30 Ноември 2011

Линковете днес

Интро 04 - редакционният увод в декемврийския брой на "Биограф"


Нищо не е съвършено, но някои неща се доближават - писателката Милена Фучеджиева коментира списанието


Кой е най-добрата резерва - Бербатов, как кой


Съдбоносни времена - 10 решителни дни за еврото и еврозоната


Star Machine - представиха водещите на новото актьорско риалити


Втори сезон на The X-Factor - официално анонсиран от Нова телевизия

Николета на 24


Навършва ги днес. На същата дата - 30 ноември, има рожден ден и партньорът й от VIP Dance Найден Найденов-Нед (той става на 32).
Миналата година за празника си Николета получи личен официален сайт, а днес има много повече поводи за радост и равносметка. Вече е г-жа Божинова и чака дете, тоест - две от най-големите й мечти са сбъднати.
Аз я познавам от 6 години - една четвърт от досегашния и живот. За този период Ники постигна изключително много, независимо от приказките на вечните злобари от типа "тя е известна с това, че е известна". Спечели конкурса на Playboy (едва на 18), изгря на кориците на всички по-големи български списания, участва в най-гледаните тв програми, снима се в някои от най-популярните реклами.
Появиха се даже продукти, носещи името й - например NiLoSlim, чиито постери са във всяка аптека. Не е никак малко за момиче, което "няма никакви други качества освен красотата си", както обичат да подхвърлят по-завистливите. Дай Боже всекиму такава липса на качества...

Снимката тук е кадър от една от последните й фотосесии, заснета от Велислава Каймаканова.
Честит рожден ден, Ники!

Карикатура на деня



(Кайо @ в. "Всеки ден")

29 Ноември 2011

Линковете днес

Мариус Куркински с уникална снимка на корицата на "Биограф" - новият брой вече е на пазара


Кой се срамува от Трифонов - малко народопсихологически разсъждения вместо оправдание за предишната корица на списанието


Да пазаруваме български неща за Коледа - има ли смисъл и доколко, разсъждава e-vestnik


Оригинали и заместители - някои популярни неща от ежедневието и какво най-често използваме вместо тях


Сельодка ала сьомга - коментар на Анелия Иванчева за последната вечеря на Първанов

Mother

Днес майка ми има рожден ден. Едва ли ще прочете това тук, тъй като не влиза в интернет, но скоро и това ще се промени. Измежду многото песни, с които да отбележа днешната дата (John Lennon, Genesis, Ozzy, Danzig...) избрах тази на Pink Floyd. Кавърът в изпълнение на една от любимите ми групи - Pearl Jam, e от тази година и наистина си заслужава.

28 Ноември 2011

Окрупняване

Кратка схема на медийната консолидация в Щатите през последните години. Очевидно групирането на средства за масова информация и развлечение е тенденция, която трудно може да бъде променена


Карикатура на деня


(Чавдар Николов @ в. "Новинар")

26 Ноември 2011

Карикатура на деня



(Христо Комарницки @ в. "Сега")

Last Dictator Standing

Робърт Мугабе от Зимбабве, Кадафи, Саддам и други диктатори в култова реклама на южноафриканската верига за хранене Nandos: "Никой не заслужава да яде самичък"


Линковете днес

Германия да не злоупотребява с влиянието си - анализ на "Гардиън" прави паралели с кризата от 1931-а


За кризата на средната възраст и проблемите в "Атака" - коментар на Валери Найденов


Завръщането на Тодор Колев - подробности от Avtora.com за шоуто в "Строежа"


Briliantin nights - програмата на диско-бара за декември


Списание 69 в електронен вариант - 8-те досегашни броя на мъжкото издание могат да се поръчат от сайта на MTel



I Mother Earth - All Awake

Още една от групите, които болезнено напомнят колко хубава рок-музика се правеше през 90-те. Това парче тук е от албума на канадците Blue Green Orange, излязъл през 1999-а. I Mother Earth не функционират от 2003-а, въпреки че през миналата година се появиха слухове за възможен нов албум.

25 Ноември 2011

Карикатура на деня




(Ивайло Нинов @ в. "Стършел")

Джаро срещу Милото – 1:1 за сметка на Нова

Вторият сезон на “Под прикритие” закъсня, но чакането си заслужаваше


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 25 ноември


Вторият сезон на “Под прикритие” започна интригуващо, но твърде късно, за да конкурира набралия скорост конкурентен сериал по bTV.

Миналата неделя се състоя още един голям сблъсък в телевизионния праймтайм. Докато Би Ти Ви въртеше два от най-решителните епизоди (18 и 19-и) на сериала “Седем часа разлика”, БНТ стартира втория сезон на “Под прикритие”. Премиерата бе предшествана от нетипична за държавния канал масирана кампания, а фразата “Няма Джаро, няма Маро” получи признанието да бъде пародирана в даже в “Шоуто на Слави”.

Рейтинговият дуел не остави почти никакъв въздух за Нова телевизия. Тя хитро бе заложила на диаметрално противоположна алтернатива – холивудският филм “Стар Трек”, който вдъхва нов живот на култова за всеки фен на фантастиката тв поредица от едно време. Малцината зрители, избрали това пред българските сериали, обаче бяха разочаровани от неадекватен за подобна продукция актьорски дублаж.

Завръщането на Джаро бе впечатляващо, макар в първите минути “Под прикритие” да се задъхваше от многото информация, която трябваше да стовари върху публиката. Героят на Христо Мутафчиев вече е в стихията си, Мартин действа в комбина с него, мафиотският бос се опитва да излезе на светло, а Иво (Захари Бахаров) получава повече пълномощия и съответно присъствие в сериала... Все ходове, които звучат обещаващо, без да са небивалици и подигравка със зрителските нерви, каквито напоследък сервира “Стъклен дом”. С интерес се очаква и появата на актьори като Чочо Попйорданов, Георги Стайков и Теодора Духовникова. Като за капак имаше и зрелищно заснет атентат с главни герои един депутат и един пернишки “голф”...

Вторият сезон на криминалето обаче излиза доста късно, поне с около месец след очакванията. Повторенията на първите 12 серии бяха слаба компенсация. Междувременно Би Ти Ви успя да разгърне “Седем часа разлика” – сериал с доста сходни елементи. И там е налице харизматичен злодейски образ (Калин Сърменов като Милото е сензацията на сезона), и там имаме корумпирани политици и честни ченгета, и там почти няма слаб актьор на екрана. След силния му старт последваха няколко колебливи епизода без почти никакво действие, но в момента сериалът е набрал сериозна инерция. Именно в “Седемте часа” видяхме и най-ефектните от кинематографична гледна точка сцени, снимани у нас напоследък – изнасилването на Мая и реакцията на майка й, садо-мазо изпълненията на Милото с Нина Роси, както и акцията срещу Роки и убийството на фитнес-инструктора Миро.
На фона на всичко това

БНТ можеше най-малкото да избере друг ден или начален час за “Под прикритие” - така че да не го запокитва директно в неравен двубой с рейтинговия мастодонт Би Ти Ви. Но дори и така криминалето за Джаро, Иво, Мартин и сие предизвика сериозен интерес. Това се усети даже в сайта на Би Ти Ви час по-късно. Явно голям брой зрители бяха предпочели да гледат криминалния сериал по БНТ, та после задръстиха интернет-сървърите, за да проследят и “Седем часа разлика”.
В директния сблъсък трудно е трудно да се открои категоричен победител. “Под прикритие” изпъква с автентичен диалог, изключителна динамика на действието и монтажа, а от този сезон – и с някои операторски експерименти. Полицейските акции, чрез които МВР отговаря на покушенето срещу ченгето Попов, бяха представени в ефектен стил ала Гай Ричи и Тарантино. Михаил Билалов продължава да е вледеняващо убедителен като Джаро.

На фона на Милото обаче, неговият злодей вече стои някак си твърде еднопластов, лишен от всякаква човещина, което го прави и по-неправдоподобен. В противовес на това Калин Сърменов от “Седем часа разлика” налага нов тип антагонист в сериалите – със самоирония, самосъжаление и почти клоуновска артистичност, несравнима с нито един друг герой. Друг подобен tour de force на малкия екран не може да се гледа. Роля с аналогичен артистизъм прави единствено Влади Въргала в кинохита си “Операция Шменти капели”.
Сериалът за Милото изпъква и с повече житейска мъдрост – в диалозите се усеща опитният писателски почерк на Милена Фучеджиева и Любен Дилов-син.

Ясно е, че с “Под прикритие” на БНТ ще е трудно да събере даже наполовина толкова зрители, колкото Би Ти Ви със “Седемте часа” – по ред причини. Това обаче не намалява достойнствата на крими-сериала. Ако зад него стоеше маркетингово-пийпълметричната машина на частния канал, той щеше да е сред рейтинговите шампиони на годината. А липсата на качествен български сериал по многострадалната Нова телевизия става все по-крещяща.

24 Ноември 2011

NERVO ft. Afrojack, Steve Aoki - We're All No One

Новото видео на австралийските близначки Мириам и Оливия Нерво. Сингълът вече е на 12-а позиция в клубната класация на Billboard

23 Ноември 2011

Светът вече не е плосък

Culo (задник - ит.) е новата книга-албум на фотографа Рафаел Мазуко, съдържаща 248 кадъра на съответните дамски части. Пред обектива са застанали знаменитости като Никол Шерцингер, Ирина Шейк, Лейди Гага, Памела Андерсън и др. Съавтори на изданието са Пи Диди и продуцентът на Interscope Джими Айовин.
"Светът вече не е плосък", скромно гласи рекламният слоган на книгата, която вече е в продажба срещу $65 в Amazon.



33-годишната Никол Шерцингер е сред звездите, фотографирани от Мазуко по голо дупе.


21 Ноември 2011

Цитат на деня

Гърция може да приключи с обедняването за не повече от 1 година, тъй като тя има мощен икономически двигател, само трябва да почисти карбуратора. За разлика от нас - нашият карбуратор е идеален, но нямаме двигател.

Валери Найденов в статията "Еврото чака 17 братчета и сестрички"

Рекламите на Great Wall

Featuring Юлиян Вергов, Захари Бахаров и Ани Пападопулу. Един от редките добри примери за адекватен български криейтив и изпълнение






20 Ноември 2011

Линковете днес

Космическият кораб насред Смолян - статия на Милена Фучеджиева за форума на Biograph 03


Втори сезон на "Под прикритие" - започва днес от 20.45


Не само целувки - галерия с най-скандалните реклами на "Бенетон"


"Както ви харесва" - Йоана Буковска 20 години на сцената


BG Night в Брилянтин - на 7 декември, сряда


800 метра гирлянди за коледната елха - и подарък от Холивуд за "Витошка"



19 Ноември 2011

Los Vazquez Sounds - Rolling in the Deep

Кавър по Адел от мексиканска тийн-банда, новоизгряващ феномен на латино-попа. Най-симпатичен е начинът, по който певицата произнася almou вместо almost


18 Ноември 2011

17 Ноември 2011

Умна или красива, Трифонов или Пищова


Поощрение или подигравка с кандидатките е новият конкурс в “Шоуто на Слави”?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 18 ноември

Слави Трифонов и кандидатка да докаже, че е умна и красива, по време на кастинга.

По какво си приличат конкурсите на Митьо Пищова и състезанието “Умна и красива” в “Шоуто на Слави”? Привидно по нищо. Всъщност са доста различни, но не е сигурно, че разликата е в полза на най-гледаното вечерно предаване в ефира.
Бутафорните конкурси от типа “Мис Централно-северна България” са кич, който вече няколко години позори индустрията за красота у нас. На него често пъти се явяват момичета, които нямат място на сцената, а единствената им мотивация е да бъдат забелязани от чичко-паричко или поне за два дни да избягат от селото, в което живеят. Сред цялата тази аматьорщина и уродливост обаче, колкото и да е странно, поне е налице едно важно нещо – уважение към кандидатките. Пищова не организира конкурси, за да се подиграва на участничките в тях. Възхищава им се, хвали ги по своя си байганьовски начин, но не ги кара да се чувстват под прицела на нечий сарказъм.

“Умна и красива” е може би първото подобно състезание у нас, което не крие ироничното си отношение към кандидатките. Едва ли е нарочно, но е факт. И няма как да бъде другояче в шоу, където скечовете с Николета и Златка са редовна част от съдържанието, а подигравката – основно изразно средство.
Дори самото име на състезанието вече е предпоставка за ирония. Да се явиш на кастинг, за да докажеш, че си умна и красива едновременно, е най-малкото съмнителна проява на излишно самочувствие. Обикновено умните хора никога не са убедени, че са достатъчно умни, а красивите – че са достатъчно красиви. В това всъщност се крият двете най-сериозни доказателства за интелект и добра визия – чувството, че не ти достигат.

Но да предположим, че момичетата се впускат в авантюрата на Слави, за да получат допълнителни, външни доказателства - за едното или за другото, или за двете. По същия начин някои девойки решават да се снимат за мъжки списания, а други се явяват на олимпиада по математика или литература. Обикновено обаче момичетата от “Плейбой” не се смятат за особено умни и не обичат да парадират с това, даже и когато не са съвсем глупави. А пък тези от олимпиадите не се гордеят чак толкова с красотата си, даже и ако притежават достатъчно такава.
В случая от “умните и красивите” се очаква да са убедени, че притежават и двете качества в нужните количества (което само по себе си е чудесна причина за ирония към тях) или някой друг да ги убеди в това.

Но кой? Злополучната бивша “Мис България” Антония Петрова ли? Жената, против чиято титла се обединиха стотици хиляди и която стана за посмешище с нелепите си публични изяви? С назначаването на пернишката кралица в журито шоуто недвусмислено показва, че става въпрос не за сериозен конкурс, а за някаква особена гавра.
Друг член е новоизлюпената “Мисис България” Венета Харизанова, която в интервюта непрекъснато повтаря как съжалява за всяка предишна стъпка в моделската си кариера. И двете Антония са всичко друго, но не и образец за дълбока мисъл или перфектен външен вид. Към тях е прибавен вечният Сиромахов, за когото контактите с нежния пол обикновено се свеждат до разказване на семейни смешки и самоирония как не разбира от жени. Чувството му за хумор може и да е уместно, ако пише поредната статия “как хан Крум четял вестници” или друго подобно остроумие, но е абсолютно неадекватно, когато насреща му има 20-годишна жена с къса пола. Да, точно от тези тримата имаха нужда кандидатките, за да повярват в интелекта и красотата си, няма що.
На фона на всичко това Слави Трифонов е нелеп, разпитвайки кандидатките срещу себе си. И досега му се е налагало да си помага от разпечатания сценарий върху папката, но никога не е изглеждал толкова безпомощен, нервен и неадекватен.

Впрочем, в отношението към жените той очевидно е искрен и добронамерен, за разлика от сценаристите. Това пролича най-ясно на предварителния кастинг. Там имаше трогателни моменти – Трифонов почти се обяснява в любов или се държи бащински с някое момиче, докато хипитата от редколегията се опитват да блеснат с остроумие и въпроси от типа “какво е цайтнот или цугцванг в шаха”.

От чисто телевизионна гледна точка “Умна и красива” засега е пълен провал. При предишните състезания поне имаше някаква динамика, извършваха се дейности, които запълваха екрана със съдържание – пеене, танцуване, декламиране, кукуригане. В новия конкурс имаме едни нескончаеми разговори, в които девойките или се опитват да възпроизведат нещо предварително заучено (това важи за по-красивите), или се притесняват дали изглеждат достатъчно добре, за да ги има в това състезание (това важи за по-умните).
Ако не си роднина на някоя от кандидатките, единственият шанс да следиш това шоу с интерес е да ти се иска да им се подиграваш. А заедно с тях – и на хората от журито и екипа.
Да, Слави Трифонов не е Митьо Пищова, нито Стоян Златния или Христо Сираков, и слава Богу. Да, сред участничките наистина има хубави и находчиви девойки, които заслужават да получат своя шанс и известност. “Умна и красива” обаче е поредното доказателство, че всички конкурси в това предаване преминават по една и съща схема. А тя е следната: “1.Слави и екипът му разбират, че на света има и други хора. 2.Слави и екипът му се подиграват на другите хора. 3.Край на състезанието”.

Карикатура на деня





(Чавдар Николов @ в. "Новинар")

Цитат на деня

Не е ли ужасяваща мисълта, че светът ни се ръководи от стихията на несъзнаваното? Че политиците заменят отговорността с медиен театър, гражданите се разпадат на фейсбук-групи и туитър-възмущения, а на човечеството му остава да се моли да не се блъсне в твърде голям предмет в тъмнината.

Ивайло Дичев в статията "Нещо голямо може да ни блъсне в новия световен мрак"

Линковете днес

"Бенетон" срещу Ватикана - модната централа изтегля скандален фотомонтаж


Love.net - от утре онлайн, срещу 2.40, в нов сайт за дигитално разпространение на филми


17 ноември 1993-а - да си припомним футболната еуфория отпреди 18 години


Брат ми Сашо стана на 54 - ето какво съм написал преди година за него, днес няма какво повече да се добави, освен че му олекна по въпроса за кметуването


ДесиСлава фаворит за BG Евровизия 2012 - конкурира се с Ивайло Колев, Цецо Елвиса и Софи Маринова

16 Ноември 2011

Цитат на деня

Предпочитам да остана журналист вместо да стана кучето на Павлов. 

Валери Запрянов, издател на списание "Тема", за решението да напусне Съюза на издателите (цитиран от Христо Грозев в Twitter)

15 Ноември 2011

Карикатура на деня




(Кайо @ в. "Всеки ден")

13 Ноември 2011

Линковете днес

Какво ще стане, ако Гърция излезе от евро-зоната - германското правителство калкулира и най-лошия сценарий, твърди Spiegel


Сиртаки или труд - изборът си беше наш, анализира блогът "Как не се"


5 места, които да измият лицето на София - "Капитал" разсъждава колко хубаво би било, ако...


Гришо без треньор - разделя се с досегашния си наставник Питър Макнамара


Риана в Париж - моменти от концерта й в зала "Берси"



Talk Talk - I Don't Believe You (live)

1986 г., Монтрьо, Швейцария. Изключително изпълнение - една от най-хубавите песни на тази  незаслужено подценявана група във версия, по-добра и от студийна

12 Ноември 2011

Последният лов

Филмът за Тодор Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус на журналиста Тодор Пройчев е продуциран от Радостина Константинова и фондацията, носеща нейното име днес

 

Information Society - One

Кавър по U2, направен от синтпоп-бандата от щата Минесота в трибют-албума I Will Follow. Според много  хора звучи по-добре от оригинала


Виц на деня

(via Люба Кулезич)

Срещнали се две планети. Едната споделила:
- Знаеш ли, мила, появи ми се някакъв Хомо Сапиенс. Просто не знам какво да правя.
Другата отговорила:
- О, не се тревожи, душко. И на мен ми се случи, но доста бързо мина.




11 Ноември 2011

“Кецове” бягат назад

Новият български филм е направен с талант, но и с носталгия по времената, когато киното игнорираше публиката. 111 минути претенциозно нищо, което може да трогне само Жералдин Чаплин


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 11 ноември

Девствен плаж, добри актьори и сценарий, който не води никъде: “Кецове” ни връща в епоха от българското кино, която бяхме започнали да забравяме.


“Ще го направим точно както си искаме и си го мислим, без никакви конюнктури”, решили създателите на “Кецове”, когато най-сетне получили субсидия. Първоначално Националният филмов център отхвърлил сценария с 9:0 гласа. После обаче европейската програма “Медиа плюс” отпуснала част от бюджета. Българската институция нямало как да не добави остатъка. Така се стигнало до “Кецове”. Във филма спортните обувки символизират бягство – от града, от цивилизацията, от лошите хора, от националните центрове, даващи субсидии, както и от журналистите, които пишат статии за филмите тип “Всичко е коз”.

“Кецове” имаше всички шансове да стане хит. Интригуващ актьорски състав, начело с Иван Бърнев, Филип Аврамов и Мариан Вълев. Сценарий, напомнящ за британски образци като “Плажът” на Алекс Гарланд и Дани Бойл и български като “Прогнозата” на Зорница София. Хубав саундтрак в стил алтернативен рок. Добре направен рекламен трейлър и още по-интригуващ плакат. Из софийските улици щъкат автобуси, ефектно нашарени с лицата от филма...
Героите са млади, независими, пушат козче под носа на полицаи, крият патлаци в раниците и са способни да захвърлят телефона си във вълните. По-голямата част от действието се развива на дивия плаж Карадере. Брегът е красив, морето още повече, има даже капанче, където бучките лед и ментовката никога не свършват...

Звучи чудесно, но всъщност “Кецове” се оказа най-вече океан от скука. 111 минути лутане и неубедителен диалог, сред които са боцнати едва забележими островчета хумор и оригинални хрумвания (например замбиец от Консерваторията, който свири на гайда или Люба Кулезич като тв репортерка). Преобладават сцени, в които и актьорите, и режисьорите буквално се чудят какво да кажат и какво да правят. Личи си как и едните и другите са се забавлявали като на студентска бригада, а после са стискали палци резултатът да е “нещо гъзарско”.

Да, за някои сигурно е такова. Има няколко въодушевени коментара в YouTube. Филмът може и да се хареса на студентите от НАТФИЗ, на скейтърите с щампирани суичъри пред паметника на Съветската армия, както и на притежателите на каравани, паркирани в “Градина” или село Лозенец.
Но за това ли си дадоха парите европейците от “Медиа плюс”? Заради този филм ли Жерадлин Чаплин се разсърдила на журито на Московския фестивал, че не му дало голямата награда? Ти да видиш, ти да видиш, както гласи един модерен лаф напоследък. 

Колкото и пъти да е преработван като сценарий, “Кецове” си остава драматургично недоносен.
Срещу какво точно е бунтът на героите му? Как биха могли да постигнат мечтите, за които говорят пред аматьорската видео-камерка, след като накрая завършват полуголи върху сал в морето? Къде е катарзисът?
Ако целта на филма е била просто да се покаже, че и в България, както навсякъде по света, безхаберието сред младежите взима застрашителни размери – окей, вероятно е постигната. Всичко това обаче е можело да се каже в доста по-малко минути и със значително по-малко похарчени средства. Нямаше нужда цял филмов екип да прекарва месец и половина на море с парите на европейския и българския данъкоплатец.
Нито редуването на кадри от професионална и аматьорска камера (експлоатирано е толкова много, че вече е клише), нито добрата музика, нито неподправено свежият талант на актьори като Ина Николова и Иво Аръков са достатъчни, за да компенсират чисто концептуалното авторско безсилие.

“Кецове” прилича на филм от предишните десетилетия, в които куп сценаристи и режисьори се упражняваха в избиването на комплекси за чужда сметка. Припомня за времената, когато всяка продукция уж имаше много неща за казване, но така и не успяваше да заинтригува никого, за да му ги предаде. От тази епоха българското кино тъкмо е започнало да се отърсва. “Източни пиеси”, “Прогнозата”, “Тилт” и “Подслон” са чудесни примери за това. За касови хитове като “Мисия Лондон”, “Love.net” и “Операция Шменти капели” въобще не е нужно да споменаваме. Нали още в началото уточнихме, че авторите на “Кецове” искали да бягат от конюнктурата...

Филмът обаче е бягство най-вече от публиката. Авторите му очевидно се чувстват уютно в херметично затворения и снобско-хиптърски свой свят. Никой не би им се сърдил, че не желаят в него да влезе чист въздух, ако не си правеха купона за чужда сметка. Лично аз се подразних, че му отделих 111 минути, за които платих двукратно – първо с данъците си, а после и с парите за билет.

Нищо лично към симпатичния му екип, но заради “бягството” на филми като “Кецове” българското кино още дълго ще се нуждае от субсидии и дотации. По този път и с такива обувки на краката то никога няма да се превърне в индустрия, каквато е в белите държави.

10 Ноември 2011

Линковете днес


10 ноември е - какво се случи преди 22 години според Владимир Левчев от форума на "Биограф"


Изгубени в прехода - статия на Иво Христов по същата тема


"Домашен арест" - bTV пуска нов ситком в стил "Всички обичат Реймънд" и "Двама мъже и половина"


Нови трансфери в посока TV7 - Косьо Филипов и синоптичката Божана също напускат Нова тв


Човекът, който фалира Европа - очеркът за Силвио Берлускони от брой 03 на "Биограф"


Как да се абонираме за най-голямото българско списание - каталожен номер 1115 в "Разпространение на печата"

Noel Gallagher's High Flying Birds - The Death Of You And Me

Ако "Бийтълс" създаваха музика днес, тя сигурно щеше да звучи така. Ноел Галахър от "Оейзис", който наскоро пусна самостоятелен албум, е един от най-великите композитори на новото време


09 Ноември 2011

Линковете днес

Girl Panic! - Наоми, Ева, Синди, Хелена и Ясмин в новия клип на "Дюран Дюран", режисирани от Йонас Акерлунд


Гърците в паника - теглят спестяванията като луди


Ирина Шейк - на MTV наградите в Белфаст


Селена Гомес - и тя на същото място


Азис, Тони Стораро и Илиян - в София, Night Flight


Брет Ратнър подава оставка от "Оскарите" - а "Кинти в небето" е доста тъпичък

Карикатура на деня

От Чавдар Николов, "Новинар"


Lady Gaga - Marry The Night (live)

Изпълнението от наградите на MTV Europe 2011 в Белфаст, Северна Ирландия

Lady Gaga - Marry The Night At MTV EMAs 2011 from oanoanonvimeo on Vimeo.

08 Ноември 2011

Maybach style

Рекламна фотография за "Майбах" от корифея Давид Лашапел, заснета с новата високотехнологична камера Phase One


Florence + The Machine - Heartlines (acoustic)

Акустична версия на една от най-хубавите песни в новия албум Ceremonials

04 Ноември 2011

Кого ще накаже “Стъклен дом 4”


Дано не публиката. Сериалът се завърна с по-голямо напрежение, но и с все същите небивалици в сюжета и диалога

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/в. "Уикенд", 4 ноември

Камен спасява Боряна в началото на четвъртия сезон – нещо, за което доста зрители стискаха палци да не се случи.

“Вицето се хвърли във водата...”. Така зрител на Би Ти Ви коментира първите минути от новия сезон на “Стъклен дом” в интернет-форум. И наистина – по-интригуващо завръщане на сериал от това здраве му кажи: да гледаш кандидат-вицепрезидент на държавата, на косъм не станал такъв, в екшън-сцена насред язовир “Искър”... Е, дали точно Ламбо е цопнал във водата, или негов дубльор – нека това остане малка загадка.
И в следващите минути “вицепрезидентът” остана все така активен. “Ето точно с това мислене вече 20 години не можем да се оправим! Всеки гледа да си замълчи!”.

Да, понякога филмовите сценаристи са по-добри от политическите пиари. Дали заради скорошните избори или заради нещо друго, Стефан Данаилов е в отлична форма и това бе един от сериозните плюсове в старта на четвъртия сезон, започнал със стилно ново интро в диаболичен стил.
Другият стълб в този сериал е Асен Блатечки. Да, героят му е най-благодатен, със сложен характер и обрати, които му позволяват да разгърне потенциал. Но такива възможности дава и образът на Камен, а Калин Врачански си остава все така еднопластов и предвидим във всяка секунда.
Срещу него актьорските мъки на Елена Петрова продължават. Същият изкуствен патос, фалшив драматизъм и издекламирани реплики, сякаш чете реклама на женски уеб-сайт в паузата.
“Чарли бееее, ЖИВЕЙЙЙ!!! Борянааа, умирайййй!”. Ето още един форумски коментар, написан от зрителка в реално време, докато течеше първият епизод. Подзаглавието на четвъртия сезон е “Наказанието”. Понякога, докато гледа кахърната Боряна, зрителят започва да си мисли дали изтърпяващият го не е самият той...

Но дори и безпомощната Елена Петрова не е в състояние да срути високия рейтинг. Героите в този сериал са най-детайлизирани, а някои от актьорите буквално са се сраснали с ролите си. Яна Маринова като Елена, Радина Кърджилова като Сияна, Красимир Ранков като Ставрев и Стефка Янорова като жена му... Това са образи, приемани безусловно от публиката. Колкото и дървен да е диалогът на моменти (страданията на сценаристите в това отношение нямат край), негодувания не се чуват. Актьорите успяват да държат зрителското внимание с екранното си присъствие.
Самата фабула на “Стъклен дом”, в сравнение с останалите актуални български сериали, е и
най-плътна като събития и динамика. Героите са много, обратите – смели, а актьорите се стараят да ги мотивират, доколкото е възможно. Големият проблем е липсата на реализъм. Това си остава сериалът с най-големите небивалици и най-сериозните пробойни във фабулата.

Какво ли не се случи в откриващия епизод от “Стъклен дом 4”: Камен едва не загина, после излезе от кома буквално “като на кино”, а след това набързо го видяхме в перфектна форма да спори с татко си и да ходи по приеми. Бегълката Албена – егоцентричка, на която й пука от много малко неща в този живот – почти безропотно се съгласи да се укрива в Румъния, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Храбрият Ставрев безпогрешно нацели мястото, където лежи раненият Чарли – и то нощем, след като полицаите не успяха да сторят същото посред бял ден. Намирайки окървавения нож, той така и не се сети да звънне един телефон на намушкания – тази находчивост му бе отнета, за да може Алекс да спаси баща си, подкокоросвана от Сияна...

Покрай фантасмагориите имаше и доста силни моменти – особено сцените на Илка Зафирова с Блатечки, както и всеки диалог на Георги Кадурин с Яна Маринова. На финала видяхме и ефектната поява на Юлиян Вергов – на същия тротоар, върху който се развива голяма част от конкурентния сериал на БНТ “Под прикритие”...
Впрочем, за добро или лошо, докато Би Ти Ви излъчваше старта на “Стъклен дом 4”, по държавната телевизия въртяха повторение на криминалната си поредица, продуцирана от същия екип. В рекламните паузи зрителят можеше да направи директно сравнение. Какво показа то?

“Под прикритие” е с много по-автентичен диалог. Събитията там са по-реалистични, близки до истинския живот. Актьорите, с едно-единствено изключение, играят по-добре. Иначе тротоарът зад “Св. Александър Невски” си е все същият.

03 Ноември 2011

Режим "Фантом"

Новият филм от поредицата "Мисията невъзможна" излиза по кината на 16 декември. Гвоздеят в него е сцена, в която Том Круз се катери по най-високата сграда в света "Бурж Халифа" в Дубай



02 Ноември 2011

Още един цитат на деня

В нощта на 10 срещу 11 юни 1990 година, когато се проведоха първите свободни избори, за момент д-р Желев си изпусна нервите - това се случи, когато талибаните от СДС доведоха в студиото ми един лъжесвидетел - и нарече "престъпници" комунистите. Сега обаче същият Желев сполучливо иронизира по телевизията новата любима теза на опозицията за "страха". Той разказа, че много пъти пред него спокойно са псували Бойко или Цветанов. И е абсолютно прав - мрежата прелива от вицове за Бойко, ругатните са ужасяващи, наблюдаваме масово плещене по негов адрес, "Шоуто на Слави" се препитава главно покрай него, както и някои жълти вестници, на тях пък от година Цветанов е главната им мишена, сериозните телевизии също не му прощаваха - какъв страх, по дяволите. Ако всичко това се случваше през 90-а година, властващите тогава комунисти щяха да избягат чак в Сибир. 

Кеворк Кеворкян в коментар за в. "Стандарт"

Цитат на деня

На тези избори БСП пак бе притаена в хитър маньовър, изчаквайки кризата да бутне ГЕРБ като зряла круша. Но дори тази тактика да й донесе скромен успех след 2 години, това ще бъде мизерната радост на Ам Гъл, който успява да си върне пръстена, но губи равновесие и пада в лавата на вулкана.

Валери Найденов в статията "Защо Ламбо не е Рейгън", в. "24 часа"