Keane - Everybody's Changing

След излизането си през 2003-а тази песен не постигна кой знае какъв успех в класациите, но постепенно влезе под кожата на всички. 3 години по-късно The Sun я сложи на 79-о място в своя списък "100-те най-велики песни на всички времена"

 

Малки истории

Цялото предаване на БНТ от 29 октомври с водещ Мартина Шопова и тема "Медийните сензации - начин на употреба". В разговора участват журналистите Пепа Витанова, Боряна Тончева и Георги Неделчев, психологът Цанко Цанков и певецът Светозар Христов

Изборите като сериал от праймтайма

Телевизионната конкуренция превърна скучната нощ в лъскаво шоу, в което политиците играха любимата си роля - на актьори

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 28 октомври

Парадоксално, но факт – предизвестените и организационно-кошмарни избори от 23 октомври 2011-а бяха най-добре отразените в ефира. Не че нямаше гафове и безумия, но като цяло телевизиите си свършиха работата на ниво, отразявайки изборите като типично шоу от праймтайма си. Политиците у нас винаги са били повече актьори, отколкото прагматични управляващи. Този път обаче разликата между тях и героите от сериалите буквално изчезна.

За пръв път откакто у нас се провежда демократичен вот, миналата неделя беше по-интересно да седиш пред телевизора, отколкото да се тъпчеш в кулоарите на НДК заедно с останалите 4000 акредитирани журналисти, политици и обикновени кибици. Конкуренцията между 4-те водещи канала не остави нито минута скука. Каналите потрошиха луди пари, за да ни убедят колко важни са били тези избори, и почти успяха. Общо над 65% от аудиторията избрал да гледа именно този “сериал”, показва пийпълметрията.

Всяка телевизия беше подготвила чифт водещи, по един от двата пола, които се редуваха или допълваха в голямата говорилня. Канал 1 заложи на доказалата се в политическите дебати Добрина Чешмеджиева в комбинация с Бойко Василев, който, странно защо, на моменти се държеше наставнически спрямо нея. По Би Ти Ви се беше развихрила сутрешната двойка Виктор Николаев и Ани Цолова – последната с фрапиращ вечерен грим в стил Николета Лозанова.

В Нова телевизия Цветанка Ризова се редуваше с Милен Цветков. Тук контрастът в стиловете им беше най-крещящ. Умилителната, винаги опитваща да “влезе в положение” Цветанка, която обаче често уцелва най-точните и важни въпроси, и саркастичният, най-често самоцелно заядлив Милен, който се чувства все по-дискомфортно в разговор с хора извън любимата си аудитория - лумпен-пролетариата.

В ТВ7 двойката бе Николай Бареков – Миа Сантова. Тя показа добра визия и стоеше чудесно в кадър, но беше изненадващо притеснена и неуверена. За сметка на това колегата й демонстрира не просто самочувствие, но и познатото умение да извежда акценти и “произвежда новини”. Той единствен си позволи и да прави леки коментари зад кадър, докато се излъчваше изявлението на премиера Борисов. Въобще около тези избори Бареков се утвърди като най-успешен водещ на политически полемики, а ТВ7 дръпна доста напред, инвестирайки в обиколката из българските градове.

Амбицията на този канал да осъществи включвания от 22 различни точки беше впечатляваща, но и съпътствана с доста технически гафове. Все пак заслужава да се отбележи, че ТВ7 имаше най-хубавото изборно студио, а компютърната графика, с която показваше резултатите, изглеждаше най-модерно и приятно за окото.

Въпреки престараването на гримьорката си, рейтинговият лидер Би Ти Ви не се изложи. Репортажите от различни точки на страната бяха най-добре позиционирани и разработени. Личеше си, че в тази телевизия се действа с голям замах. Там най-много се постараха да обяснят и какво, аджеба, е Exit Poll – прословутите анкети в изборните секции, на базата на които се обявяват прогнозните резултати.

На фона на мащабната репортерска работа беше някак си провинциално и глупаво самохвално да се акцентира толкова много върху звездите от сериалите на Би Ти Ви. “Излезте от ролите си!”, заповяда в един момент Цолова на Силвия Лулчева и Любо Нейков в студиото си. Тяхната функция общо взето се изчерпи с това да припомнят колко не само рейтингов, но и прозорлив и автентичен е сериалът, в който се снимат. Е, нямаше нужда – това го знае всяко хлапе...

Впрочем, в Нова телевизия също не пропуснаха да си промотират комедийното сериалче “Етажна собственост” – отново с добре познатото актьорско преиграване и липса на какъвто и да било смисъл в цялата логорея. Самото студио, в което бяха разположени Ризова и Цветков, изглеждаше някак си евтино и набързо скалъпено. Осветлението беше на любителско ниво, а звукът кънтеше като в най-печалните времена на “Сан Стефано”. За сметка на това обаче

Нова успя да уплътни най-изобретателно първите 2 часа от изборната си нощ. Метафората с песните, изпълнени в студиото от “Акага”, и последвалите коментари от Левон Хампарцумян, Радосвет Радев и Катерина Евро, изпълниха ефира на този канал със съдържание и прогнозни данни, докато останалите телевизии се чудеха как да добутат до часа за обявяването на резултатите.

Трите частни канала се конкурираха и надцакваха по всички параграфи, а в БНТ отново заложиха на умерения тон. Да, “опаковката” им не бе особено впечатляваща. Плазмата, върху която цъкаше с пръсти Добрина Чешмеджиева, можеше и да ни впечатли, ако годината беше примерно 2009-а. Бойко Василев за пореден път пък показа, че извън студиото и протяжния ритъм на “Панорама” стои странно и леко неадекватно. Но като цяло БНТ проследи събитията в най-удачната тоналност, без преиграване и пренавиване на пружините. Престоят на този канал създаваше носталгично ретро-усещане, което бе антипод на отразяването “по американски” в частните телевиии.

Отлагането с час на края на изборния ден беше посрещнато на нож от телевизиите. Реално обаче то бе в тяхна полза – удължи периода на зрителския интерес по същия начин, по който едно риалити-шоу протака обявяването на поредния изгонен участник. Въобще всичко в неделната нощ се развиваше по правилата на тв бизнеса, а не на политиката. Даже най-апокалиптично мърморещият преди вота социолог – Цветозар Томов, стигна до прозрението, че “досега не се е случвало управляваща партия да загуби толкова малка част от подкрепата към себе си по средата на един мандат”.

А самите политици? Те просто бяха перфектните актьори, които обслужиха Негово величество Рейтинга. Автентично остана единствено безочието на някои от тях. “По-нечестни избори не е имало, но въпреки това хората се събуждат”. “Никой не може да каже колко гласа точно съм получил, но аз не се казвам Бойко Борисов, за да продавам или подарявам идеи и гласове”. Нека остане малка загадка чии са тези думи. Макар че с оглед на постигнатите от въпросните политици резултати, имената им нямат никакво значение.

Jane's Addiction - End To The Lies

От чисто новия им албум The Great Escape Artist. На моменти в припева Пери Фарел сякаш имитира Ози Озбърн

It's hard to choose...

Балотаж в морската столица тази неделя

It's official

The summer is over

Работници започнаха прибирането и зазимяването на екзотичните палми, които украсяват центъра на Варна, след като температурата на въздуха през последните два дни рязко падна. Фотография: Петър Петров/Импактпресгруп

Виц на деня

Водещата на "Фермер търси жена" Алекс Сърчаджиева разкрива пред мъжа си Иван Ласкин:
- Иване, знаеш ли какво открих най-изненадващо по време на снимките? Че единият от фермерите взима хероин!
- Да бе - отговорил Ласкин - Можеш ли да го докажеш?
- Ти луд ли си? Това е все едно да търсиш игла в купа сено!

Карикатура на деня

От Кайо, в днешния брой на вестник "Всеки ден"

Линковете днес

"Още от същото, плийз" - "Економист" обобщава резултатите от изборите


Йорданов срещу Марешки - варненци са изправени пред труден избор


Метаморфозите на Яне - РЗС изведнъж подкрепиха Плевнелиев, милите


Избухването на Божинов - 2 гола за "Спортинг" в последния мач


Какво не отчита пийпълметрията - анализ на рейнгите в сайта TV Bulgaria


Къде да четем за изборите - списък с линкове на специализирани сайтове

Rihanna ft. Calvin Harris - We Found Love

За по-малко от седмица - с близо 10 милиона гледания в YouTube



 Виж фотосесията на Риана за американското мъжко списание Esquire

Линковете днес

За сърдитко Петко, Станишев и БСП - следизборен коментар на Иван Ванков


За свободата на словото и изборните резултати - фейсбук-изблик на Милена Фучеджиева


Как стана възможен "Шменти-капели" - интервю с Влади Въргала



Uomini soli - "Пух" в зала 1 на НДК този петък


Шаде на 29 октомври, Том Джоунс - на 18 ноември - в зала "Армеец Арена"


Биографията на Стив Джобс - вече в продажба, някои интересни пасажи


В чия кожа си? - канадска актриса позира само по своята собствена за ПЕТА


Американската Златка/Зара - 17-годишна, вече омъжена

И какво - има ли доволни от изборите?

Доволни ли са тези, които щяха да уволняват Бойко Борисов, от събраните гласове за себе си? Гласовете, дадени за бившия ми съученик Атанас Семов и РЗС, сигурно са по-малко от хората, на които са платили пари, за да създават шум в комично-кресливата им кампания. Да им изработват плакатите, билбордовете, клиповете, да им присъстват на митингите и прочие. Тоест, народът им прибира парите и им се смее, гласувайки после за други. 

А бюлетините за Трактора пък са по-малко даже от онзи виц, в който се говореше, че това бил един от начините да се установи точният брой на проститутките в столичните клубове.

Доволни ли са и онези, включително и няколко мои приятели, които си дадоха гласовете за други нелепи кандидатури - Витков, Прошков, Кунева? И интересно сега ще стискат ли палци на втория тур Калфин да победи Плевнелиев или какво? "Преяждането с власт" срещу трета серия на епохата "Гоце", anyone?

Изненадани ли са от резултатите всички онези, като например колегата Бакалов, които твърдяха, че кризата и недоволството у хората били толкова големи, че само чакали знак, за да изметат от властта и Борисов, и ГЕРБ, и цялата пасмина около тях? И че социолозите лъжели, понеже били платени, давайки такава голяма преднина на гербаджийските кандидатури (а тя даже се оказа и по-голяма).

Толкова ли е тъп народът, че при продължаващата мизерия, в която живее, да не си хареса някой нов месия, който да му реши проблемите? Явно май не е толкова тъп, но за пръв път от доста време си дава сметка, че месии скоро не се задават, и че спасяването на давещите се е в ръцето на самите давещи се.

Впрочем, има още цяла седмица до втория тур, в която ще се наслушаме на какви ли не още глупости и ще гледаме още много кокошки, сънуващи просо. 

Сега на някои хора ще им лъснат червените задници, а на други - просто кухите тикви на раменете.

Виц на деня

Дядо Коледа влиза в работилницата при джуджетата и им казва:
- Почвайте да правите подаръци за българските деца, тази зима ще отскочим до България.
От обора се обажда еленчето Рудолф:
- Аа, не, аз в България не ходя, там един зъл чичко ме дебне с пушка...
Дядо Коледа:
- Спокойно, от тази неделя вече няма да те дебне!

Избори по никое време

И президентската, и кметската власт днес са горещ картофи, които нито една партия не копнее да държи както преди

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 21 октомври

Ако ви се струва, че тази предизборна кампания премина вяло и направо съмнително фиктивно, не сте единствените. И то не само защото хората са все по-улисани в ежедневни грижи и все по-малко се интересуват от платформи и обещания. За основните политически сили тези избори са като изпити по никое време и също като малкия герой в едноименния български филм се явяват на прослушване, без да умеят да свирят. Трябва някой друг да тегли лъка вместо тях, зад кулисите.

Подобна ситуация не е имало досега – да се провеждат избори формално, да гледаме престорен ентусиазъм и фалшива мотивация за пред електората. Тук, разбира се, не броим вечно кресливи маргинали като Яне Янев, при които никога не е сигурно откъде точно идват децибелите в мегафоните им, нито дежурните екзотични кандидати тип Светльо Витков с изказвания като “Или ще стана президент, или ще умра”.

Нито ГЕРБ, нито БСП или ДПС горят от щастие, че точно сега трябва да има общински и президентски вот. За “Атака” пък да не говорим.

Причината е елементарна – продължаващата стагнация, все по-сериозната финансова криза в Европа и нуждата затягането на българските колани да продължи. В подобна ситуация нито една политическа сила не копнее да поема отговорност, когато става дума за лишени от реална изпълнителна власт постове. Постове, които реално не оперират с приходи, а само с разходи.

У нас да си президент няма никаква далавера. Да, престижно е, оставаш завинаги в историята и във ведомостта за заплати на “Дондуков” 2, освен това имаш благодатния шанс да блеснеш на фона на предшественици като Желю, Стоянов и Първанов. За партията ти обаче облагите са минимални. Просто няма какво да им предложиш, освен да назначиш дузина съветници от котерийния си кръг и толкоз. В замяна на това ще трябва да водиш престрелки с премиер като Бойко Борисов, който не обича да остава длъжен никому.

На бъдещия български президент волю-неволю днес ще се припише ролята на нов месия, който трябва нещо да направи, да ни избави от прословутата криза, да имъдри отнякъде решение на проблемите. Той, естествено, няма как да направи това. Но моментално ще бъде посочен с пръст като разочарование, независимо от коя политическа сила е.

Ако новият президент е от БСП, това ще се приеме като “смяна на посоката на махалото”. “Дайте да дадем шанс на червените да видим как ще се оправят, след като толкова критикуваха ГЕРБ и Борисов”. Само че червените искат много повече не тази власт, а отсрещната, която се помещава на “Дондуков 1”. За нея обаче ще има избори чак след 2 години. Макар и никога да не го признават, социалистите имат интерес дотогава да са в пълна опозиция и да критикуват стагнацията по всички фронтове без изключение. “Ето, вижте ги, безпомощни са, асфалт не се яде, магистралите ли са по-важни от болниците и училищата...” и прочие безполезни клишета, които не посочват реална алтернатива.

За ГЕРБ също не е изгодно “преяждането с власт”, както гласи и любимата мантра на Ивайло Калфин. Ако партията на Борисов държи на следващ изпълнителен мандат, едно изпускане на напрежението с отстъпване на президентския пост другиму е далеч по-изгодно, отколкото напъването на всяка цена да бъде взет и той. От тази гледна точка и Калфин, и Кунева са еднакво приемливи за ГЕРБ като нов държавен глава, въпреки че това няма как да се чуе от нито един митинг тези дни.

В момента имаме ситуация, наподобяваща надбягването в пистовото колоездене. Вероятно сте виждали как там всеки се стреми да поддържа не първа, а втора позиция – почти до самия финал, защото изотзад се атакува много по-ефикасно.

Понякога колоездачите буквално спират на едно място, чакайки съперника си да тръгне пръв.

Смешно, но факт – такава е предизборната ситуация днес. Бриджьорите биха го формулирали по свой начин – че всеки иска да обяви “пас” и същевременно да направи импас на съперника си.

На общинско ниво положението не е много по-различно от президентското. Кметствата са в нокдаун, безпомощни са да се оправят сами. Преди 4 години криза нямаше и местните избори бяха най-важните в държавата. Сега много градоначалници са станали пишман, че седят на този стол. Червените кметове са в неловката позиция да носят отговорност за куп проблеми наравно с ГЕРБ от централната власт. Колкото и да повтарят, че вината не е тяхна, и че при криза държавата става мащеха за общините, това няма как да стопли недоволния гражданин. Стигна се до исторически прецеденти кметове буквално да абдикират от постовете си.

Градоначалниците на ГЕРБ също са в дискомфортна ситуация – сочат ги с пръст като виновни за всичко, а самите те нямат харизмата на Бойко Борисов и способността да се защитават аргументирано. Със сигурност много от тях си мислят – абе защо ли не ви оставя да се оправяте сами и да отида да си гледам доматите на вилата...

Казано обобщено, икономическата ситуация днес е такава, че да си общински шеф или президент може да ти донесе само главоболия и много малко бонуси. Каквато и спортна злоба да показват кандидатите на финала на кампанията, партиите зад гърба им са в изчаквателна позиция и мислят много повече за изборите през 2013-а.

Спечелването на тези избори е сведено до себедоказването на самите кандидати и нищо друго. Организациите зад тях за пръв път в българската история са като велосипедисти, балансиращи на едно място.

Отмъстителите

Първи трейлър на суперпродукцията, която излиза в началото на май догодина. С Робърт Дауни джуниър, Скарлет Йохансон, Самюъл Джаксън, Джереми Ренър и кой ли още не. Парчето, което звучи в трейлъра, е на Nine Inch Nails - We're In This Together

Britney Spears - Criminal

Новото видео на Бритни е хит, какъвто не е имала отдавна. Композитор е хит-мейкърът Макс Мартин. Снимките са правени в лондонския квартал Стоук Нюингтън

Линковете днес

No Genesis - няма да свирят на 20 декември в НДК


Прехвърляй пари от мобифон на мобифон - VISA пуска нова услуга


За Кунева, Сашо Диков, Михнева и Кулезич - коментарът на Кеворкян в "Стандарт"


The Stone Roses - отново заедно 15 години по-късно


Голямата гръцка стачка - фотогалерия от протестите


Biograph @ Facebook - страницата на списанието, където можеш да следиш всяка новост около него

Galaxy Nexus & Motorola Droid RAZR

Два нови смартфона с Android, които ще бъдат пазарен хит в следващите месеци. Galaxy Nexus е първият модел с новата операционна система Ice Cream Sandwitch (4.0)

 

Beth Hart - Am I The One (live)

(10x to m6)
Днешната Джанис Джоплин? Не е много пресилено да се каже. 39-годишната американка от Ел Ей е талантлива, секси и много луда. Какво изпълнение само!



Бет Харт е и единственият изпълнител, на когото Йън Гилън е позволявал да държи бек-вокали в негова песен. Става въпрос за едно от най-хубавите парчета на късния "Пърпъл" - Haunted от албума Bananas (2003). Впрочем, ето го и него. Бет Харт се включва някъде след 95-ата секунда

Линковете днес

Слави Трифонов на 45 - коментар на Милен Милушев от "Блиц"


"Минах ли те? Минах ли се?" - едно емблематично (и нецензурирано) видео на Дългия


Прокурорът Иванов от "Седем часа разлика" - в друго амплоа. От рубриката Personae на списание "Биограф"

Новата тройка на BMW - по-голяма, но по-лека и икономична


Джейсън Стейтъм в България - капризен само по отношение на транспорта


Още за сватбата на Николета и Валери - екслузивно в новия брой на Story

Български Entourage? Невъзможна мисия

Не само защото българските звезди са оперирани от чувство за самоирония. Тук безкористното приятелство просто е едно нищо

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ списание BIOGRAPH, Октомври 2011

Тези дни приключи последният сезон на сериала “Антураж”. Епитетът “култов” е досадно клише, но в случая няма по-подходящ. Приключенията на актьора Винсънт Чейс (само на мен ли ми се струва толкова лигав?) и приятелите му не са обикновен ситком, заснет по старомодния начин с една-единствена камера, нито омекотена и доукрасена биография на създателя и продуцент на шоуто Марк Уолбърг.

Поредицата на кабелния канал НВО е дисекция на Холивуд - като начин на живот, като философия и ценностна система. Но още по-важно – тя е и апотеоз на истинското мъжко приятелство.

Осем сезона и 88 епизода след началото си през 2004-а, Entourage e цяла митология, а герои като Ари Голд, Джони Драма и Костенурката – емблеми.

Едно от най-симпатичните неща в този сериал е начинът, по който са инфилтрирани някои позабравени холивудски легенди или просто зевзеци, на които всички се смеят. Гари Бъзи, Боб Сегет, Джон Стамос, Ендрю Дайс Клей, Манди Мур, Ана Фарис, Джесика Алба, порнозвездата Саша Грей... Появява се даже Джеймс Камерън!

На моменти “Антураж” направо прилича на телевизионен таблоид. Щом като за нас, дето сме така далеч от холивудската суета, филмът е толкова интересен, представете си какво е за средностатистическите американец и американка. Буквално им потичат лигите на дивана в хола.

Сериалът е и ракета-носител за един куп музиканти, чиито песни звучат в отделните епизоди. Пускат те за 30 секунди в някоя серия и после всички хукват да те търсят в YouTube и да купуват дисковете ти. 

Въобще, машина за пари и зрителски рейтинг.

Покрай бума от български сериали напоследък е нормално човек да се запита – добре, не може ли и ние да имаме своя версия на “Антураж”? Няма ли да избие рибата?

На пръв поглед изглежда чудесна идея. И не чак толкова трудно осъществима.

Само да си представим за миг: Секссимволи ала Уолбърг или Чейс у нас – с лопата да ги ринеш. Братя Бахарови, Блатечки, Вергов, Светльо Витков, Део, Дидо от “Д-2”, Ники Илиев, Карамазов, главният герой на “Под прикритие” (извинявам се, но името му все ми убягва, да, мога да го проверя в Гугъл, но въпросът е, че ми убягва). От предишното поколение – Христо Шопов, Георги Стайков, Георги Кадурин, Веселин Ранков, Владо Пенев... Герои да искаш.

За антуражите също ще се намерят достатъчно интересни чешити, които публиката би гледала с кеф – Боби Турбото, Бичето, Ути Бъчваров, Ицо Хазарта, Мишо Шамара, Гибона Искренов. Любо Ганев също може да се появи в някой епизод и да каже нещо на “драгете зрителе”... Ще дадат по някой лаф и на Жорж Ганчев, Боян Радев, Миодраг Иванов. Дичо, “Гравити Ко” и “Анимационерите” ще запишат по някоя нова песен. Даже и Николета бих вкарал някъде, в някоя градинка заедно с други майки, бутащи бебешки колички... 

Няма ли да бъде хит?

В провинцията ще гледат със затаен дъх как живее, работи и се весели софийският шоу-елит. Софиянците ще следят със сарказъм дали всичко на екрана съвпада с реалността или сценаристите пак са бръкнали надълбоко в торбата с измислиците. Ако въобще се намерят сценаристи, но това е отделна тема. “Този го видях снощи в “Маскара”, на живо е много смотан”, “В живота тази се дрогира даже повече, отколкото във филма” и прочие и прочие. Коментари от този тип ще осмислят ежедневието на столичния телеманиак.

Българският “Антураж” обаче е невъзможна мисия. Първо – подобно приятелство като онова около Винс Чейс у нас не съществува.

Няма такава позитивна енергия, обединяваща четирима младежи, нито съществува нещо, по-важно от парите и личния им интерес. Някой да купи на приятелите си по една скъпа спортна кола? Да ги приюти да живеят в къщата му? Да се чуди как да им намери работа, независимо дали въобще заслужават такова усилие?

Ако изобщо подобен сценарий бъде написан, това ще е най-голямата небивалица, снимана някога с телевизионни пари. Ще го отхвърлят на първата възможна оперативка - още преди да е попаднал в ръцете на Митовски, Халваджиян, Милошев или Тупарев.

В България такова явление – антураж – не съществува. Всеки играе сам за себе си. Понякога, почти по случайност – в комбина с някой друг. Но даже и тогава се обичат само в краен случай. Миро Каризмата срещу Галка, Димитър Кърнев срещу Дичо, Венета срещу Гала. Така е в България.

Нашите звезди, или поне така наречените такива, са оперирани и от чувство за самоирония. Колко от тях са способни да приемат епизодична роля в сериал, която по-скоро ги взима на подбив, отколкото да им уплътнява ореола над главите?

И не, категорично тук няма агент като Ари Голд. Първо – не е развита такава професия, длъжностна характеристика, гилдия. Второ – нямаме такива чешити – нонстоп псуващи работохолици, способни да си вдигнат телефона даже по време на секс и моментално да хукнат към офиса.

Нямаме и порнозвезди като Саша Грей. По-точно, имаме някакви порнозвезди по чужбините, но по нищо не приличат на Саша Грей.

Но даже и да предположим, че по силата на някакво чудо такъв сериал все пак се материализира – какво би се случило по-нататък? Намира се кой да даде куп пари за него, намира се кой да го заснеме, намира се кой да играе, актьорите уж се погаждат на снимачната площадка, гостуващите звезди (или бивши звезди) не проявяват никакви глезотии, музиканти написват най-яките песни за саундтрак, вносителите на “Порше” и “Мазерати” предоставят коли за “продуктовото им позициониране”…

Звучи като научна-фантастика, но дори и да стане факт, пак няма да бъде идилия като онази от НВО.

Сериалът ще бъде спрян още след първия си сезон – не поради липса на фенове, а поради други неща – завист, злоба, интриги.

Напрежение между създателите (чия е заслугата за успеха – на продуцента, на режисьора или на сценариста?), напрежение между режисьори и актьори (едните не отговарят на представите на другите и обратно), между сценаристи и актьори, между актьори и актьори. Някоя от актрисите ще вземе да се качи в колата си пияна и да събори контейнер за смет в центъра на София под носа на бдителни папараци от вездесъщата жълта преса.

Един от спонсорите ще се обади гневен в телевизията и ще заплаши с оттегляне на бюджета си, защото не харесва начина, по който показват кеновете с бирата му.

Междувременно пийпълметрията ще отчете “изненадващо ниски резултати” на фона на поредната турска сапунка или “Шоуто на Слави”. Хвалебствените статии, пускани от сервилни журналисти в “сериозни всекидневници”, трудно ще компенсират този проблем в очите на рекламодателите.

Впрочем, рекламодатели за сериала почти няма да има, тъй като той ще се излъчва в сравнително късен часови пояс и ще е предназначен повече за мъжка, отколкото за дамска аудитория. А големите рекламодатели, както знаем, търсят женската публика – козметика, прах за пране, шоколадови бонбони...

Ето как идеята за българския “Антураж” отшумява като приказка. Истинско чудо е, че въобще имаме на екран толкова много телевизионни сериали, пък макар и по-конвенционални. В страната на всеобщата завист и мързел направо е невероятно, че толкова хора успяват да работят в синхрон и да дават завършен продукт на сравнително прилично ниво.

За култови поредици в 8 сезона, където работохолизъм и лоялност са ключови категории, а доброто настроение доминира над лошото, все още е рано, ужасно рано, трагично рано.

"Седем часа" и на книга

От днес вече на пазара

“Шменти-капели” - един български “Ъндърграунд”

Макар и бутафорен и пропаганден на моменти, филмът на Влади Въргала носи гениалност, нетипична за тукашното кино

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 14 октомври

Цеко Цеков в лудницата – гениално актьорско превъплъщение на Владислав Карамфилов.

Излизането на този филм на екран е киносъбитието на годината - и то далеч не само заради факта, че е направен без никаква държавна помощ и че имаше най-масово посетената премиера, организирана у нас. “Операция Шменти-капели” е явление, за което тепърва ще се говори много повече. Диапазонът му надхвърля аудиторията на заклетите киномани, не пропускащи българска лента. Това е филм, който ще гледат и коментират даже хора, не стъпвали в киносалон от години.

Дали “Шменти-капели” ще събере повече зрители от рекордьори като “Мисия Лондон” и “Love.net”, не е толкова важно. По-важното е, че изстраданият проект на Влади Въргала успява в амбициозната си мисия, на която повечето хора гледаха скептично – да обобщи една цяла епоха и да направи болезнено смешен, но и трагичен разрез на българския национален характер. Как се докарахме дотук? Толкова грандиозен ли е абсурдът, в който живеем, и къде е нашето място като пионки в него? Опитни мишки ли са българите или по-скоро опитни бълхи?

Да, филмът е влудяващо забавен, и то по парадоксален начин. От една страна е народняшки комерсиален, като предаване от първите години на “Ку-ку” или като съвременна гротеска тип “Пълна лудница”. В същото време хуморът му е горчив и сюрреалистичен като в лента на Фелини, Бунюел и Рангел Вълчанов и като в спектакъл на Теди Москов.

Във визуално отношение на моменти е величествен и изпипан до съвършенство, а другаде – бутафорен, камерен и пестелив като самодейна лента. Особено дразни пиротехническата реализация на взривовете, нескопосано подпомогната от компютърни ефекти. В този си вид е било по-добре да ги няма, отколкото да ни връщат десетилетия назад, когато киното все още не ги умееше тия работи.

В драматургичен аспект “Шменти-капели” е типичен български продукт – с амбициозен старт (саркастично-пропагандният момент изглежда малко пресилен и елементаризиран), неравномерен ритъм във фабулата и стремеж да се наблъскат твърде много теми, идеи и послания в един-единствен филм. Тук липсата на опит у сценариста-продуцент Въргала си казва думата. Хаотичният и разпилян в много посоки сюжет обаче е здраво стегнат в най-важната рамка за един филм – добър диалог и чувство за хумор. Толкова много лафове в рамките на два часа не са събирани отдавна.

Колкото и да е неуверен като драматург, като актьор Владислав Карамфилов-Въргала е на световно ниво. Двойната роля – на невзрачния нещастник Цеко Цеков и на корумпирания депутат с трудно за произнасяне име е от онези, които на Запад не пропускат да отрупат със статуетки. Подобни изяви досега сме гледали само във филмографията на артисти като Джим Кери и Тодор Колев.

Доайенът на иронията Джони Пенков в ролята на психиатър.

Зевзекът Китодар Тодоров в ролята на следователя, Георги Спасов като съдия-изпълнителя, чешитите Джеки Стоев и Джони Пенков като психиатрите от лудницата, Кирил Ефремов и Стефан Щерев като класическите тъпи мутри – това са все образи, които не просто не можеш да забравиш, а би искал да гледаш отново и отново. Да, “Шменти-капели” е от редките български филми, подходящи за многократна консумация. Такива не са се появявали от “Двойникът”, “Опасен чар” и “Оркестър без име” насам, ако не броим “Мисия Лондон”.

През последните няколко години българското кино е във възход, който и най-черногледите нихилисти не могат да отрекат. “Дзифт”, “Тилт”, “Прогнозата”, “Източни пиеси”, “Подслон” – това са все филми, доближаващи ни до европейските и световни стандарти. “Операция Шменти-капели” в много отношения все още има да догонва това ниво. За сметка на това той обаче носи онази особена гениалност “а ла Кустурица”, каквато отдавна мечтаехме да видим в българска кинолента. Да, това е модерният български “Ъндърграунд”, в който пулсират едновременно балканско самосъжаление и жизнерадостна самоирония.

Така че, Въргал, ипотекирането на апартамента ти определено си е заслужавало. Сега сигурно ще има доста хора от гилдията, които ще завиждат и говорят какво ли не зад гърба ти. Не им обръщай внимание – това е просто защото ги мързи - даже и да си помислят да положат същите усилия, а камо ли действително да опитат.

Линковете днес

Световният хаос и лидерите днес - коментар на Христофор Караджов по глобалните проблеми


Посланието на "Окупирай Уолстрийт" - статия на "Ню Йорк Таймс"

Плевнелиев фаворит в изборите - Андрей Райчев и Димитър Найденов в студиото на TV7


MTel: извинявайте, все пак - емоционални признания в новия клип на телекома


Защо Стив Джобс носеше само поло и дънки - защото го освиркали с якето-жилетка


"Операция Шменти-капели" - начело на националния боксофис

Полунощ в Париж

В киносалоните от ноември

Записки от сватбата на Николета

За доста хора, предимно момичета, на 9 октомври се състоя събитието на годината. За други, предимно дребни и злобни душици, сватбата на Николета и Валери е обект на ирония - какви били те двамата, защо трябвало да им се обръща толкова внимание. Какви са ли? Ами да кажем - достатъчно красиви и влюбени един в друг и достатъчно преуспели за възрастта си, при това без подбутване от мама, тати или някой чичко-паричко. Тя е най-сниманият и харесван български модел, звезда от кориците на европейските списания, а той - играч на легендарен отбор от столицата на страна с големи традиции и успехи във футбола.

Предостатъчно причини за всяка уважаваща себе си медия да не спира да ги коментира. Но не само в България - и в чужбина известността и блясъкът неизбежно водят след себе си черна завист. Просто у нас тя е доста над средностатистическото световно ниво. Мъка, както би казал един колега.

Гледката от хотелската стая в RUI Правец

Но да се върнем на сватбата. Хотел RIU край езерото в Правец се оказа не просто красив като местоположение, но и достатъчно луксозен. Организацията на тържеството беше професионална - изискана, но и не прекалено претенциозна. От церемонията не липсваше нищо от българските традиции - църковна венчавка със свещеник и хор, традиционни игри като "разчупване на пита", "ритане на менче с бяла и червена роза", игра-тест, в която младоженците отговарят с вдигане на обувките си, хвърляне на букет, хвърляне на жартиера, танци, хора... всичко както си му е редът.

21 ч. VIP-ресторантът на хотела е готов за началото на голямото парти. Отвън младоженците все още приемат поздравления и подаръци.

Първият танц на младоженците

Ето и една далечна снимка от айфона на Аделина. За официални кадри от събитието търсете списание Story.

Залата във VIP-ресторанта на хотела беше аранжирана много хубаво. Особено впечатляваха свещниците, украсени с бели рози, в центъра на всяка кръгла маса.
В четирите ъгъла на салона имаше по един голям екран, върху който се прожектираха събитията наоколо. Двете различни гледни точки се осигуряваха от камери, които се местеха непрекъснато из залата. Нямаше никакъв вариант някой да пропусне каквото и да било.

Менюто - 5 различни блюда, сервирани от строени и чевръсти келнери. Всяка маса от 10 гости беше зареждана в един и същ момент, за броени секунди.
Основните питиета бяха вино, водка, "Джони Уокър" черен етикет, безалкохолни.

Последният десерт - тортата, беше миниатюрно копие на триетажната, която младоженците разрязаха според традицията.

Музиката - микс от поп, рок, поп-фолк и народни хора. Диджеят и модераторът на партито не оставяха хората да скучаят. Азис се раздаваше като за последно. Много отслабнал този човек, чак до невзрачност. Не се забелязва и откроява сред останалите хора.
Сред най-красивите жени на партито освен Николета бяха: певицата Лияна, жената на Коцето - Надя, плеймейтките Аделина Цветкова (която хвана хвърления букет) и Галя Димитрова, братовчедката на булката Силвия, близките й приятелки Ваня, Ива Марияна и Пепи, моята спътничка Велина и една непозната за мен брюнетка с изящна рокля с гол гръб.

На хорото се хванаха изненадващо много хора, беше впечатляваща гледка в красивата зала

Момент от купона - конкретно тук звучеше песен на Устата и Софка.

Валери и Николета танцуваха без да се щадят, въпреки че за момиче с нейната рокля и в нейното "положение" това си беше чист подвиг. Накрая й стана лошо и към 2 след полунощ двамата се оттеглиха от купона - 5 часа след началото му.
Аз самият се прибрах в стаята си към 3, а веселбата в ресторанта е продължила чак до сутринта. Беше наистина весело, а най-често дочуваният коментар бе - по-красиви младоженци и сватба не сме виждали. Факт.

Още един пиратски кадър от айфона на Аделина. Заснет е от стълбите, които водят към VIP-ресторанта.

Стига тъжни песни

Един от примерите за добър криейтив (тв спот, билбордове) е актуалната кампания на интернет- и тв-доставчика Megalan

Цитат на деня

Положението при вас далеч не е толкова зле. Ако погледнете състоянието на паричния индикатор М3 в България, ще откриете, че не сте толкова зле. Ако погледнем широките пари, България е една от страните, в които има малко по-висок процент на растеж. Това означава, че банките отпускат кредити, а бизнесът се справя. Като цяло системата е в относително добро състояние. 
Това, разбира се, е резултат от това, че от 1997 г. насам, без значение кое правителство е било на власт, всички малко или много са спазвали правилата. В сегашната обстановка премиерът и финансовият министър държат положението стабилно.  


Стив Ханке, американски икономист, пред в. "Капитал"

Стив Джобс пред Райските врати

Корицата на новия брой на списание The New Yorker

Melanie Fiona - 4AM

28-годишна, африканка, индийка, португалка и в крайна сметка канадка. Имало е полза от цялото това миксиране. Това е съвсем новият й сингъл, трети поред за тази година (10x, Петя)

Когато булките засенчват кравите

“Фермер търси жена” разчупва клишетата с приказно красиви гледки, в които България е като истинска Швейцария

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 7 октомври

Фермерите си избират съпруги измежду наперени градски девойки, които се опитват всячески да им се харесат.

В Швейцария кравите били по-красиви от жените, казват зевзеците, но за България това със сигурност не е вярно, и то не защото млекодайните са грозни. Ако не друго, у нас поне красавици да искаш. Проблемът е, че този факт не винаги се използва адекватно от телевизионната индустрия.

“Тази есен големият град и китното село ще се влюбят”, обещаващо разкрива водещата в шоуто “Фермер търси жена”, чийто първи сезон стартира миналия четвъртък. 2500 жени пратили писма, кандидатствайки да станат булки на 10 мъжаги със собствени стопанства и редовно обслужвани банкови сметки. Сега предстои да видим какво следва след отварянето на офертите.

Това бе една от кулминациите в седмицата, натъпкана с премиерни предавания на Нова телевизия. Както често се случва при този канал, някои стартираха впечатляващо, а други бяха пълен провал. Общото и в двата случая е, че изработката гълта огромно количество пари на шведските собственици.

Романтично-селскостопанското риалити шоу може да се причисли към успешните премиери на Нова. Стартът беше подхранен от интригуващ пилотен епизод в началото на лятото. Още тогава стана ясно, че “Фермер търси жена” ще показва познати емоции, но ситуирани в непозната за широката публика обстановка, както и че ще представя българското земеделие и животновъдство в невиждана досега привлекателна светлина.

Сюжетите и настроението са нещо средно между “Море от любов”, “Такъв е животът” и “Красавицата и отличникът”.

“Искам една дълга любов – продължителна и силна”. “Искам един хубав и здрав мъж, който да ме възбужда, да правя един страхотен секс с него и да ме вдъхновява”. “Изпитах някаква тръпка – подкосяване на краката, което беше доста интересно...”.

Клишетата в репликите на повечето участници са неизбежни, въпреки че сценаристите са се постарали да им ги напишат предварително. Но както във всяка любовна история, и тук никой не очаква откриване на топлата вода.

По-важното е, че всичко е представено стегнато, с добре намерен баланс между сериозния тон и иронията. Но главните плюсове на шоуто са други. Първият е операторската работа. Във всеки заснет пейзаж и екстериор България изглежда като Швейцария.

За пръв път наша телевизия снима по толкова атрактивен начин смятаното за мизерно и запуснато селско стопанство. Показани са и живописни гледки от всички краища на страната, които засенчват и най-скъпите туристически реклами.

Втори важен плюс на “Фермер търси жена” е Алекс Сърчаджиева. Дъщерята на Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев се справя с функциите си с такава лекота, сякаш е вършила тази работа години наред. Интонацията – това прокрустово ложе на българските телевизионни водещи – е овладян и пълноценно използван от нея инструмент. Александра еднакво добре импровизира и работи с текст от сценария си. Има екранно присъствие, с каквото например нейната колежка от филма “Шивачки” Елен Колева не можеше да се похвали в Lord of the Chefs, нито пък Елена Петрова, когато водеше “Денсинг Старс”.

Прекалено шлифованата визия и драматургия на “Фермер търси жена” поражда и един от проблемите пред това шоу – недоверието на публиката.

Още след първия епизод интернет-форумите бяха залети от подозрения, че всичко е инсценировка както беше в “Хванати в изневяра”: че фермерите са актьори, непомирисвали трактор, и че кандидатките не са автентични, а са платени манекенки - сякаш една манекенка никога в живота си няма правото да се кандидатира и за фермерска съпруга. В комбинация със недобре ориентираната ПР-кампания на предаването това може да се окаже единствената причина то да няма високия рейтинг, който заслужава.

В края на решителната медийна седмица започна да се изяснява, че и този сезон Нова телевизия ще бъде в ролята на скъпоструващ футболен клуб - натъпкан с добре платени звезди, който обаче едва допълзява до челната тройка на шампионата. В програмата й са три от най-добре реализираните нови проекти тази есен – The X Factor, “Фермер търси жена” и продуцираното от Нико Тупарев и Николай Николов “Градски ченгета”. Те обаче се редуват с провали като “Разбий Иван и Андрей”, “Изгубени в България” и “Етажна собственост”. Неравностойната програмация и хаосът, който цари в графика на Нова, обезсмислят всякакви усилия и професионални постижения и това наистина е много жалко.

Водещата Александра Сърчаджиева е най-голямата находка на романтично-селскостопанското риалити-шоу.

R.I.P. Steve Jobs

Да си спомним за него с тази страница от последния брой на "Биограф"

Jessie J - Who You Are

На живо в нюйоркското метро. Има ли глас или какво

 

Карикатура на деня

От днешния брой на таблоида "Всеки ден"

Биг Ша, Конса, Трой - България си ти

С участието на Виктория Радина (известна още като Nikita Bulgaria) и кандидат-президента Димитър Куцаров

10 години списание "Тема"

Навършват се тези дни. Преди година отново писах тук по повод 9-годишнината на списанието. Година по-късно няма какво повече да се добави. Хубаво списание, което заслужава далеч по-добра съдба от сегашната си, дано да я дочака.

Bo - Colors

Малко Death in Vegas, малко Morcheeba, но като цяло - български дъбстеп на световно ниво. Зад двете букви Бо се крие 24-годишната Боряна Стоянова

Без фотошоп

Още примери за това, че понякога и само едно натискане на копчето е достатъчно

виж още снимки...

Линковете днес

Протестите срещу Уолстрийт в Ню Йорк - над 700 арестувани


Приходите от данъци се увеличават - дефицитът е 1% от БВП, плюс други индикатори, че кризата все пак си отива


Институтът по български език най-сетне да влезе в XXI век - коментар на Димитрана Александрова от "Труд"


Три нови медии около Тошо Тошев и Валерия Велева - вестник, списание и сайт


Гръцките фирми се местят в България - анализ на италиански вестник, плюс над 100 коментара в сайта на "Дневник"

Occupy Wall Street

Агитационният плакат, призоваващ към улични протести срещу зависимостта на американските държавни институции от корпоративния капитал и Уолстрийт

Подробности за последните събития в Ню Йорк - тук

История с хепиенд

Датата е 9 октомври, неделя

Crystal Fighters - At Home

От дебютния албум на англичаните Star of Love, излязъл точно преди година

Убийство във facebook

Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук, защото хората, които не ме харесват, ме забраниха.
Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна, и според правилата на социалната мрежа, аз съм закрита.
До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.
След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата "Миролюба Бенатова - враг на българския народ", почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.
Искаха да се извиня, че съм нарекла "футболна агитка, която безчинства", тези, които според тях представляват гражданското общество.
Момчетата, които палиха и се снимаха с нацистки жестове пред огъня поискаха да кажа, че са справедливо разгневени граждани.
Не ми е хрумвало да ги докладвам за забрана, защото вярвам в излагането на аргументи и правото да говориш това, което мислиш. Не ме беше страх.
Вероятно това, което ви пиша не ви засяга. Сигурно изглежда, че е лично и трябва да с оправям сама.
Но не е така.
Аз съм насилвана и убивана с думи дни наред, не защото не съм симпатична на някого (разбира се и това има значение), а защото нарекох нещата с истинските им имена. Върших си работата като журналист по правилата на професията. Не влязох в сценарий, не подмених събитието, не подпомогнах протестите, организирани от партиите и подкрепяни мълчаливо от полицията.
Сега ме забраняват като професионалист и като личност.
И тъй като вярвам в аргументите, а не в насилието, ви пиша.
А вие, ако смятате, че имате повод да ме подкрепите, сигурно ще намерите начин да разбера за това.
Предварително благодаря на всички приятели, които ще разпространят бележката ми.

Миролюба Бенатова