Линковете днес

Защо българите са толкова гневни - списание Economist за събитията у нас напоследък


Сталоун в София - "Ще се гордеете с The Expendables 2"


Данък върху мазнините - въведен най-напред в Дания


"Дневник" поглъща "Пари", Тошо Тошев прави ново издание - нови размествания и трансфери в печатните медии


Нов рунд "Кулезич срещу Диков" - на сензационна пресконференция днес


Хитът "Биограф" - актуализирана презентация и рекламна оферта на списанието

БНТ се връща назад с “Английският съсед”

Лесли Грантъм е симпатичен в ролята на англичанина, заживял в българско село, но сериалът като цяло разочарова.

С новия си мини-сериал БНТ набързо успя да опровергае нещо, в което всички повярвахме през последната година – че в телевизионното кино вече се работи по световни стандарти. “Английският съсед” е печален пример за лоша екранизация на добра литература. Независимо, че Михаил Вешим сам е писал сценария по едноименната си книга, фабулата е с огромни пробойни, а диалогът – изкуствен. 

Действието във всяка от сериите може да се събере в двойно по-малко екранно време. В добавка към това актьорите (иначе блестящ състав) декламират репликите си, звукът е лош, а визията – като в типичната евтина продукция на Канал 1 от 90-те. Сякаш режисьорът Дочо Боджаков си е вършил работата като в една комедия на Уди Алън – напълно на сляпо.

Съвсем в унисон с минорното настроение е и пиарът на продукцията. БНТ очевидно гледа по-бързо да претупа 4-те серии и да ги скрие някъде из архива си.

На фона на успешен сериал като “Под прикритие”, недоизпипани проекти като “Английският съсед” отново засилват песимизма, че в държавната телевизия социализмът си е отишъл.

Разбий имиджа и рейтинга си

Ако новото шоу на Иван и Андрей въобще има място в ефира, то не е в национален канал и в праймтайм

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 30 септември

Иван и Андрей играят джаги в момент от новото си шоу. Звучи чудесно, но защо трябва да е в праймтайма и да се харчат чужди пари за това удоволствие?

“Мисля, че току-що загубихме семейната публика” е емблематична реплика от “Ах, този джаз”. Произнася я продуцент на фона на прекалено еротичния танц, режисиран от главния герой в автобиографичната класика на Боб Фос.

Нещо такова би трябвало да са си казали и шефовете на Нова телевизия в понеделник вечерта малко след началото на “Разбий Иван и Андрей” в смятания за ключов понеделнишки праймтайм от 20.00 ч.

Ако изобщо са се надявали на семейната аудитория.

Шумно рекламираното ново шоу на опосумите е с продължителност цели два часа и ще има 12 епизода. Като инвестиция и мобилизиран ресурс е едно от най-сложните, снимани у нас. В този си вид то обаче е всичко друго, но не и потенциален рейтингов хит.

“Разбий Иван и Андрей” е нещо средно между “Турбо лига” (българска версия на Jackass с водещи Боби Турбото и Цецо Елвиса), “Дупка в стената” (отборен “човешки тетрис”, ръководен от Румен Луканов) и “Страх”. Казано с други думи – Иван и Андрей се гмуркат в океан от спорт, просташки номера, ирония и самоирония – четири любими техни дисциплини. Защо обаче трябва да се харчат пари за цялото това забавление и дали точно след “Календар” на Нова му е времето и мястото – на това едва ли някой разумен човек може да отговори.

В останалите дни от седмицата праймтаймът на този канал е зает от “The X Factor”, “Изгубени в България, “Фермер търси жена” и “Аз обичам България” – все амбициозни проекти, прицелени в семейната публика, която у нас е най-важният фундамент на телевизионния рейтинг. Безумно е някой да очаква, че в понеделник същите зрители биха се радвали да видят как Иван подскача за парче локум с пълна уста и ластик около носа, разцъква мачле с непознат симпатяга или се опитва да кара байк с минималната възможна скорост. Ако някой е разчитал на обратното, значи е бил под тежка наркоза или опиянен от поредната чашка бяло винце. Другият вариант е Нова да е решила да се позиционира като “алтернативна телевизия”, търсеща по-млада градска публика. Но тогава какво прави вечеринката “Аз обичам България” в същия часови пояс няколко дни по-късно? Поредното малоумно програмно решение в тази телевизия - но те от години имат свойството да слагат много лъжици катран в кацата си с мед.

Иначе “Разбий Иван и Андрей” е професионално реализирано шоу – с впечатляващо студио, стегнат сценарий, динамика, хумор. Все едно гледаш някоя западна телевизия. На помощ е извикан и Крум Савов, който импровизира нелошо като коментатор на схватките. Певицата Лияна пък е най-дългокраката асистентка, получавала някога микрофон в българско предаване. Голяма част от мъжката публика най-вероятно е пропуснала подвизите на Иван, защото е гледала само нея.

Всичко това би стояло чудесно в някой нишов канал – например в “Диема” - във вечерите, когато не се излъчват английски мачове. Паузите може да са наблъскани с реклами на бира, енергийни напитки, коли и джиесеми. Въобще, раят на запалянкото. Предаването може да стане култ и в интернет – в торент-сайтовете или пък във видео-сървъри като VBOX.

В праймтайма на Нова, където са препаратите за пране, ипотечните кредити, а по диваните – улегналата и консервативна аудитория над 30-те – това шоу е обречено на неуспех и подигравки.

Което е жалко, защото Иван и Андрей не заслужават такава съдба, колкото и да би ми опонирала Васа Ганчева, лека й пръст. Покрай майтапите и простотиите в предишното си амплоа те бяха успели да покажат и доста стойностни неща. Забъркаха някои от най-големите политически скандали (да си спомним например сагата Дянков срещу Първанов). Справят се нелошо и като продуценти на “Станция Нова”.

След края на 12-те двучасови епизода с лапане на локуми и пускане на леблебийки в бутилка имиджът им обаче ще е съвсем друг. Все едно да вземеш Иван Гарелов от викторината “Вот на доверие” и да го чучнеш обратно на стола на “Панорама”. Не върви някак си, нали?

В Германия аналогичното шоу “Разбий Щефан Рааб”, което са лицензирали Иван и Андрей, е имало рекордни рейтинги. Там обаче първо става въпрос за съвсем друга държава и второ – водещият се е доказал години наред като успешен телевизионен комик, преди да се омаймунчи по подобен начин. В случая опосумите се захващат с тази авантюра не от позицията на триумфален предишен успех, а след малко прибързано дръпване на шалтера на ток-шоуто им. Сега опитват да налучкат правилната посока за развитието си.

Ако не коментарите в “Уикенд”, то поне суровият език на рейтингите неминуемо ще им покаже, че в момента тя е тотално сбъркана.

Шменти-капели

Премиерата е на 4 октомври, вторник, в зала "Армеец"

Anonymous

Наистина ли Уилям Шекспир е написал пиесите си или не сме съвсем сигурни в това? Новият исторически епос, режисиран от Роланд Емерих (гррррр...) дава отговор на този въпрос - с помощта на Рис Айфънс, Ванеса Редгрейв, Дейвид Тюлис, Дерек Джейкъби и още имена от британския актьорски елит.
"Анонимен" излиза по нашите екрани в началото на ноември.

Цитат на деня

Румънците приеха влизането в Шенген като въпрос на чест и отказаха вноса на луковици. Холандските камиони стоят на границата и ще бъдат проверявани за бактерии и вируси, докато не цъфнат зюмбюлите. Нашият пазар е прекалено малък, за да бъдем фактор в подобна икономическа война. Ако спрем да пием "Хайнекен", да купуваме "Филипс" и да се обзавеждаме с втора ръка холандски мебели,наречени антикварни, едва ли ще се усети. Но ако патриотично настроената българска престъпност спре балканския път на наркотиците и си прибере проститутките от амстердамските витрини, Холандия ще капитулира. 
За наказание можем да отнемем българското гражданство на Ники Михайлов. Нека развива холандския футбол... 

 Валери Запрянов в редакционна статия от списание "Тема"

Lil Wayne - How To Love

Цитат на деня

Както е казал Еразъм Ротердамски, глупостта носи мъдрост. Колкото повече се отдалечаваме от 2008 г., толкова повече се удивлявам на мъдрата глупост на БСП, която тогава насила си свали изборните резултати с поне 10 пункта. Така тя свали от себе си всякаква отговорност за предстоящата четиригодишна агония, която предшества окончателното поумняване.

Валери Найденов в коментар за "24 часа"

Милото Vs. Прокурора

Емблематична сцена от третия епизод на "Седем часа разлика". Не във всеки български сериал има диалози между толкова равностойни актьори. Както се вижда, резултатът е гарантирано добър, даже и диалогът да е леко клиширан, както в случая.

Стела Петрова от Стара Загора

21-годишна, студентка по графика във Велико Търново. Шматката, която би била един симпатичен победител в The X Factor

Rousse by night

Градски площад с 5 осветени фонтана, всеки в коренно различен стил, и 13 улици, водещи към тях, плюс дървета, каквито не могат да се видят къде да е и нямащи нищо общо с любимите софийски кестени и тополи. Звучи ли достатъчно европейско? Не само звучи, ами и изглежда, напълно реално е.
Естествено, самите русенци не осъзнават в пълна степен какво притежават, но и това не ме изненадва. Както винаги, се чуват и гласове от типа "Ни виждъми къде са утишли тез 10 милиона льева за ремонта" и прочие. Ужасно провинциално е да се разхождаш сред всичко това и да говориш така. Но такъв е днешният русенец - сдухан, мързелив и вечно недоволен спрямо всичко друго, но не и срещу себе си.
Иначе цялото това великолепие, което виждате, се охранява от 54 камери за наблюдение. Да видим докога ще го опазят.

Цитат на деня

Изобщо не ме занимава изборът на БСП – в тази партия обичайно са в състоянието на човек, намиращ се в тъмна пещера, така че мотивите им си остават винаги неясни. Но в случая се справиха удивително добре – само Стефан може да придаде известен чар на човек като Калфин - на него чувствата, да не говорим за въодушевлението, сякаш са му забранени с президентски указ. 
... 
Още прословутият „трамваен клип” показа, че в мрачния им олтар Стефан е просто някакъв предмет, който те използват, винаги когато това им е нужно в безкрайния политически алъш-вериш. Не е лошо да се припомни, че този клип беше съчинен за 47-я конгрес на БСП през ноември 2008 година. А посланието му гласеше: „Управление с идеи и …сърце!” Ехе! 


В подобни партийни или предизборни послания се съхранява най-мрачната летопис на българската политика – позорно инфантилна и още по-позорно лъжлива. Списъкът на лъжливите обещания е нещо неописуемо. Ако партиите започнат да излъчват година по-късно предизборните си клипове, те още по-отчетливо ще докажат каква пропаст дели чистия разум на обикновения човек от помътненото съзнание на политиканстващата класа. Ако човек се насили и се взре в тези послания, той ще види в каква лъжа живеем, обикновеният разсъдък не може да понесе това. Лекотата, с която е обещавано всичко на всеки е отблъскваща, това минало – на предизборните обещания - само доказва, че бъдещето не може да се състои. 

Кеворк Кеворкян в коментар за в. "Стандарт"

Съдията - наш човек

Героинята на Ваня Цветкова в новия сериал “Седем часа разлика” стана по-обсъждана и от кандидатите за президент

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 22 септември

Един бивш и един бъдещ секссимвол: Ваня Цветкова и Боряна Братоева играят майка и дъщеря в новия български сериал.

Кой е прототипът на корумпираната съдийка Таня Стоева? Този въпрос измести даже интригата около бъдещия ни нов президент след началото на “Седем часа разлика” по Би Ти Ви в неделната вечер. Предположенията в интернет форумите са десетки и това е още едно доказателство, че сериалът е напипал реален проблем от живота в държавата. У нас корумпирани съдийки да искаш – по-скоро учудващо е, че чак сега стигат до телевизионен праймтайм.

Благодарение на силното присъствие на Ваня Цветкова и на някои ефектни реплики, Стоева вече е новият най-обсъждан герой сред телеманиаците. Няма Касабов, няма Лютов и Чеканов, няма Попов-Мопов. Мафиотът Милото пък моментално задмина Джаро от “Под прикритие” в класацията за най-харизматичен анти-герой. Актьорът Калин Сърменов е приятната изненада в “Седем часа разлика”, а сцената, в която първо подарява обувки на съдийката и нарича сина си галфон, а после цитира Бодлер, е моментална кино-класика. Героят му е нещо като поет на новото време. “За какво ми е да се разправям с прокурора, при положение, че имам съда?”.

Ето я новата романтика на времето, въплътена в проекта на Фучеджиева, Дилов и Халваджиян.

Но да караме поред. Различен ли е новият български сериал от останалите, в годината на най-големия бум и конкуренция в жанра? Да, и то поне в два аспекта.

Преди всичко тематиката – тя е едновременно по-значима и по-реалистична от онази в “Стъклен дом” или “Под прикритие”. Корупцията в съдебната система, кой знае защо, досега отсъстваше от българското телевизионно кино. Да, и в другите сериали се загатва за нея, но някак си периферно, с половин уста, без дързостта да се формулират така директно някои публични тайни и отработени схеми. 

В България съдиите са много докачливи и обичат да се сърдят, когато някой ги набеди или сложи под общ знаменател. Нищо чудно сега да излязат с протестна декларация срещу внушенията на “Седем часа разлика”...

Второ сериозно преимущество на този сериал пред останалите: актьорският кастинг. Толкова балансиран и добре подбран състав не сме гледали отдавна. Във всеки от другите сериали има силни актьори и такива, които лазят по зрителските нерви. Блатечки, Кадурин и Яна Маринова блестят в “Стъклен дом”, но дали може да се каже същото за Елена Петрова и Калин Врачански? Михаил Билалов, Захари Бахаров и Владо Пенев са перфектни в “Под прикритие”, но титулярът Ивайло Захариев декламира като самодеец от първия епизод до последния. Иван Юруков в ролята на Андрей Лютов също е неравностоен на колегите си от “Столичани в повече”.

Тук такъв дисбаланс не съществува.

Всеки актьор тежи на място, без да бледнее пред партньорите си.

Когато преди няколко месеца коментирахме “Под прикритие”, се бях опитал да оправдая избора на по-слаб актьор за главната роля на Мартин. Тогава зададох въпроса представяме ли си какво ще бъде, ако толкова позитивен персонаж бъде възложен на актьор с по-големи възможности. Това просто не би оставило “въздух” и поле за изява на останалите участници.

В “Седем часа разлика” се очертава именно такъв феномен. Симеон Лютаков е актьор с харизматично присъствие (нещо, което принципно не липсва и на Ивайло Захариев), но владее много по-добре техническия инструментариум на професията си. В първия епизод героят му присъстваше по-скоро формално и това беше шанс за останалите да спечелят повече зрителски симпатии. Следващите серии ще позиционират прокурора със скучното име Иван Иванов като основен протагонист. Тогава има сериозен риск сцените без неговото или на Ваня Цветкова присъствие (а тя е в още по-добра форма от годините, в които беше секссимвол на българското кино) да изглеждат по-бледи и скучни.

Но, както се казва, това да е проблемът на всеки сериал.

Във визуално отношение “Седем часа разлика” продължава възходящата градация на “Стъклен дом”, “Столичани в повече” и “Под прикритие”. Операторският стил на Силвестър Йорданов е модерен и ефектен. Може би панорамите на Ню Йорк идват със секунда-две в повече – гледали сме ги стотици пъти в какви ли не холивудски продукции. Но пък за София никой няма нищо против - показана е в неочаквано атрактивна светлина. Да не повярваш, че това е същият град, в който живеем.

Разделянето на действието по часове и минути придава почти документално усещане и допълнително подчертава търсените паралели между софийската и нюйоркската сюжетна линия.

Не са без основание критиките срещу прекалено многото “седене” на героите в първия епизод. Ако повече диалози бяха проведени в движение, а не статично, от това динамиката на филма би спечелила още повече. Засега все още се чуват немалко гласове, че действието е мудно. Прекалено много сцени са заснети в интериор, а филм с подобен бюджет и претенция би могъл да си позволи повече външни снимки.

От друга страна – за пръв път имаме налице сценарий, дело на истински и достатъчно успешни писатели. Най-сетне освен размяна на реплики и лафчета, някои успешни, други – не толкова, слушаме и монолози, които си заслужава да запомниш и цитираш многократно. “Седем часа разлика” носи носталгичното усещане за класическо българско кино, в което всяка дума тежи на мястото си, а актьорите ги произнасят с лекота и видимо удоволствие.

 За сериалите най-трудните епизоди са първите няколко. След това влиза в сила тунингът на базата на зрителския отзвук. При “Седем часа разлика” стартът е достатъчно уверен. Личи си, че е направен от хора, които знаят какво искат и накъде да водят публиката. Ако в близките месеци този сериал не бие по рейтинг “Стъклен дом” и “Столичани в повече”, това не би било нищо друго освен поредният странен парадокс на българския телевизионен вкус.

Калин Сърменов като Милото е новият харизматичен антигерой в тв ефира.

Симеон Лютаков има шансовете да стане първият титулярен протагонист в българска поредица, който тежи достатъчно солидно като актьор.

Карикатура на деня

(Кайо @ в. "Всеки ден")

Висоцки в България

Откъс от документален филм за него

Олигарх Лебедев срещу (фалирал) олигарх Полонски: нокдаун

Я не люблю

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
В которое я песен не пою.
Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо...

Карикатура на деня

"-Достатъчно здрав сте за сексуална активност, но недостатъчно привлекателен".

(The New Yorker)

Стартът на “Х Фактор” – успех с някои забележки

На фона на новото музикално риалити, “Гласът на България” изглежда като евтин телевизионен театър

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 16 септември

Дори само заради просълзяващите изпълнения на Боряна Баташова и “филипинецът от Брегово” Рафаел стартът на “Х Фактор” може да се приеме за успешен.

Една от най-силните телевизионни вечери на сезона, а може би и на годината, се състоя миналата неделя. Такова жанрово разнообразие и интрига едва ли ще се повторят скоро: по БНТ България победи европейския волейболен шампион Полша, Би Ти Ви завъртя най-касовата кинопродукция за последните години – “Мисия Лондон”, а Нова телевизия даде старт на дългоочаквания “Х Фактор”.

Шансът публиката да пропусне старта на най-мащабното музикално риалити беше съвсем реален. Сбъркаха ли онези, които все пак зарязаха волейбола и предпочетоха да чакат повторение на “Мисия Лондон”, за да гледат дълго рекламирания kick-off на шоуто, водено от Део?

По-скоро не. “Х-Фактор” предложи телевизионно забавление, каквото отдавна липсваше в българските програми. Последните формати, реализирани с такъв замах и до такива детайли, бяха силните сезони на “Мюзик Айдъл” и “Сървайвър”, както и качественото, но недооценено “ВИП Денс”, останало в сянката на “Денсинг Старс”.

Да, и този път идиотите бяха повече от истинските певци. Надявахме се да не злоупотребяват с тях, но уви. За разлика от последния “Мюзик Айдъл” или “България търси талант”, тук обаче ги претупват сравнително бързо и без да се опияняват чак толкова от идиотщините им.

Какъв е смисълът подобни “фрийкове” изобщо да получават шанс и национален ефир? Отговорът е същият като на въпроса защо в конкурсите за “Мис България” винаги попадат и грозновати момичета: просто за да изпъкват по-добре фаворитите. Дано обаче не прекалят с този евтин номер за привличане на публика.

Най-големият плюс на “Х Фактор” е динамиката, с която е заснето и поднесено всичко - без това да е за сметка на зрителската информираност. Накъсан монтаж, стегнати дикторски реплики в приповдигнат тон и задължителните сдъвкани и лесно смилаеми обобщения на случките – личи си, че продуцентите от “Паприка латино” са си научили добре урока от колегата Тупарев. Именно той въдвори тези стандарти в българските риалити-формати, преди да изпадне в умопомрачение и да затъне в девиантните ексцесии на българския бит и душевност, което му коства и .

Конкурентното шоу “Гласът на България” изглежда като нискобюджетен телевизионен театър в сравнение с лъскавата продукция ала Холивуд, каквато е “Х Фактор”. Тя е заснета с повече камери и от видимо по-добри оператори. Музикалното оформление е почти съвършено (понякога поп-хитове прозвучават само за 2-3 секунди, колкото да поставят емоционален акцент в дадена сцена). Липсват тиради на съдиите, дълги повече от няколко секунди, а Део понякога отразява участниците само с мимика или жест. Вследствие на всичко изброено 60-те минути минават неусетно.

Журито? Оказа се по-забавно, отколкото сме очаквали. Е, можеха да спестят напомпаните суперлативи за всеки от четиримата. Както е казал народът, “посмали, Манго”. Сали Мария Илиева е “най-обичаната поп-певица в България” – това е под въпрос, но със сигурност е по-успешна и харесвана от конкурентната съдийка Мариана Попова по Би Ти Ви. Засега не показва кой знае каква компетентност или аналитичен ум, но нищо чудно и с това да ни изненада по-нататък. Засега пръска най-вече очарование и радва окото с визията си, микс между Джей Ло и Мила Кунис.

Композиторът Мага? Тежи на мястото си с точни и безпощадни коментари. Авторитетът му обаче не бе достатъчно добре мотивиран от продуцентите и сценаристите. Това че за секунди прозвучаха песни на Нина Николина, Руши Видинлиев и Мария Илиева не бе достатъчно на публиката, за да разбере що за птица е този дългокос човек с очила. А той наистина е голяма фигура в родната музика и има основна заслуга сред най-слушаните песни у нас да има тук-там и поп-песен насред морето от чалга.

Поли Генова – “най-успялата млада певица в страната”? Също звучи излишно бомбастично, но не в това е основният проблем. Независимо от таланта и чара си 24-годишната певица с 20-годишна кариера няма вид на човек, способен да оценява обективно и достатъчно мъдро. Ясно е, че е сложена в журито повече за цвят. Дано в стремежа да докаже, че има място на съдийската маса, симпатичната Поли не се изложи с някакви изхвърляния по-нататък.

Васко Василев – “най-успелият български музикант”? Може и така да е, но и той нямаше нужда от клиширано представяне. Иначе концерт-майсторът на “Ковънт Гардън” е приятната изненада на шоуто дотук – лаконичен, с чувство за хумор и артистичност като от английско шоу.

На водещия Део пилотните предавания отделиха минимална, почти символична роля, аналогична на тази на диджей Мартен в “Гласът на България”. В сравнение с него и с предшествениците си Иван и Андрей перхидроленият блондин има едно фундаментално преимущество – записал е цял албум като певец, каквото и да означава това. Но не е ли забавно, когато водещият успява да се идентифицира даже и с най-колоритните кандидати за слава?

Дали “Х Фактор” ще бие по рейтинг “Гласът на България”? Едва ли. То и в Англия “Арсенал” и “Ливърпул” играят по-атрактивния футбол, но купите  титлите отиват при отбори като “Манчестър Юнайтед” и “Челси”. В конкуренцията с Би Ти Ви за Нова телевизия най-често остава утехата, че прави нещата добре, но не точно по вкуса на широките маси или просто не успява да промотира продукцията си по правилния начин.

Но не всичко на този свят е рейтинг. Тази есен “Х-Фактор” ще бъде шоуто, за което ще се говори повече, отколкото за “Гласът на България”. Каквото и да показват проклетите машинки.

Фрийковете отново бяха част от задължителната програма: “елфката” Десислава събра всички вълци от Софийска област с виенето си.

Да сложим кецовете

Новият български филм "Кецове" излиза на екран в края на октомври

Jeff Bridges - Jeff Bridges (2011)

Трейлър към първия музикален албум на Джеф Бриджес за голяма музикална компания, в случая - за Blue Note. Един от най-харесваните и награждавани холивудски актьори напоследък се оказа и чудесен певец. Можеше ли да е другояче при този глас...




Една от най-хубавите песни в албума е Either Way:

Цитат на деня

Ти, "борецо" срещу жълтата преса, ти, глашатайо на "истината", ти, крепителю на "етиката", точно ти нямаш право да ми се правиш на светена вода ненапита. Защото точно ти, пропагандаторе на разрухата и девиацията, който днес громи т.нар. жълта преса със страстта на педофил към голо момченце, си сред основателите на флагмана на жълтата преса у нас - вестник ШОК. 


Да, вестник ШОК! Има те в карето на сигналния брой и на брой №1. Всеки може да го види. Тези броеве фигурират и в конгресната библиотека на САЩ. Като автор обаче те няма, което налага извода, че си се подвизавал анонимно. Да, отказал си се от по-нататъшно сътрудничество с този вестник, разочаровал си се от него, знам го лично от теб. Вероятно си постъпил достойно. Отстоял си себе си. Но какво стана, драги, с теб през годините? 


Остана си същият като духа на вестник ШОК - скандален, брутален, екстремен, предизвикателен, краен, перверзен, с болезнен афинитет към уродливото в социума, в телата, в душите... 10 години не спря да се ровиш из света на отрепките, затворите, проститутките, болните, лудите, шашавите... Стигна дотам всяка вечер по телевизията да обясняваш как всички трябва да хукнем на лов за... педофили. Как трябва да преследваме някакви чичковци с шлифери!

Милен Милушев, главен редактор на агенция "Блиц", в коментар

Yohanne Simon feat. Nyree - Scream My Name

Български поп на европейско ниво? Значи все пак можело

Карикатура на деня

От днешния брой на "Всеки ден"

Силвия Димитрова в чешкия Esquire

Не само Николета жъне успехи върху кориците на чуждите списания. Тези дни излезе и октомврийският чешки брой на едно от най-реномираните мъжки издания - Esquire, с фотосесия на българския модел Силвия Димитрова

Ed Sheeran - You Need Me, I Don't Need You

Директен дебют в Топ 5 на британския чарт. В главната роля: Матю Морган, 17 г., актьор

МТС Коннект

Умеят ли ги руснаците рекламите на телеком-оператори или да?

Линковете днес

100 години Тодор Живков - 16-те страници от първия брой на "Биограф", посветени на Тато


Кончаловски в София - представя "Лешникотрошачката 3D"


Това е България - репортаж на американска телевизия за тукашния пазар на имоти


Sorry, никой не може да ме поръча - интервю с Кристина "Франческа" Димитрова за нашумелия конкурс "Мис Афродита"


Ал Пачино - със специална награда във Венеция

Moby - New Dawn Fades

Акустична концертна версия на парчето от саундтрака към "Жега", част от което е използвана и в актуалните спотове за US Open по Eurosport




 Оригиналът е на групата Joy Division:



 А това е версията на Моби, която звучи в самия филм с Де Ниро и Пачино:

 

Линковете днес

Борисов в "На 4 очи" - за президентските избори, независимите кандидатури и приоритетите на изпълнителната власт


H&M влиза в България - отваря магазин в The Mall


Цитат на деня - мутресата Мария Велкова не знаела какво работи любовникът й


Еди Мърфи ще води Оскарите? - фаворит за шоуто догодина


40-годишната Камелия гола на плажа - снимана от гаджето си Цветин

AN21 & Max Vangeli Feat. Example - Whisper

Двама обещаващи диджеи (швед и американец), плюс гост-вокалист обединяват усилия за един от летните транс-хитове на 2011-а

Карикатура на деня

От днешния брой на "Всеки ден"

Линковете днес

Детелина на терен от плевели - английската преса за снощния мач на "Васил Левски" (0:3)


Градската култура на пазара на митове - гейове, лесбийки и прочие urban society в статия на Калина Андролова


Жената на Байков по Канал 3 - в смешен опит да оневини мъжа си, Байкова само успява да покаже, че той явно си е мутра


Заря за рождения ден - не е луксозен и скъп подарък, твърди любовницата на Байков Мария Велкова в още по-нелепо интервю


Концерти в "Алкохол" - от 5 септември


Черешката на тортата - с Николета Лозанова, Азис, Карбовски, Петко Димитров и Ванко 1

Цитат на деня

Не е необходимо да се хвърлят луди пари за кампании. Толкова добре познати са всички тези образи, нужно е само 2 дни преди изборите да се покажат снимките им. Тези пари могат да свършат по полезни неща! 


Христо Мутафчиев, актьор и председател на Съюза на артистите

Лешникотрошачката

В 3D, от Чайковски и Андрей Кончаловски. Тръгва по кината от 9 септември. Самият Кончаловски пристига другата седмица за премиерата. Чайковски, по разбираеми причини, няма да присъства

Убий Бил 3

Но чак през 2014-а

Карикатура на деня

От днешния брой на "Всеки ден"

Изводи от лято 2011

За туризма, магистралите и светлините в края на тунела

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 2 септември

Пълзящите колони между Стара Загора и Карнобат символизират неподготвеността ни да водим нормален живот. Останаха ли хора, готови да иронизират думата “магистрала”?

Краят на лято 2011-а идва не само с удължаването на нощта, но и със старта на активния политически сезон. В момента, в който четете тези редове, партиите трескаво се готвят за избори, а по пътищата на страната пъплят кервани с прибиращи се от ваканция. Колоната от Слънчев бряг към Бургас се точи километри наред, задръстванията около Петолъчката са изнервящи, а на кръговото край Стара Загора се чуват колективни въздишки на облекчение, когато колите се качват на магистралата за София. Радват се даже и онези, които иначе много обичат да иронизират строежа на пътна инфраструктура.

Да, това лято по-ясно отвсякога се видя колко важни са магистралите за икономиката. Първо заради българите, а после и заради чужденците.

Вътрешният наплив към тукашните курорти се увеличи, и то не само защото бензинът поскъпна и пътуванията из Европа станаха лукс. Хотелиерите и туроператорите станаха по-гъвкави в офертите си, а календарът от културни събития по Черноморието бе по-наситен от когато и да било. Затова трафикът по пътищата беше небивало голям, независимо от космическите цени на горивата.

Броят на чуждестранните туристи се увеличи над 10% спрямо миналата година. Очаква се ръстът за цялата 2011-а да достигне 14 на сто. От пребиваващи в страната чужденци в хазната ще влязат близо 3 милиарда евро. Най-голям е ръстът при руските, украинските и румънските туристи.

На летище София пък са кацнали 8 процента повече пасажери в сравнение с миналата година, показва статистиката.

Но как да прибираме повече пари от всички тези хора, ако нямаме пътища, по които да достигат бързо до курортите? Кой би могъл да изчисли реалния ефект от една магистрала между Русе и Варна, както и от скоростен път, свързващ най-северната с най-южната точка на Черноморието? Колко часове, нерви и човешки животи ще бъдат спасени, ако бъде сложен край на този пътен ад между Карнобат и Стара Загора? Сергей Станишев може и да не е съгласен, но истината е тази – магистралите са най-близката светлина в тунела “Криза”, от който вече си мислехме, че няма излизане.

Друг важен извод от отиващото си лято – когато КАТ реши да си върши работата съвестно, резултатите са налице. Засиленото присъствие на патрули по основните трасета, поставянето на все повече камери и затягането на контрола върху вечно изкушаваните от корупция катаджии не просто намалиха броя на произшествията, но и внесоха сериозни суми пари в бюджета. След като десетки хиляди джигити остават без талони и книжки за известен период от време, редът и дисциплината по пътищата видимо се подобряват. Но тук резервите са големи, а нивото ни е далеч от стандартите на цивилизования свят.

Трета важна рекапитулация от лято 2011: сезонът беше по-успешен от предишните два. Въпреки че ако питаш някой хотелиер или ресторантьор, той ще предпочете да се оплаква, като вечно недоволен софийски таксиджия. Ще негодува и ако го питаш плаща ли осигуровки на служителите си и издава ли фискални бонове, когато прибира пари.

За хората, предлагащи качествени стоки или услуги, краят на кризата е факт, независимо от общата склонност да се отрича това. За онези, които все още се надяват да печелят пари както допреди 2008-а – буквално без никакви усилия – депресията не само че няма да си отиде скоро, а даже ще се задълбочава.

Това лято се убедихме и в още нещо – че държавата постепенно започва да изпълнява основни свои функции, забравени за десетилетия наред. Данъчният контрол на входа на най-оборотните клубове извади от сивия сектор милиони левове. В София бяха запечатани няколко заведения, следени месеци наред, за които се установи, че са укрили приходи за 50-ина милиона. Не беше пожалена даже и естрадната прима Лили Иванова. Така постепенно българинът започна да свиква с мисълта, че държавата е нещо, което трябва да се взима насериозно. А примерът на съседна Сърбия, където мегазвезда като Цеца Величкович е закопчана с гривна в домашен арест заради финансови злоупотреби, вече не звучи толкова странно и екзотично...

Така в навечерието на предизборната кампания изпратихме горещото лято на 2011-а. Туризъм, магистрали, инфраструктура, КАТ, данъчни инспектори... Доскоро тези думи звучаха или като виц или като нещо неприлично. Пътувайки по напечения асфалт обаче все повече българи осъзнават, че животът може да не бъде непременно майтап или далавера, а нещо нормално, сериозно и приятно, стига да се спазват най-елементарни правила.

Линковете днес

За продажбата на "Булгартабак" - къде са сега Доган и Тошо Тошев да негодуват, пита e-vestnik

Какво не знаят англичаните за България - Топ 20 на "Дейли Стар" в навечерието на мача


Трансферите във Висшата лига това лято - след окончателното падане на мандалото


Галерия за модерно изкуство - вече и в Русе


Паркинг на половин цена срещу билет за метрото - от догодина


Ивет Лалова на полуфинал на 200 м - с най-добър личен резултат за сезона