния вътрешен продукт, бавно, но стабилно растеше – както спрямо всяко предишно тримесечие, така и към предходната година. Разбира се, това не намали броя на вечно недоволните и на тези, според които живеем все по-зле и по-зле. Но все пак доста българи заживяха по-добре отпреди.

Държавата продължи да изнемогва в опитите да събира и преразпределя. Парите за пенсии, социални помощи и заплати в държавния сектор все така не достигат, а българинът, свикнал на по-широкия колан допреди 3-4 години, е нетърпелив да заживее като европеец. Както се оказа през последните месеци обаче, по-скоро някои европейци ще заживеят като българи, отколкото обратното.

Но поне през 2011-а имаше избори, очаквани като отдушник и едва ли не панацея за проблемите в държавата. Те бяха по-парадоксални отвсякога и, както прогнозирахме тук, а впоследствие се и доказа – “изпити по никое време” за голяма част от политическите сили.

В криза като сегашната да си кмет или президент не е свързано с почти никакви облаги, а даже напротив – ще бъдеш натоварен с очаквания, които е абсурдно да изпълниш.

Това обаче не попречи вотът да бъде максимално истеризиран – от вечната група огладнели политически кокошки, сънуващи просо и държавна баница. Много от тях стигнаха дотам предварително да раздават постове и едва ли не да редят нов кабинет, предвкусвайки неизбежна правителствена криза и нови избори.

Формулата “Народът негодува, следователно е наш ред да управляваме” този път обаче не проработи. Избирателите проявиха неочаквана мъдрост, предпочитайки да дадат и в другите видове власт шанс на досегашното мнозинство, вместо прибързано да потърсят новия месия, който “ще ги оправи”.

Както преди вота, така и след него, управлението беше и ще продължи да бъде критикувано от две коренно противоположни позиции. Едната е, че е прекалено радикално, че не дава въздух и достатъчно пари на хората и че така пречи да се излезе от кризата (откъм БСП, интелектуалци, синдикати, доценти и трактористи). Втората критика е от другия полюс – че не е достатъчно решително, че реформите са половинчати, че не се закриха достатъчно болници, училища и университети.

Здравият разум ясно подсказва – когато едно правителство е критикувано по този начин от две страни, то очевидно се опитва да пази някакъв баланс, който е в интерес и на едните, и на другите. Ако сегашното управление беше толкова пагубно за нацията, колкото твърдяха някои предизборни агитатори по митингите, то загубата на ГЕРБ в градовете и на президентския вот щеше да бъде съкрушителна. Ако и една десета от това, което говореха Първанов, Станишев, Атанас Семов и други доценти беше истина, сега щяхме да имаме съвсем друг държавен глава и съвсем други кметове, а след броени месеци – вероятно и друг премиер.

Това обаче не се случи. Значи или кризата е преминала дъното си, или управлението не е чак толково лошо, или – и най-вероятно – алтернативите на сегашната власт са доста по-непривлекателни за електората.

Дали ГЕРБ ще успее да спечели втори мандат през 2013-а? Не е сигурно, но можем да се обзаложим, че ако това не стане, то управлението на неговите наследници със сигурност ще е още по-кратко.

С навлизането на цяла Европа в дългова криза оставането на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт прилича повече на донкихотовска жертва и себеотрицателен държавнически ход, отколкото алчност за управление. Ако ГЕРБ бе играл симулативно на тези избори и ги бе загубил, а после бе отстъпил и правителството при един предсрочен вот, завръщането му на бял кон до 2-3 години би било гарантирано. Но щеше ли от това да спечели страната? Просто щяхме да попилеем няколко години от живота си в поредното политическо лутане.

Така че Борисов засега остава. А както сме писали и друг път – да се опиташ да избавиш този народ от кризата и най-вече от корупцията, не означава нищо друго, освен да обявиш война на поне половината от него.

Но да се върнем на отиващата си 2011-а. Макар и да прояви изненадваща електорална мъдрост, през останалото време и по стар обичай народът не се напрягаше особено. За пореден път счупихме рекордите по празници, извинени и неизвинени отсъствия, болнични дни и клинични пътеки. В парламента, даже когато се гласуваха нови министри, работеха максимум две трети от депутатите. В търсене на врагове и “лошите” набедихме цели съсловия, като например лекарското, че са виновни за какво ли не. Междувременно полудяваме все повече по врачки и групово пазаруване в интернет, защитаваме габровско прасе повече от младежите, чиито убийци остават без присъда, а пред блока коли горят като на кино... Тези неща ще продължат и през 2012-а.

А отиващата си година ще изпратим отново в коледно-потребителска истерия, все едно на 1 януари някой ще ни разстреля и вече няма да ни се налага да му живеем.

Спокойно, ще живеем, каквото и да означава това.

Хубавите неща през 2011-а:

- Не се стигна до правителствена или парламентарна криза

- Избрахме нов президент, необвързан с партия или с бившата Държавна сигурност

- Икономиката отбеляза ръст, макар и едва забележим

- Туризмът регистрира една от най-успешните си години

- Затягането на фискалната дисциплина продължи

- "Булгартабак" най-после бе приватизиран и ще работи на пазарни начала

- София се сдоби с голяма спортна зала и с магазин “Икеа”

- Български филми като “Операция Шменти-капели”, “Тилт” и “Love.net” привлякоха стотици хиляди в киносалоните

- Телевизионното кино е в небивал разцвет

- Все по-големи холивудски продукции се снимат у нас

- Имаме поне една изцяло завършена магистрала, макар и само 19-километрова – “Люлин”

Лошите неща през 2011-а: 

- Изборите ненужно противопоставиха много българи един срещу друг

- Протести и стачки стопираха част от нужните решителни реформи в някои сектори

- Съдебната система все така буксува на едно място, произнесени бяха безумни оправдателни присъди

- Трайно разочаровахме хиляди руски туристи след безумен конфликт между фалирала туристическа агенция и авиокомпания

- Футболът съвсем го закърши

- Въпреки все по-големите бюджети, отпускани от държавата, и здравеопазването изпадна в криза на доверие

- Контрабандата и недостатъчната събираемост на акцизи създават огромна дупка в хазната

- Два от най-големите доскоро вестника - "24 часа" и "Труд" - се превърнаха в проводници на отявлена поръчкова журналистика благодарение на новите си издатели. Свиването на тиражите и влиянието им бе резонно

Линковете днес

Biograph 05 Intro - редакционният увод в новия брой на списанието

"Отплата" по Нова тв - български revenge-сериал тръгва скоро


Англичани или българи живеят по-добре? - Юлиан Попов има сериозни аргументи, че май ние


Така се става тв синоптичка - моменти от кастинг за момичета, съобщаващи прогнозите


Гафове 2011 - кои бяха филмите с най-много издънки през годината

Men In Black 3

Излиза на 25 май 2012. Режисьор: Бари Зоненфелд, сценарист: Итън Коен

 

С петата, за пет на нула

Голът на нашия срешу "Фулъм"

The Hobbit: An Unexpected Journey

Излиза по кината след година

 

Dokle & Greesh - Pour Out Love

Боряна Докле от "Кокомания" и Гришата (Портокал, Матакка)

Карикатура на деня

(Кайо @ в. "Всеки ден")

Копия и оригинали

Първо да чуем една класика - "Хотел Калифорния", на една от най-продаваните и успешни групи на всички времена - "Ийгълс"...



... а после нека дадем едно ухо на We Used To Know - песен от албума на "Джетро Тал" Stand Up. Да, "Ийгълс" са им били подгряваща група и са слушали много пъти тази песен, преди да запишат своя "хотел". И, да, акордната схема е същата, както и солото на китара, почти едно към едно. На въпроса дали смята "Ийгълс" за плагиати, лидерът на "Джетро" Иън Андерсън отговаря като истински британски джентълмен, че нищо кой знае какво не е станало и че той би се чувствал поласкан, ако има нещо такова.

 

Цитат на деня

Само в Англия в първата година след забраната 400 000 души са отказали цигарите. У нас пропорционално би трябвало да са около 60 000, хайде и 50 000 да са. По 5 лева за пакетоден, това са близо 100 милиона лева загубен цигарооборот за година. Ами на втората година?

Валери Найденов в статията "Все едно наркоманът да бие по 1 доза на околните"

Линковете днес

Смешен плач за прасето - справедлив коментар на Карбовски в "Стандарт"


Ребека Блек, Google + и Адел - и другите най-търсени неща през 2011-а


Жасмина и милионера - скандал и побоища пред новия блок. Преди две години той й уреждаше корици по списания, а тя нямаше нищо против


Най-красивият автогол - със скорпионски удар, в Хонконг


Корея без велик вожд - Ким Чен Ир умря на 69


Saab No More - шведският автомобилостроител обявява фалит

Kate Bush feat. Stephen Fry - 50 Words For Snow

1 drifting
2 twisting
3 whiteout
4 blackbird braille
5 Wenceslasaire
6 avalanche
Come on man, you've got 44 to go,
come on man, you've got 44 to go.
Come on man, you've got 44 to go,
come on man, you've got 44 to go.
7 swans-a-melting
8 deamondi-pavlova
9 eiderfalls
10 Santanyeroofdikov
11 stellatundra
12 hunter's dream
13 faloop'njoompoola
14 zebranivem
15 spangladasha
16 albadune
17 hironocrashka
18 hooded-wept
Come on Joe, you've got 32 to go,
come on Joe, you've got 32 to go.
Come on now, you've got 32 to go,
come on now, you've got 32 to go.
Don't you know it's not just the Eskimo.
Let me hear your 50 words for snow.
19 phlegm de neige
20 mountainsob
21 anklebreaker
22 erase-o-dust
23 shnamistoflopp'n
24 terrablizza
25 whirlissimo
26 vanilla swarm
27 icyskidski
28 robber's veil
Come on Joe, just 22 to go,
come on Joe, just 22 to go.
Come on Joe, just you and the Eskimos,
Come on now, just 22 to go.
Come on now, just 22 to go,
Let me hear your 50 words for snow.
29 creaky-creaky
30 psychohail
31 whippoccino
32 shimmerglisten
33 Zhivagodamarbletash
34 sorbetdeluge
35 sleetspoot'n
36 melt-o-blast
37 slipperella
38 boomerangablanca
39 groundberry down
40 meringuerpeaks
41 crème-bouffant
42 peDtaH 'ej chIS qo'
43 deep'nhidden
44 bad for trains
45 shovelcrusted
46 anechoic
47 blown from polar fur
48 vanishing world
49 mistraldespair
50 snow.

Размишление, от Жул Масне

Две красиви неща на едно място: музиката на Масне в изпълнение на Лия Петрова, най-обещаващата цигуларка на Плевен

Линковете днес

Madonna feat. Lola Lourdes - It's So Cool - така де, няма само Глория да записва песни с дъщеря си


Как се пише "Седем часа разлика" - покрай разкритията сценаристката Фучеджиева припомня, че първият сезон приключва утре


Новата депутатка на Путин - Мария Кожевникова от корицата на "Плейбой"


Медийните тенденции през 2011-а - обзор на годината от "Капитал"


Плевнелиев политик на годината - в анкетата на "Дарик"


България 52-а по демократичност в света - спокойно, Хърватия, Румъния и Македония са след нас, за Турция пък да не говорим

Жалко за X-Factor

Най-доброто шоу за сезона приключи в женски писъци. Девойките гласуваха за усмихнатото арменче, но Александра ще продава повече албуми

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 16 декември

Финалистите Рафи, Богомил и Александра – победи най-харесваният от девойките с телефони в ръце пред екраните.

Миналата неделя Захари Бахаров, Симеон Лютаков и Ивайло Захариев буквално останаха без фенки, защото младата женска аудитория беше на вълна “X Factor”. Гласуването във финалната вечер (Александра отпадна първа, оставяйки да се дуелират Рафи и Богомил) показа, че именно момичетата са били преобладаващата публика на Нова телевизия. Така, пищейки и с телефони за гласуване в ръце, те избраха усмихнатото арменче за победител в най-пищното музикално риалити, снимано у нас досега.

Конкуренцията в последните часове на уикенда отново бе нечовешка – “Под прикритие” по БНТ 1, “Седем часа разлика” по Би Ти Ви, финалът на X-Factor по Нова, “Машина за звезди” по ТВ7 и “Лоши момчета 2” по Би Ти Ви Комеди... Каквото и да показва пийпълметрията, по-младата и активна аудитория със сигурност е оставила филмите за после, за гледане по Интернет. Само във Фейсбук X-Factor има близо 100 хиляди почитатели, а в официалния сайт – половин милион регистрирани потребители, ако се вярва на техните данни. Така че е нормално финала да са проследили неколкократно повече.

Целият сезон на шоуто протече равномерно и на ниво. Всички концерти бяха така изпипани откъм декори, стайлинг и хореография, че по нищо не отстъпваха на британските или американските образци от жанра. 

Участниците отпадаха в максимално справедлива последователност. 

Симпатичната Стела си отиде точно когато вече нямаше място сред по-добре пеещите на тази сцена. Ангел и Мойсей и “Войс ъф Бойс” – също. На финала останаха тримата най-достойни кандидати и победи този, който осезаемо имаше най-много почитатели.

Съвсем друг е въпросът дали наличието на най-много фенове в подобно шоу автоматически означава и гарантирана кариера в шоубизнеса. Защото едно е да те харесват момиченцата с телефоните в ръце, съвсем друго – публиката, която купува албуми или плаща куверти за посещения в музикални клубове. От тази гледна точка първата отпаднала финалистка Александра безспорно има най-голям потенциал за бъдеща звезда.

Но това не омаловажава достойнствата на победителя, както и качествата на финалното шоу, независимо от вечните токови удари и гафове на Нова телевизия. Дуети с Тони Димитрова, Орлин Горанов и Васил Найденов – възможно ли беше на сцената да излязат по-добри певци от тези? Със сигурност не, а и на Лили Иванова никой не би могъл да плати хонорара, който би поискала...

Във вечерта, когато решаваше публиката, журито изглеждаше и звучеше нелепо с приповдигнатия си патос. Впрочем, през целия сезон и четиримата не спряха да ръсят суперлативи - дори когато някои от участниците крещящо фалшивееха. Но във финалната вечер направо се оляха.

“Аз много рядко настръхвам, но сега настръхнах”, “Досега никога не съм пял, ти ме накара да запея...”, “Боги, ти намери себе си...” и прочие възторг се лееше като в пародия. Чудно как в “Господари на ефира” или “Комиците” не са се сетили да подиграят тези съдийски дитирамби.

С финала на X-Factor (постъпиха мъдро, акцентирайки върху набирането на нови кандидати за следващо издание) Нова телевизия приключи един донякъде успешен сезон. Музикалното риалити предизвика достатъчно голям отзвук, въпреки че рейтингът остана под очакванията. “Фермер търси жена” стартира уверено, но загуби темпо и бързо заприлича на поредната режисирана имитация на риалити. “Аз обичам България” и “Разбий Иван и Андрей” имаха своята публика, но по диаметрално противоположни причини неадекватно я търсеха в праймтайма на петъците и понеделниците. 

Самият факт, че такова амбициозно и мащабно шоу като X-Factor бе доведено до сполучлив финал, е събитие за българския телевизионен бизнес. Ако рейтингът на последния концерт не е бил достатъчно висок (според последни данни - окол 800 000 зрители или 25% от аудиторията в този час - б.а. ), това е лоша новина за всички от бранша – и в двата възможни аспекта. Първият вариант е пийпълметрията (онези апаратчета, с които хиляда уж произволно избрани семейства отчитат какво се гледа) по някаква причина да не отразява реалната гледаемост на предаванията. Това е бомбен механизъм със закъснител, който рано или късно ще взриви телевизионната индустрия.

Вторият вариант действителният рейтинг наистина да е този. Ако това е вярно, тогава е още по тъжно, че направено по всички правила бляскаво шоу не може да привлече и една трета от публиката на един турски сериал или хумореска тип “мъже в женски дрехи”, каквито са “Комиците”, “Шоуто на Слави” и “Пълна лудница”.

От телевизионен бизнес, който се сблъсква с подобни зрителски предпочитания, не може да се очаква нищо стойностно за в бъдеще.

Линковете днес

Брад Пит в турски сериал за султан - срещу 2 милиона долара


Коментар за "Милионер търси съпруга" - от блога TV Bulgaria, няма какво да се добави


Иво Тонев в управата на "Левски" - новият спонсор ще налива по 1.5 милиона на година


Аделина Димитрова - най-хубавата участничка в "Умна и красива"


Протестиращият - личност на годината според списание TIME

The Ides Of March

Един от сигурните кандидати за оскарите тази година. Джордж Клуни (той е и режисьор) в ролята на губернатор, който се бори да стане кандидат-президент на демократите, и Райън Гослинг като един от важните хора в щаба му. До тях са още Пол Джиамати (страхотен като човека начело на щаба на конкуренцията), Филип Сиймур Хофман, Мариса Томей и красивата Ивън Рейчъл Ууд, която също прави добра роля. Музиката на Александър Депла и камерата на Федон Папамайкъл довършват хармонията.
По нашите кина "Мартенски дни" е планиран за втората половина на февруари - точно когато ще бъде истерията около оскарите.

Цитат на деня

Рекламният пазар в момента е в по-добра позиция, отколкото беше в началото на кризата през 2008 г., тъй като рекламодателите вече са наясно, че рецесиите са чудесен шанс за увеличаване на пазарния дял. Именно в такива периоди потребителите изцяло променят навиците си за харчене отчасти за да пестят пари и отчасти за да си подобряват настроението понякога с известен лукс. Марките, които успеят да спечелят лоялността на клиентите в период на криза, могат впоследствие да берат плодовете на това години наред. По тази причина рекламодателите ще инвестират паричните си запаси в стремеж да разширят пазарния си дял и да стимулират потреблението.

Из прогнозния доклад на компанията за медийни анализи ZenithOptimedia

SuperHeavy - Miracle Worker

От тазгодишния албум на супергрупата, съставена от Дейв Стюърт, Мик Джагър, Деймиън Марли, А. Р. Рахман и Джош Стоун. Ревю за SuperHeavy, както и за новите дискове на Кейт Буш, Том Уейтс и Сюзън Бойл очаквайте в новогодишния брой на BIOGRAPH, който излиза на 22 декември

Цитат на деня

По някаква необяснима причина на тази церемония присъства "мистър стоте идиотки", както аз го наричам за да не влизам в жълтото повече отколкото съм влязла коментирайки го публично. Този човек е причинил смъртта на двама души, и аз съм белязана завинаги от него, както и детето ми. А роднините на втория убит от него никога не са получили възмездие. 


В една правова държава, в една истинска демокрация, този човек никога не би бил поканен на церемония за "жена на годината". Никога не би седял зад гърба ми, което беше случайност, и всъщност за мен бе дълбоко символично. "Стоте идиотки" не би съществувал сред общество, което заслужава най-доброто от нацията заради това, че спазва човешките и юридически закони. Отсъствах от България 20 години и заради това - знаех, че върна ли се, ще го срещам тук и там. Щастлива съм, че присъствието му вече не ме вади от равновесие. Щастлива съм, че работя върху проект, който разказва именно за гнилото в държавата и в душите ни. Щастлива съм, че присъствах на триумфа на таланта на много български жени и никой и нищо не можеше да наруши щастието ми. 


Това е България. Страна на крайностите. Всичко изглежда все повече така както трябва, въпреки възможността зад гърба ти да седи бляскаво и гордо убиец на двама души. Странна реалност. Номинираните за награди жени заслужават чисто пространство, без подобни празни, опустошени от глупост и беззаконие личности. Светлината не бива да бъде смесвана с мрака. 

Писателката Милена Фучеджиева за церемонията "Жена на годината" в личния си блог

Добро утро, инспекторе...

R.I.P., Велко

Let's Talk About Van Persie

Голът на холандеца срещу "Евертън" през уикенда за победата на "Арсенал" с 1:0

 

Виц на деня

Двама от квартал "Младост" разговарят:

- Копеле, колко ти гори колата?

- 15-20 минути!

Kavinsky - Nightcall

От саундтрака на Drive с Райън Гослинг. Как да не ти се иска да запалиш колата и да тръгнеш нанякъде в нощта

Линковете днес

Пари няма, действайте - коментар на Валери Найденов за новите договорки в ЕС


Левът е стабилен, кредитирането - на сляпо - анализ от шефа на "Булбанк" Хампарцумян


Защо и аз не съм социалист - VOXY в отговор на блогърска анкета


Българинът извади пачките изпод дюшека - само 15% от коледното пазаруване е с банкови карти или на лизинг


Дядо Коледа е българин, но и Бай Ганьо също - интервю с актьора Иван Петрушинов

Цитат на деня

Никога няма май да достигнем своя XIX век. Става дума за друг човешки материал... През целия XIX век върви едно бурно развитие и на мисленето, и на говоренето, и на писането. Този подем е бил възможен именно заради кърджалийското време, то е разбутало пластовете. Първо, защото в това свирепо време не е можело човек да не вземе страна изобщо; да не вземе всички мерки да остане жив. Тоест - имало е будност, инициатива. Междувременно нещата тръгват към децентрализация в самата Османската империя. И всеки регион почва да се грижи за себе си. И като полагаш усилия и като се образоваш, колко бързо върви това развитие!

И ето ти – в уж кошмарния турски период: ами което село е искало, си е направило читалище. По онова време! Което е искало, си е построило църква. Като му трябва път, ще си построи път. Ще си доведе вода в селото отнякъде. Всичко това са го правили хората и никой не им е пречил. Щото и държавата има интерес да бъде уредена. Вижте ни днес – клекнали сме и чакаме някой да ни оправи. Ами кому сме толкова пък мили на душата, че да ни оправя?

Вера Мутафчиева в едно от последните си интервюта, част от очерка "Случаят Вера" на Антоанета Бачурова в предстоящия януарски BIOGRAPH №5

О, чудо: телевизията преоткрива театъра

“Машина за звезди” е български принос в риалити-жанровете и току-виж наистина открило нови таланти

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 9 декември

Кандидати за холивудска слава щурмуват кастинга на “Машина за звезди”

Новият конкурс, дебютирал в ефира на TV7 миналия уикенд - “Машина за звезди”, привидно е поредната издънка на най-изтъркания тип предавания в света – риалити-шоуто. Оказва се обаче, че конкретно това е оригинален български продукт и наш принос в жанра. Вместо певци, танцьори, готвачи, красавици или обикновени зевзеци, тук се подбират актьори за театъра и киното. Обещаната награда е истинско обучение и специализация в Холивуд.

През последните години публиката се насити да гледа кастинг след кастинг. То не бяха стар академии, айдъли и екс-фактори, чалга-диви с “Куку бенд” и какви ли не манекенки. Еднакво омръзна да слушаме кудкудякане и грачене тип “Кен ли”, но също и вдъхновени и талантливи изпълнения, от които след това така и не се получават истински звезди. Усещането за “дежа вю” се настани трайно и отсам, и оттатък екраните на телевизорите.

“Машина за звезди” внася глътка свежест в изтъркания риалити-жанр. Няма песни на Марая Кери, няма кавъри по Адел или имитации на Майкъл Джексън. Този път ще гледаме кандидат-актьори. Двама от стотиците мераклии дотолкова се изнервили от чакане, че едва не се сбили на опашката за кастинга.

През последните години театърът е едно от малкото изкуства, което е в подем у нас. Салоните в София и големите градове са пълни, за някои спектакли е невъзможно да намериш билет и месец предварително. На сцената се изявяват достатъчно добри актьори, повечето от които успешно захранват друга индустрия в подем – телевизионното кино.

Ето защо беше странно, че театърът не присъстваше в достатъчно атрактивна и комерсиализирана форма в телевизионния ефир. “Машина за звезди” попълва именно тази липса. По-добре късно, отколкото никога.

Шоуто е заснето с изненадваща увереност в поетата посока. Стегнат сценарий, който бързо въвежда публиката какво предстои по-нататък. Артистично представяне на водещите (апропо – две от най-харесваните млади лица на българската сцена днес) – с едва доловими нотки на театралничене и “витизчийска” самонадеяност. Адекватно запознаване с членовете на журито. Монтаж, който не оставя много секунди бездействие или скука.

Самото жури също е подбрано добре. Тук може би трябва да вметнем – слава Богу, че предаването не се върти по Би Ти Ви и не е продуцирано от Слави Трифонов. Можем да си представим каква комисия щеше да бъде събрана тогава...

Йорданка Кузманова, Любен Чаталов и Валентин Танев са емблематични за театъра и киното актьори, но също така и не са прекалено експлоатирани от въртележката на тв каналите. Диана Добрева (нашумяла и покрай хитовия филм LOVE.NET) е снобско-налудничав техен контрапункт и упование за всеки кандидат с душа на неразбран гений.

Да, всичко на екрана е прекалено театрално.

В телевизионната вселена това се смята за минус. Но в случая шоуто е именно такова като замисъл – витизчийско, леко претенциозно, леко аматьорско и донякъде наивно. Възходът на българския театър неминуемо е произвел и достатъчно лумпени и зевзеци, въобразили си, че имат място в него. Но какво лошо има в това телевизията да ги заснеме и покаже? Покрай тях, отсега става ясно, предстои да видим и немалко истински таланти.

В “Машина за звезди” се усеща липсата на “продуцент-майка” от типа на Еndemol или Fremantle. Няма го ореолът на “шоуто, постигнало огромни успехи еди-къде-си”.

Това обаче се компенсира от позитивна атмосфера, хумор и – което е най-важното – умела селекция какво от кастинга да бъде излъчено в ефир. С подобни критерии, балансиращи върху атрактивност и същевременно добър вкус, могат да се похвалят малко риалити-шоута у нас.

Основен минус на “Машина за звезди” е програмацията. Впрочем, това е очертаваща се ахилесова пета за TV7, която все по-често продуцира добри предавания, но се лута кога точно да ги поднесе на публиката. Поставянето на актьорското риалити срещу два от най-силните български сериали – “Седем часа разлика” по Би Ти Ви и “Под прикритие” по БНТ в неделната вечер едва ли е било в негова услуга. Колко хора, изкушени от театъра и киното, ще зарежат Ваня Цветкова, Симеон Лютаков, Захари Бахаров и Михаил Билалов, за да дадат шанс на кандидатите за техните успехи и слава? С подобно програмиране телевизията предварително обрича “Машина за звезди” на риска да бъде следено само от хард-фенове на театъра, студенти от НАТФИЗ и колежа “Любен Гройс” и техните семейства.

Актьорското риалити заслужава внимание не само заради дързостта да внесе нещо ново в телевизията. Потенциалът му, подхранван от оживлението в театралното изкуство, е достатъчно голям, стига да успее да се разгърне. Парадоксално е, че най-могъщата медия, каквато е телевизията, е опряла дотам да се отърка в сценичния ретро-ореол, за да поизлъска имиджа си. С “Машина за звезди” мръсната дума “риалити” придобива малко по-романтичен и интелигентен смисъл.

В журито са емблематични актьори от театъра и киното – Валентин Танев, Йорданка Кузманова, Любен Чаталов и Диана Добрева.

Olly Murs - Dance With Me Tonight

Вторият албум на един от най-успешните финалисти от британския X-Factor – Оли Мърс - ‘In Case You Didn’t Know’ дебютира начело в класациите на Острова с продажби от 148,536 копия за първата седмица. Досега само изпълнители като Адел, Лейди Гага, Риана и "Колдплей" са стартирали по-добре от 27-годишния певец от Есекс.

Вторият сингъл от албума ‘Dance With Me Tonight’ пък застана директно на 2-ро място в класацията за най-продавани песни (оглавявана тази седмица от колоборацията на Риана и Калвин Харис) и на първа позиция в iTunes с 137 хиляди дигитални копия, хвалят се още издателите му. Браво, браво.

Карикатура на деня

(Чавдар Николов @ в. "Новинар")

Календарът на Pirelli за 2012

Мила Йовович, Кейт Мос, Изабела Фонтана и други топмодели пред обектива на фотографа Марио Соренти, остров Корсика

3.2 мегапиксела...

...само че не снимка, а рисунка. Направена търпеливо с отделни точици мастило, общо 3.2 милиона.





Виж резултата в сайта на автора

Ефектът LIDL, ефектът IKEA

Изминала е малко повече от година, откакто немските супермаркети LIDL стъпиха в България, и почти 3 месеца от старта на финландския гигант IKEA. За това време ситуацията и в двата бранша драстично се промени и то изцяло в полза на крайния потребител. За мен това е добра новина и поредно доказателство, че еволюцията в посока към нормалния свят е неизбежна, независимо от кризите, които ни връхлитат и ще продължат да връхлитат все по-често.

Откакто LIDL се появиха в над 20 български града (наскоро ги посетих и в Луковит, почивайки си от пътуване между Русе и София), останалите супермаркети се принудиха рязко да оптимизират работата си. В BILLA започнаха невиждани до този момент промоции и намаления. Отвориха магазини на всеки километър. В Picadilly, където уж се целят в по-висок клас клиенти, също започнаха да смъкват цени, доколкото им е възможно. Penny, "Фантастико", "345", "Т-Маркет" и други по-малки вериги се сетиха, че и те могат да печатат брошури с атрактивни цени и намаления и да ги пускат в пощенските кутии.
Такова внимание към клиента допреди година беше немислимо - и то не защото и тогава нямаше криза и битка за всеки потребителски лев. Просто тогава все още LIDL не бе влязъл във всеки по-голям град и квартал.

Същото се случи и на пазара на мебели. След появата на IKEA най-често срещаните улични реклами вече са на конкурентни фирми, обявили огромни намаления. Aiko, Aron, "Явор", "Лабиринт", "Еником", Como... Допълнете ме, ако пропускам някоя. Всичките изведнъж се сетиха, че диваните и масите им могат да струват с от 20 до 50% по-евтино. Сетиха се и че им трябват атрактивни реклами, направени от умни хора. Въобще, и тук се възцари невъобразима досега грижа за клиента.

И LIDL, и IKEA впечатляват с типичната за немците и скандинавците ефективност, спазване на строги правила и технология на работа. И в двата вида магазини цари ред и липсват излишни неща. Разнообразието не е приоритет. В LIDL не можеш да намериш любимата си майонеза, нито предпочитаните марки питиета (уиски, ракия, водка, бира). Няма специфични стоки като уасаби, кетчуп Heinz, кафе Lavazza или паста за зъби Sensodyne. Но НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА ги има, те са там, на едно и също място всеки път, и понякога - на съмнително изгодни цени, без това да е за сметка на качеството им. Толкова ли е трудно и другаде да се пече толкова хубав хляб и такива кроасани?

Същото е и положението в IKEA - там разнообразието е голямо, но само на наистина необходимите неща за дома. За изчанчени мебели, произвеждани и продавани в бутикови количества, идете другаде.
Повечето цени в хипермаркета са или същите като в другите магазини (само че всичко е поднесено много по-удобно за купувача), или осезаемо по-ниски. И има най-добрата възможна закусвалня. Понякога се вдигаме с колеги от офиса чак до Околовръстното, за да ядем сьомгата, кавармата или кюфтенцата на IKEA в приятна атмосфера и на чист въздух.

Да, неизбежно е да се появят и гласове в защита на конкуренцията. Как LIDL и IKEA мачкат нормалния и почтен български бизнес и т.н. и т.н. Това, разбира се, са глупости, или просто демагогия. Социализмът отдавна свърши и ако искаме да живеем в нормална страна, трябва да оставим единствено пазарът и свободната конкуренция да регулират всеки вид бизнес.

Някой ще каже - те първо искат да убият останалите магазини, и после ще вдигнат драстично цените. Едва ли е така, но ако ме питат дали съм съгласен LIDL да погълне и измести все по-мизерния квартален "345", с цената на 10% по-високи цени - ще кажа три пъти "да".
Ако ме питат и дали бих принесъл в жертва няколко български вериги за мебели, в името на това в Пловдив, Варна, Бургас и Русе също да има IKEA - пак ще кажа да.

Вериги като Happy и OMV, магазините за вестници, списания и книги InMedio, салоните за красота "Венера"... Това също са фирми, които налагат нови, нетипични за България стандарти в браншовете си. Колкото повече такива явления има, толкова по-добре. Засега се броят на пръсти и се налага да пишем специални статии, за да ги хвалим. Дано скоро станат досадно ежедневие.

Карикатура на деня

(Кайо @ в. "Всеки ден")

Интервю в русенския вестник "Бряг"

За мъжките и женските списания, "Биограф", еротиката, попфолка и аристократизма на русенските момичета - разговор в редакцията на дунавския всекидневник

I Mother Earth - The Mothers

Ето какво слушам най-много в колата през последния месец. Конкретно тази песен е откриваща в първия албум на канадците - Dig от 1993-а. Само 2 минути и половина, но затова пък какви! Тези 155 секунди са нещо като манифест на I Mother Earth към бъдещите им фенове. Синтезират всички по-важни елементи от звученето им - твърд рок ала Rush, психеделия ала Pink Floyd и The Doors, гръндж... Не ти се иска да свършва толкова скоро, но факт. Можело е да го разтеглят поне в 6-7 минути и да се получи наистина фундаментален химн, обаче - не.
Целият Dig е шедьовър - един от недооценените диаманти в световния рок. Когато излезе навремето го слушах толкова много на уокмена си, че буквално го знаех наизуст. Сега си го пускам с носталгия, но и със съжаление, че днес много малко групи правят подобна музика.


Listen to the Mothers
A surreal sound of eight-legged groove
A serving of today's psycadellicasy
(And) when you embrace this sonic mural
We will be together, our spirits mad survivors...

“Домашен арест” потопи “Етажната собственост”

Новият ситком на bTV има само един недостатък – не е български по рождение

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 2 декември

Татяна Лолова е “мама Еми”, а Филип Аврамов – мързеливото “Коци” в комедийния сериал, който Би Ти Ви снима по румънски сценарий.

“Колко пъти те молих да не се омъжваш за това нещо” е типична реплика от ситуационна комедия. В случая е дадена на Татяна Лолова, която я произнася с неподражаема смес от ирония, съжаление и злорадство. Новият сериал на bTV “Домашен арест” е отговорът на “Етажна собственост” по Нова телевизия от същия жанр. От миналата седмица и двете поредици се конкурират всеки четвъртък.

Всъщност това е отдавна замислен проект за румънските собственици на bTV. Сериалът трябваше да стартира под името “Къщата на тъщата” във вече несъществуващата ПРО.БГ, преименувана по-късно на bTV Action. Преди две години даже била заснета демо-версия с друг актьорски състав, която обаче така и не била одобрена.

Сценарият на “Домашен арест” еадаптация по румънски ситком със същото заглавие, излъчван по комшийската PRO TV. Сериал с такова име и сюжет бил подготвен и за украински тв канал, но там се провалил с гръм и трясък и го свалили от ефир още след третия си епизод.

У нас едва ли ще го сполети същата съдба, и то не само защото върви по bTV. В тази телевизия каквото и да сложиш в праймтайма, се гледа. “Пълна лудница”, “Шоуто на Слави” и “Гласът на България” са чудесно доказателство за това. “Домашен арест” обаче е проект с висок стандарт високият му рейтинг (19 пункта и 56% от цялата зрителска аудитория при старта) си е изцяло негова заслуга.

Диалогът, или по-скоро превеждането му от оригинала, е на прилично ниво. Няма как да знаем доколко заслугата е на българските и доколко – на румънските сценаристи. Важното е, че репликите са остроумни и удачно “побългарени”. Поне засега сериалът успява да бъде смешен, 

без да е просташки.

Личи си, че създателите му са гледали всички сезони на холивудски класики в жанра като “Приятели” и “Двама мъже и половина”.

Подобна адаптация bTV направи още преди 9 години – “Тя и той” беше превод от канадски ситком, а с ролите си там Стефания Колева и Юлиян Вергов се бетонираха като две от най-харесваните телевизионни звезди у нас. Сериалът просъществува цели три сезона, а в добавка към тях беше заснет и четвърти, но за “Фокс Лайф”.

В “Домашен арест" актьорите не падат по-долу. В центъра на събитията е Татяна Лолова като разглезена тъща-аристократка, принудена да даде подслон на дъщеря си и нейната останала без жилище фамилия. Завряният зет Коцето е Филип Аврамов, който, апропо, все повече прилича на по-модерно издание на Велко Кънев. Той е от онази порода актьори, които е достатъчно даже само да присъстват в кадър, за да бъде забавно. Без да казват каквото и да било. Същото в голяма степен важи и за партньорката му Мая Бежанска (помните ли как пееше “О-о-обичам те” в хита на Стефан Вълдобрев и Камен Донев?), както и за самата Татяна Лолова.

Тримата биха се справили и с далеч по-слаб диалог, но в случая той е повече от приличен. Режисьорите налагат и сравнително спокоен ритъм – публиката има достатъчно време да чуе и осмисли всяка реплика. Същото не може да се каже за “Етажна собственост” или “Пълна лудница”, където темпото е истерично и човек може да го заболи глава, ако се напряга да следи какофонията.

Така че рейтинговият триумф на “Домашен арест” е не просто очакван, а и аргументиран. Остава единствено съжалението, че проектът не е оригинално български.

Толкова ли е трудно да се измисли и напише нещо такова? Очевидно в драматургичния занаят имаме тепърва да догонваме румънците. Дано да ги настигнем по-бързо, отколкото в поп-музиката...

Отделен е въпросът и докога българската публика ще бъде изтезавана да гледа едни и същи жанрове по две от най-популярните телевизии. Досега бяхме свидетели как се клонираха танцови риалити-шоута (“Денсинг старс” срещу “ВИП денс”), комедийни предавания (“Царете на комедията” срещу “Комиците”) и музикални формати (“Гласът на България срещу “The X Factor”). Сега bTV реши да атакува една от малкото рейтингови продукции на Нова телевизия за този сезон  – преиграната гротеска от сръбски тип “Етажна собственост” (сам по себе си парадоксален факт), форсирайки старта на своя дълго отлаган проект. А спокойно можеше да позиционира в същия час някоя от турските сапунки, позволявайки феновете на българските ситкоми да ги следят в различни дни.

Но такива са законите на медийната конкуренция в капиталистическия свят. Комфортът на зрителя не е самоцел, а само оръжие във войната за няколко долара повече.