Bon Iver - Calgary

Сингъл от тазгодишния втори албум на групата, предвождана от Джъстин Върнън. В превод името на бандата е нещо от сорта "Приятна зима!" Клипът към Calgary е заснет през април във Фол Крийк, Уисконсин

The Artist

Ням и черно-бял филм, който може би трябваше да спечели "Златната палма" в Кан тази година. Получи само статуетка за главната мъжка роля на Жан Дюжарден.
Очаква се по кината наесен или най-късно за Коледа.

Линковете днес

US Open 2011 - започва днес


„Пускай Берба и Уелбек за шибана резерва“ - нова песен на Гошо от Почивка за Бербатов и сър Алекс


Най-бързата бяла жена - Ивет Лалова седма в света


На море през септември - юруш на евтинията в Слънчев бряг


Стив Джобс шокиращо слаб - снимка от TMZ


Още за Стив Джобс, айпадите и LCD - статия от Валери Найденов

53 години Майкъл Джексън

Линковете днес

Гръцки фирми търсят убежище у нас - коментар на агенция Блумбърг


Секс-скандали в Овалния кабинет и извън него - класацията 5+5 на "Монитор" този уикенд


Ефектът IKEA - какво ще се случи след стъпването на шведския гигант в България


2.7 милиарда евро от чужди туристи тази година - 14% повече курортисти за 2011-а


Ураганът "Айрийн" - апогеят за Ню Йорк е днес в 15 ч

A Game of Shadows

Трейлърът за продължението на "Шерлок Холмс" от Гай Ричи, с Робърт Дауни джуниър, Джъд Лоу и Нооми Рапейс. Излиза през декември

Сривът на Playboy

Таблицата, съставена от "Капитал", показва рекламните постъпления в 20-те най-успешни български списания, съпоставени с първото полугодие на миналата година. Данните трябва да се приемат с известни резерви, тъй като в аналогичната класация на седмичните вестници например има някои умишлени и целенасочено манипулиращи пропуски. Също така не се отчита и каква част от рекламните площи са бартери (например срещу дрехи от бутици) или просто подарък от собственика на списанието към негов приятел.

Но така или иначе се очертават някои показателни тенденции. Прави впечатление рекордният срив в приходите на Playboy - 41% спад в сравнение с първото полугодие на 2010-а. Подобно сгромолясване не се забелязва при нито едно друго издание.
Провалът е впечатляващ на фона на промените, обявени от списанието през есента на миналата година - нов екип, нова концепция, нова "редакционна линия" и т.н. Както се вижда от графиката, пазарът явно отказва да приеме всичко това, а демонстрираното от редакторите и издателите от "Атика медия" самочувствие изглежда все по-нелепо. В момента тиражът и продажбите на Playboy са около 5 пъти по-малки от онези в периода 2004-2007 г.

Сред другите списания с голям срив в рекламните приходи са Grazia и Maxim (отново стопанисвани от гръцката "Атика"), следвани от "Мениджър", BBC TopGear и Intro.

Я, май имало и по-зле от нас!

Новините за кризата в Гърция, Испания и Италия пак не ни успокояват. Нали сме си българи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 26 август

Промените в света покрай предишната и задаващата се нова криза са по-фундаментални, отколкото евро-провинциалният ни български манталитет може да осмисли. Кредитната депресия накара много фирми и отделни граждани на Запад да изтрезнеят от потребителската еуфория на развития капитализъм. Новата криза, която вече е дългова, е драма на междунационално равнище. Отрезвяването не спохожда конкретни компании или потребители, а цели държави и нации.

При предишната криза прецакани имаше по цял свят, но най-прецакани отново бяхме ние. Ако един средностатистически американец или германец беше обеднял с няколкостотин или дори хиляда евро месечно, българинът загуби по-малко – стотина-двеста, но те бяха много по-фатални за живота му. От потребител, който може да мечтае и да гледа в бъдещето – какъв нов телевизор или кола ще си ткупи, нашенецът се превърна отново в презрян пролетарий, затрупан от кредити и мразещ всичко живо наоколо – от колегите през шефа до цялата държава, която, естествено, винаги е виновна за всичко. Масовата логика беше – абе ония там са зле, ама никога няма да са зле като нас.

Даже и когато ние сме най-добре, пак сме по-зле, отколкото тяхното най-зле.

Сега, парадоксално, но факт, се задават други времена. Дълговата криза на европейските държави, че и на Щатите, променя коренно репутацията им в масовото съзнание на международно ниво. Преобръщането няма да стане за ден или два, но тенденцията е неоспорима.

Какви са конкретните изражения и показатели на констатацията, че май (о, чудо!) има и по-зле от нас?

Най-близките примери са от Гърция. Масови протести, политическа криза, неизбежни съкращения в държавния сектор, чудовищна безработица сред младежите под 30 години. Опитвам се да си представя какво би било, ако всичкото това се стовари върху български гръб. Може би ние няма да излезем на улицата да протестираме така организирано, но нищо чудно и да се бе стигнало и до някакви революции от типично български, просташки тип. При всички случаи любимото ни мърморене би счупило всякакви рекорди. А я си представете гледката на празен квартален супермаркет, каквито у нас имахме по време на Лукановата зима? Сега в гръцките градове се наблюдава точно това явление – магазини за хранителни стоки, по чиито рафтове няма почти нищо. Доставчиците просто отказват да ги зареждат, тъй като продавачите нямат с какво да платят стоката – всички постъпления са отишли за заплати или кой знае къде.

В Испания, Португалия и Италия ситуацията не е толкова драматична, но със сигурност е по-стресираща за местните хора, отколкото българинът може да си представи. Тук обаче все още ни влачи инерцията да смятаме, че ние сме най-зле и по-зле от това не може да има. Нашите политици са най-корумпираните, нашият футбол е най-продажният, нашите курорти са най-лошите.

През последните месеци заваляха опровержения на всичко това. Оказа се, че британски политици са не по-малко алчни и нагли от българските – плащали си компаньонки с държавни пари, ходили на луксозни командировки без повод и т.н. и т.н. Самите англичани внезапно полудяха и си опустошиха градовете. Заговори се, че даже нямат готовност да организират предстоящата Олимпиада 2012 като хората.

Лондон да не може да организира нещо, което е успял да направи Пекин? Това доскоро би звучало като виц.

Швейцария замрази 200 милиона долара, депозирани в банки от мултинационални компании с цел подкупи и корупция. Футболните първенства на Германия, Италия и всъщност на почти всички европейски държави се тресат от скандали за уговорени мачове, продажни съдии и прочие.

Румънци масово купуват и регистрират коли в русенско и силистренско, защото им излиза много по-изгодно. Гърци образуват колони, за да зареждат бензин от България. Слънчев бряг е пълен със западни туристи, почти навсякъде се чува италианска или английска реч. И не изглеждат никак недоволни от това, което е около тях. Въпреки че ако четеш българска преса, тук е най-гнусното място на планетата.

Накъде отива този свят? Нима ще се окаже, че Източна Европа и въобще така наречените нови демокрации не са чак дотам достойни за съжаление и презрение?

Съвсем наскоро една от емблемите на западния шоубизнес – музикалният гигант “Уорнър мюзик”, бе купен от руски милиардер. Най-скъпият спорт – Формула 1, все повече се ориентира на изток. Даже световно първенство по футбол бе дадено не на родната му Англия, а на Катар. Сякаш Земята е започнала да се върти в обратната посока.

Светът се променя под носа ни, а ние, както винаги, проспиваме това. Все така преувеличаваме негативните репортажи за нас, появили се в чуждестранни медии и с мазохистично удоволствие ги препечатваме и преразказваме до припадък. За българина оплакването отдавна се е превърнало в национален спорт, или както казва Теди Москов – в предпочитан начин за достигане на оргазъм.

В близко или поне не чак толкова далечно бъдеще предстои да се сгромолясат куп митове,

с които у нас са израснали цели поколения – непоклатимостта на американската икономика, стабилността на еврото и евросъюза като цяло, работливостта на западноевропееца. Това са неизбежности, обусловени от глобални тенденции без алтернатива. Ясно е, че светът няма да рухне и че изгнилата мушмула на капитализма ще продължи да бъде най-сладкия плод. Въпросът, който касае нас, е дали поне сега няма да успеем да намерим мястото си сред “белите хора” - онези със самочувствието на пълноценни обитатели на парчето земя, което им е отредено. Може би някоя друга екскурзия до Гърция или Испания няма да е излишна никому – с образователно-възпитателна цел.

Jessie J - Who's Laughing Now

Един от хитовете на това лято - от дебютния албум на англичанката Who You Are. Нещо като подобрена версия на Пинк. Най-добре върви в хотелска стая край морето от ефира на City tv

Линковете днес

За "Биограф", "Кръстникът", списанията в криза и еротиката - интервю във в. "Всеки ден"


Biograph pages - отварящите страници на някои от материалите в първия брой


Усещане за Instagram - Facebook добавя ретро-филтри към фотоалбумите


За дълговете и излишъците - кабинетът в търсене на едни 25 милиона


VMA 2011 - наградите на MTV са тази неделя

Виц на деня

Хевиметъл се прибира мъртво пиян у дома. Майка му го посреща грижовно.
- Миличък, какво да направя, за да се почувстваш по-добре? Искаш ли да ти пусна "Металика"?
- Не! Пусни ми Кондьо, за да повърна!

Maroon 5 ft. Christina Aguilera - Moves Like Jagger

Претоплени чужди новини

Телевизиите стават все по-смешни, цитирайки вестници рано сутрин. В пресата липсват ексклузивни находки

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 20 август

Ани Цолова и Виктор Николаев преглеждат печата с най-модерна технология, но това не прави съдържанието по-малко досадно.

Напоследък е модерно да се говори как пресата загивала заради хегемонията на Интернет и телевизията. Как самата телевизия също е застрашена от компютърната мрежа. И как отливът на читатели и зрители е неизбежен процес – закономерност от техническия прогрес и от нищо друго.

А всъщност не е съвсем така. За развития западен свят подобни тенденции може и да са факт, но у нас те по-често са оправдание за недобре свършена работа. И трите вида медии – преса, телевизия и Интернет, безогледно копират една от друга, оставяйки у публиката блудкавото усещане, че я заливат с едни и същи претоплени новини, ден след ден, час след час.

Най-силно това се усеща сутрешните блокове, които започват с преглед на печата. В този си вид четенето на вестници е абсолютна отживелица, колкото и да се опитват да го модернизират. В Би Ти Ви даже имат специален плот, върху който Ани Цолова и Виктор Николаев разместват вестникарските страници само с едно докосване. Какво обаче откриват върху тях? В повечето случаи – заглавия, познати от снощните новини по същата телевизия. Или нещо, което си прочел още вчера следобед в някой уебсайт.

Безумно е например новини от наши и чужди агенции да се съобщават от името на “Труд”, “Стандарт”, “Дневник” или “24 часа”. Ако шефът на Световната банка е казал нещо важно вчера, най-вероятно сме го чули в информационната емисия вечерта. Ако в парламента един депутат е нарекъл друг идиот, сигурно сме го гледали директно по БНТ или в репортажа на някой от другите канали. Ако българските национали са се орезилили за пореден път, тази новина със сигурност не е монопол на “7 дни спорт”. Показването на вестникарски страници със световно известни новини или азбучни истини не просто е досадно – то изглежда като платена и зле поднесена реклама.

Като се имат предвид падналите тиражи на някои ежедневници, може спокойно да се каже, че водещите на сутрешните тв блокове са единствените им останали истински читатели.

Точно тук се крие основният проблем на така наречената “сериозна преса”, която се чуди как да оправдае спада в аудиторията си. В повечето вестници почти или напълно отсъстват ексклузивни новини, собствени разкрития, находки на репортери с набито око или просто остроумен редакторски поглед към някой общоизвестен факт. Вестникарският рефлекс да се търси новината или поне интересния ракурс към нея в момента е налице само у няколко издания – “Уикенд”, “Телеграф”, “Всеки ден”, “Струма”, “Марица”, донякъде и в “Капитал” и “Република”. Всички останали се носят по течението от десетина години насам и не показват никакъв стремеж да се адаптират към динамиката на новите времена. Репортерите им са изгубили стремежа да ангажират вниманието на читателя. Смятат, че той е длъжен априори да си дава парите за изданията им и да ги изкълве от първа до последна страница.

През 1995-а човек трябваше да си купи вестник, за да научи как са свършили мачовете снощи. През 2011-а за целта има десетки тв канали и радиостанции, както и безброй сайтове в компютъра, и всичко това – на достъпна цена. За да бъде интересно едно печатно издание, то е длъжно да търси специфичен подход и оригинално обобщение на всяко събитие и процес.

Колко български вестници правят това? Нищожно малък процент. За останалите е далеч по-лесно да се оплакват – с инвазията на жълтата преса, с лошите дистрибутори, с всепоглъщащия Интернет и дори с международното положение. Затова за едни издания, където явно се работи професионално и под напрежение, криза няма. А за други, които са много повече, нещата вървят към фалити.

Липсата на амбициозна журналистика обаче не е оправдание за тв блоковете да ни заливат с чужди съобщения, подгряни в микровълновата печка. Дори и в най-слабия ежедневник сигурно има поне една статия, заслужаваща да се изведе като акцент вместо новините от снощните емисии. Само че трябва някой да седне, да я потърси и изтъкне, а в повечето случаи сънливите сутрешни водещи нямат нито време, нито желание, нито способност за това. Така се стига до затоплената стара манджа, благодарение на която всеки ден ни подсещат, че някои вестници продължават да съществуват.

Отношенията между българската преса и Интернет също са като един досаден брак по сметка, отдавна омръзнал на всички. Първо вестниците свикнаха да пълнят страниците по най-лесния начин – тук новина от някое сайтче, там от друга, на трето място – клюкичка от Фейсбук. Сайтовете от своя страна преписват вестниците като луди, и невинаги си дават труд даже да цитират източника. Понякога се стига до нелепи ситуации: утрешен вестник преписва от сайт новина. Сайтът пък я е изкопирал от от вчерашен друг вестник, който редакторките на този утрешния така и не са прегледали, въпреки че са служебно абонирани. По-лесно им е да я копират от интернет. Така една и съща глупост живее цели 3 дни в медийното пространство.

Покрай старта на два нови таблоида – “Всеки ден” и “България днес”, мрежата се напълни с техните новини, разкрития, папарашки снимки. Преписването започва още от вечерта, след излизането на първите броеве от печатницата, и продължава на другия ден сутринта. Така информационното пространство окончателно се размива и човек не знае кога и къде е научил нещо за пръв път.

Сайтове, вестници, телевизии – взаимната експлоатация не е нещо лошо, но в България е придобила чудовищни мащаби. И буди само досада или смях у все по-оредяващата публика, на която изобщо й пука от новините.

Bob Dylan - The Times They Are A-Changin'

@ the White House

A very good evening, ladies and gentlemen

Новото българско списание е “Биограф”

228-страничното месечно издание излиза на 19 август с цена 5 лева

Какво оставиха след себе си Тодор Живков и Ванга, чиито едновековни юбилеи се отбелязват тези дни? Каква е съдбата на един от най-харизматичните световни лидери Фидел Кастро, който през август 2011-а навърши 85? Коя е била голямата любов в живота на Иван Вазов и на кралицата от Балчишкия дворец Мария Румънска? Злодей или Робин Худ е застреляният преди 6 години бос на ВИС-2 Георги Илиев? Свършено ли е с кариерата на Цеца Величкович, най-голямата звезда на балканската музикална сцена? Кой се страхува от гиганта Любомир Симеонов, известен повече като Любо Чука?

Луксозно месечно списание с истории от живота на известни личности, тръгва у нас от 19 август. 228-те страници на BIOGRAPH съдържат очерци, интервюта, репортажи и други четива, свързани с най-големите имена от българската и световната история и съвременност.

На корицата на новото издание е Марлон Брандо в емблематичен кадър от филма “Кръстникът”, създаден преди 4 десетилетия. BIOGRAPH разказва в детайли и с уникални фотографии историята на гангстерската сага и търси паралели с днешната действителност.

Кои са журналистките, удържали лична победа в сблъсъка с тукашната мафия? Кой е обезумелият масов убиец от Студентски град, вдъхновил се за екзекуциите си от филма на Франсис Форд Копола? Защо Брандо отказал да се снима в продължението на “Кръстникът”?

Очерци за милиардера Джордж Сорос, за българската естрадна легенда Емил Димитров и за певицата с драматична съдба Маргарита Димитрова, както и интервю с Васил Найденов, който на 3 септември празнува 61-ия си рожден ден, са сред другите силни материали в лъскавото списание.

“Крайно време беше на пазара да се появи такъв формат – с по-разширени и професионално поднесени четива за взискателна аудитория. Смятаме, че такава е налице и ще го оцени по достойнство. Не се притесняваме от кризата на пазара, дори напротив – смятаме, че шансът ни е именно в това. Предлагаме продукт без конкуренция откъм съдържание и форма, при това на атрактивна цена”, твърдят издателите на BIOGRAPH.

Между авторите в първия брой личат имената на Люба Кулезич, актрисата Касиел Ноа Ашер, писателите Людмила Филипова и Тома Марков и журналистите Люблена Папазова, Иван Бакалов, Иван Георгиев и Светльо Дукадинов.

Богато илюстрираните секции CHRONICLES, LIFESTYLE и REVIEW допълват жанровата палитра на BIOGRAPH. 228-страничният дебютен брой на списанието е с цена 5 лева и се разпространява в цялата страна от петък, 19 август.

Цитат на деня

Присъства един такъв весел комсомолски позитивизъм, да, това е точното определение, което ме кара да заплача от скука. Освен това всичко е някакво мазно такова, лустросано и изпълнено с чувства. От реакциите на журито ми идва да се гръмна. 

Димитър Ковачев-Фънки за "Гласът на България"

Google + Motorola - няколко бързи извода

- Покупката на телефоните и таблетите Motorola от софтуерния гигант Google за 12.5 милиарда долара изглежда изгодна, особено на фона на 9-те милиарда, които Microsoft платиха за най-обикновен софтуер, пък бил той и Skype.

- Motorola притежава над 17 000 патента в комуникациите и дигиталния свят. За тях иначе Google трябваше да плаща такси. Сега вместо това ще прибира такива.

- За Nokia настават още по-тежки времена. Може би е въпрос на време окончателното придобиване на финландския гигант от Microsoft.

- За Apple също се задава сериозна конкуренция - сега вече Google също затварят цикъла изцяло, притежавайки и еко-системата, и доста солиден хардуер.

- Samsung и HTC първоначално ще извлекат позитиви от развоя на събитията. Позициите на операционната система Android ще се стабилизират още повече, а там те имат солидно пазарно присъствие, както и фенска маса, която едва ли скоро ще ги изостави. В дългосрочен план обаче и те могат да се окажат потърпевши от сделката на Google с конкурента им.

- Още по-тежки времена идват за Blackberry, за Sony Ericsson също.

Линковете днес

За имиджа на България, правата и свободите - Кеворк Кеворкян в "Труд"


Ще има ли и тук английски протести и мародерства - Валери Найденов е убеден, че да


Пауза за икономиката - БВП забавя ръста си още преди новата криза да е връхлетяла


Google + Motorola - покупка за $12.5 милиарда, която ще промени комуникациите завинаги


Spirit of Burgas - Gotan Project, Leftfield и даже Дянков

Google times

Резултатите от анкетата за cloud-услугите, използвани от посетителите в този сайт. Преднината на Gmail и Google Docs е сериозна, но прави впечатление и голямото разпространение на Dropbox

Цитат на деня

Слуховете, че Станишев е гей, не са нито черен пиар, нито са компромат, а само средство да го изкарват от равновесие. И той страшно се изнервя от това, защото хората около него започнаха да го гледат крайно подозрително. В един период съм бил близо до него и имам някаква представа, че той наистина не е гей. Това са неща, на които не трябва да се обръща внимание, защото това кой с кого спи не е от значение в България. 
Личният му живот винаги е бил наред и той не е бил проблем. Проблемът беше, че се допусна да се върти тази мълва, че не можаха да я спрат овреме и не знаеха как да реагират, че в един момент я оставиха да си се развива самостоятелно. 

Нидал Алгафари, режисьор и политически PR

Медийни новини

Линковете днес

Глобалната икономика пред нови опасности - предупреждава шефът на Световната банка


Фалитите - единствен изход? - анализ на ситуацията от "Капитал"

85 години Фидел Кастро - празненства без фанфари в Куба


Футболният маратон започва - пълен списък на днешните мачове


Съни бийч вместо Майорка - немците са доволни


Николета в Лисабон - момент от първата й фотосесия в Португалия, за известно мъжко списание

Cosmo for Guys

CFG е мъжко онлайн-списание, разработено специално за iPad, което надниква в главите на жените. Стартът му беше съпътстван от подобаваща реклама, снимана в нюйоркския Брайънт парк.

Има ли криза при вестниците

5 седмици след старта на двата нови всекидневника - "България днес" и "Всеки ден" се вижда, че голяма част от прогнозите се сбъдват. На 4 юли коментирах, че потърпевши от появата на новите таблоиди ще бъдат най-вече "24 часа", "Труд", "Шоу", "Галерия" и "Торнадо". Вчерашната среща на Бойко Борисов с издатели на някои от тези издания показва, че ножът при тях вече опира до кокала. Аргументът им, че страдат от някакъв монопол в разпространението, днес е точно толкова правдоподобен, колкото е бил и преди няколко месеца. Но тогава нито едно от тези издания не се оплакваше от каквото и да било, а напротив - хвалеха се с големи тиражи и влияние.

Какво реално се случва и какво е породило тревогите? Пускането на "България днес" може и да е било добре премислен ход, но само при положение, че таблоидът не беше дублиран и засенчен от "Всеки ден". Ако беше стартирал само вестникът на Любомир Павлов и Недялко Недялков, нищо чудно и да бе постигнал сериозен успех - най-малкото защото хората щяха да предпочитат новото и различното издание пред досегашните. "Всеки ден" обаче не само успя да отнеме този ореол на "България днес", но и го победи като тираж и продажби. В момента двата вестника печатат по около 60 хиляди копия, с лек превес на "Всеки ден". "България днес" обаче търпи загуби, защото има по-голям брак, а и защото пакетира безплатни приложения към вестника. Почти няма и реално платени рекламни карета. По груби изчисления загубите му са над 100-ина хиляди месечно, а може би и неколкократно повече.

 При "Галерия" има сериозен спад, тъй като е "подяждан" именно от "България днес". В момента тиражът му е около 70 000, при доста голям процент брак, над 30%. Не забелязвам да има и толкова платени реклами, колкото допреди половин година покрай истерията с "флашките". В сегашната ситуация "Галерия" вече излиза на загуба или в най-добрия случай на нула. "Ретро", издаван от управителя на "България днес" Недялко Недялков, също неизбежно е пострадал от старта на двата нови таблоида. Седмичникът не особено разумно вдигна страниците и цената си (64 стр. за 60 ст.) преди известно време. За много пенсионери е за предпочитане да си купуват по някой-друг ежедневен таблоид, или пък конкурентния "Минаха години" (40 ст.), отколкото "Ретро", в който така или иначе не всичко от съдържанието ги интересува. Така тиражът на доскорошния пенсионерски лидер спадна от 150 хиляди на 110-120 хиляди. При тази почти дъмпингова цена и този вестник вече не инкасира печалби, както преди, а се държи някъде около нулата.

 "Торнадо" е най-големият потърпевш. За този жълт седмичник е истинско чудо, че въобще продължава да излиза. Нищо чудно и вече да е спрял и аз да не съм разбрал за това.

 "Шоу" и "Уикенд" също са регистрирали спад в тиражите, но в по-незначителна степен - под 5-10%. За техните мащаби и това не е никак малко. Тези два вестника обаче имат значително повече реклами и това ги държи печеливши, а не губещи. "Шоу" се крепи и благодарение на добрата си симбиоза с агенция Блиц - един от най-посещаваните новинарски сайтове в българския интернет.

При "Телеграф" спадът е незначителен - около 10%. Ниската му цена крепи тиража над 120 000, а печалбата идва от рекламните карета. Като ниво на съдържанието и стил остава най-добър измежду всички ежедневни таблоиди.

 Най-големият срив е при "24 часа" и "Труд". Още преди месец бяха обезкървени заради старта на новия си събрат "България днес", а сега вече търпят допълнително срутване на и без това падащите си тиражи. И при двата те са под 50 000, с много голям процент брак. Сред журналистите в сградата на стария полиграфически комбинат вече се говори за предстоящи съкращения наесен.

 Като цяло, противно на разпространеното мнение, вестникарският пазар в България се оказва стабилен. Има поне няколко вестника, които излизат на инат и изцяло от политически съображения. Но като цяло тази индустрия остава сериозна. Общият тираж на отпечатваните всекидневници е близо половин милион, което е доста прилично постижение за страната, а и на фона на вестникарската криза в цял свят. Отделно излизат и седмичници с тиражи близо милион копия.

Двата нови таблоида обаче разместиха сериозно пластовете. Най-потърпевши от торнадото, което се е развихрило, се оказват именно онези, които му дадоха старт. Дали Бойко Борисов ще успее да помогне на "Галерия" и "България днес"? Силно се съмнявам. Не защото няма желание - той не обича да си създава медийни врагове, въпреки че именно "Галерия" извадиха подслушаните му разговори с Ваньо Танов и прочие. При всичките си качества и старание обаче Борисов не може да превърне един слаб вестник в интересно и търсено четиво - дори и да излезе лично да го продава на Орлов мост.

Линковете днес

Лондонските мародери - с малко фотошоп и чувство за хумор


Troubled playmates - 15 модела на Плейбой, имали проблеми със закона


Отново за цената на бензина - коментар на e-vestnik


Вино "Борисов" - made in Germany


Патрашкова при премиера - "Галерия" и "България днес" се жалват, имали проблеми

Christina Perri - Jar of Hearts

24-годишна, от Филаделфия. Сама пише песните си. Научила се да свири на китара, гледайки VH1.

Цитат на деня

Националната принадлежност вече няма значение, поне в цивилизования свят. Ако си роден в гладуващ Дакар, значението на местораждането ти е драматично, но в Европа и Америка всички сме заедно в кюпа на пропадащите. Особено жалки са гърците. Ако в Бевърли Хилс кризата се изразява в опразнените магазини в най-баровския мол, както и с осезателно намаления климатик там - сигурен знак, че пестят пари от електричество, което е абсолютно нечувано за тази държава - в Гърция всичко вече изглежда по-зле, отколкото в България. Освен плажовете им, разбира се. 


На връщане от Гърция възкликнах в един момент "Ура! България!", защото почувствах моментна и безкрайно глупава гордост, че само след 20 години демокрация ние сме по-добре от тях. По-работливи. Дори по-честни, което е направо невероятно.


Но на влизане в нашата държава поведението на пътя се промени. Всички натиснаха газта и започнаха с невероятна агресия да се задминават. Естествено, не закъсня катастрофата. В средата на едно село се бяха намляли до неузнаваемост 3 коли. За една седмица в Халкидики не видях нито една катастрофа, нито усетих такава неистова мачовщина като по българските пътища. Гърците са по-зле от нас, но явно по-спокойни и в по-голям мир със себе си.

Милена Фучеджиева в статията "Светът се срутва, а ревем, че България е зле", в. "Уикенд"

The Google+ Song

Всички въпроси и отговори за новата социална мрежа, събрани в един римейк по Another One Bites the Dust
 

 Check my email, got an invite To a website I don't know Looked like googlebuzz at first sight, But my friend said that's a no. Why did we need, another social network? Doesn't Facebook work alright? A new thing for me to learn This could take all night, Look out! What is this google + I don't Need google + There's another +1 and another +1 What is this google + Hey, Why's this red thing here? Go away google + You want me to put my friends in circles But circles are for squares Everday's like Sophie's choice Trying to choose which friend goes where But No Parents, or Ex-boyfriends... Can get in without invites And when I drunkenly post that he's cute I can edit it later that night - whoa I kinda like google + Can't believe I'm on google + Oh another hangout, and another hang out I dig my google + Hey, old high school friend You can't join my google + Friends add me, without me adding them That feature's really nice Randos Uglies my pot dealer and all these friend's I've never liked No one knows, my circle names, So even good friend's get handpicked Do you make it into my main feed or do I add you to my circle of pricks I'm in love with google plus I'm judgemental on goggle + and Another douchebag and another loser You didn't make my google plus Hey, Now I'm a facist pig Thank you google plus!

"Мислим, че си твърде малка да ходиш на Слънчев бряг"

Шведската реклама на IKEA (Tested by everyday life)

Jane's Addiction - Irresistible Force

Нов сингъл от предстоящия им албум The Great Escape Artist, първи от 8 години насам, който се очаква на 27 септември. В момента групата е на кратка световна обиколка - Австралия, САЩ и Европа. В Лондон "Джейнс Адикшън" свирят на 30 август, а преди това ще участват на фестивалите в Рединг и Лийдс.

 

Линковете днес

Световният мозък пак катастрофира - Валери Найденов за новата криза на световните борси


Криза в мола - 23% спад в наемите

Биг Брадър за Биг Чичо - Кеворк Кеворкян за някои актуални свинарници

Една нощ в Слънчев бряг - репортаж на "24 часа"

Vogue развращава децата? - 10-годишна в скандална реклама на Том Форд

"Новата съученичка" на социалните мрежи

Цитат на деня

Има хотелиери, които предлагат услуга, от която на мен ми настръхна косата, като я чух - ол инклузив дринк. Тоест идват гости за една седмица, къде и как се хранят - не е грижа на хотелиера. Той им дава безплатно пиене на корем. И те са постоянно пияни през тази седмица. Представете си колко струва на българската държава лечението на всички тези пияни хора. Когато бях в ръководството на Слънчев бряг, обмисляхме да организираме изтрезвител в курорта. Защото е абсолютно несвойствено лекарите там да се занимават предимно с това. Всяка нощ десетки пияни трябва да обслужат.

Младен Мутафчийски, собственик на "Хелена Ризорт" в Слънчев бряг, в интервю за "Стандарт"

Линковете днес

14% ръст в туризма това лято - най-много руснаци, германци и словаци


300 000 оборот на Cacao Beach за една нощ - пак данъчни проверки по морето


Пиянството на един курорт - Слънчев бряг е легенда в YouTube


Новият български филм "Аве" - харесали го на фестивала в Сараево


Мистър Бийн разби "Макларън" - кола за $1 милион отиде на кино


Идва ли нов икономически колапс и война - и показателни коментари под новината 

Born Electric

Рекламата на електрическите концепции BMW i3 и i8

Цитат на деня

От къде накъде една партия ще има на държавна земя символ? И той е типичен израз на състоянието на тази партия – порутен, размазан, неподдържан, но искаха да го светнат. Да светне една руина. Отвънка да изглеждала добре. Да излъжат хората и бабите, които отидоха на Бузлуджа, че изглежда добре. Идете и я снимайте да покажете какво иска БСП да освети. Как изглежда това, което иска да освети от далече, да излъже хората.

Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия. Виж цялата стенограма тук

Защо всички бягат от Слави

Звездомания или спасение е напускането на Нели Петкова и как Трифонов не успява да задържи кадърни хора около себе си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 5 август

Нели Петкова обърна гръб на Слави и запя заедно с младия композитор Миро Гечев.

Певицата Нели Петкова е едно от емблематичните лица в “Шоуто на Слави” за последните 7 години. Тези дни тя стана поредният изпълнител, който обяви, че слиза от ефира му. “Желаем й успех”, обявиха от екипа на предаването. Естествена закономерност, тенденция или глупава грешка на беквокалистката е този ход? Междувременно, случайно или не, бе обявен конкурс за мениджър по човешките ресурси, който да се грижи за кадрите в шоуто.

Ако погледнем съдбата на нейните предшественички, нищо чудно бягството на Нели да се окаже грешка. Нито Нина Николина, нито Алекс Раева и Деси Добрева успяха като самостоятелни певици да постигнат достатъчно слава. Няколко корици на списания, няколко самостоятелни песни с колеблив успех, няколко дуета, нашумели за по едно лято, и толкоз. Излизайки от “месомелачката” на всекидневния национален ефир, тези момичета получиха въздух, свобода и възможност да мечтаят, но загубиха близкия контакт с публиката. А тя, както добре би трябвало да знаят, е изменчиво, неблагодарно и непостоянно племе. Днес те харесва, а утре вече те е забравила и обикнала другиго.

Симпатичната Нели сигурно си е направила добре сметката. Миналата седмица излезе интересен неин проект с композитора Миро Гечев. “Lucky One” е една от най-силните й песни досега, но е обречена да остане хит главно из видео-сайтовете. Въпросът е какво пречеше Нели да има подобни песни, екранизирани с такива ефектни клипове, и досега?
Още когато преди 5 години се появи дуетът й със Слави “Само мен”, беше очевидно, че тя е изпълнителка с талант и харизма, която би могла да стане звезда. В шоуто на Трифонов и Сиромахов обаче няма такива филми. Произвеждането на звезди е табу. Отделен хит – да. Някое-друго видео – да. Някое пиперливо лафче под аплодисментите на поредната гимназия, гостуваща в студиото – да. Но цялостна стратегия как един човек с потенциал да бъде превърнат в звезда със собствен ореол – в никакъв случай.

Затова и Алекс Раева днес обикаля клубовете с диджей Дончо, затова Деси Добрева, Лора Владова и Светльо Христов стигнаха чак до Америка в търсене на по-добър късмет, затова Любо Нейков и Евтим Милошев жънат успехи с “Комиците” и “Столичани в повече” извън фирмата на Трифонов. А победители в страничните риалити проекти на “Седем осми” ще стават все кандидати като Сидония, на които епитетът “личност” приляга само с едни много, много големи кавички.

Затова и Борис Солтарийски, каквито и дуети с Андреа да прави, никога няма да излезе от сянката на вечно усмихнат беквокалист на бенда. Впрочем, него обичат да го тестват и като водещ, но не за да го превърнат в звезда, а за да има на кого Трифонов да се подиграва, когато не се справя с аутокюто. А Солтарийски има харизмата и потенциала да бъде известен и обичан певец. На тукашната поп-фолк сцена асовете от мъжки пол са кът, ако не броим Тони Стораро, вечно каченото на черешата Коце и Борис Дали с неговия чар тип “шофьор на такси”. Солтарийски би могъл да е известен български певец, стига да има кой да го бута напред. Като беквокал обаче очевидно е по-ценен, а и струва по-евтино.

И друг път е ставало дума как при всичките си безспорни качества Трифонов има един основен и сериозен проблем – нетърпимост към нечие его, конкурентно на неговото. Именно така се стига и до явлението “сценарист на Слави” – вече утвърден евфемизъм за посредствен човек с провинциален имидж, чувство за хумор от кварталната градинка и манталитет на новобранец от ШЗО, готов по всяко време да си положи тила за набиване на кечове.
Така че, каквито и специалисти по човешки ресурси да пристигнат, проблемът с кадрите в “Шоуто на Слави” ще остане и даже ще става все по-дълбок. Всеки, понатрупал поне малко самочувствие, неизбежно ще започва да мечтае за изява извън пределите на ток-шоуто.

Актьорите и музикантите продължават да са единственият резервоар за талант. Откъсите от предишни години, които шоуто върти в момента, показват колко еднообразно е то откъм сценарни идеи. Импровизациите на Радков и Калев, както и добрата китара на Цветан Недялков, все по-трудно задържат вниманието, когато не са подплатени с оригинална концепция.

Нели Петкова няма да е последната лястовица. Дали ще успее в самостоятелната си кариера или не – това е друг въпрос. Блендата й е подходяща най-вече за музиката, която създава “Куку бенд”. Песни като “Един въпрос” й отиват повече от такива като “Lucky One”. В поп-стиловете тя по-трудно би се конкурирала с певици като Мария Илиева, Галя, Лора Караджова, а и феновете на този тип музика нескрито презират интонационната среда на Годжи и сие.
Но въпреки това, както и напук на нагледните примери на предшественичките си, Нели не се е отказала да търси надежда вън от шоуто. Вътре в него такава явно няма, а предверието, досущ като в поема на Данте, е пълно с опортюнисти.

Jamie Woon - Night Air

28-годишен, от китайско-ирландско-шотландски произход. Проби именно с това парче през 2010-а, а през април издаде и първия си албум - Mirrorwriting.

Карикатура на деня

"- Идвам веднага след като свърша с Интернет"

Mona - Shooting The Moon

Американска група, нещо средно между Kings of Leon, The Killers и U2, с амбициите да ги засенчи всичките. Засега успяват само да са подгряваща банда на първите.
Ако всичките парчета в дебютния им едноименен албум бяха като това тук, можеше да сме чули за него още през май, когато е излязъл на пазара.

Цитат на деня

Със свързването на всички запаси, които се държат по базите, и на всички бензиностанции, които отчитат в онлайн режим горивата, може да се каже, че сивият сектор в този бизнес почти изчезва, или ако го има, ще е нещо дребно. Винаги ще има и нелегален внос, но няма да е в обеми , както навремето говореха, че достига до 30%. Сега се говори за 10-15% сив сектор, но напълно възможно е при обвързването на бензиностанциите да е паднал и този дял, защото реално те няма къде да продават. Остава единствено селското стопанство, където евентуално може да бъде продадено нещо, без да се отчита. Но там връщат акциза, така че няма смисъл да се прави.

Митко Събев, шеф на "Петрол", коментира ситуацията с пазара на горива

За кого ще е слаб сезонът

Социализмът по морето свърши. Изсъхналите пици, хотелиерите тарикати и наглите таксиджии вече нямат шанс

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Всеки ден", 2 август

Работници подготвят за източване незаконен басейн под смаяния поглед на неподозиращи далаверата курортисти. ФОТОГРАФИЯ: БУЛФОТО

Обзор, края на юли 2011-а. Гол до кръста чичка се е излегнал върху самия тротоар на главната улица с табелка “Свободни стаи”. Цяло чудо е, че е принтирана, а не написана на ръка. Хазаинът ще прекара деня на припек край профучаващите коли, вместо да ремонтира старата тоалетна на горния етаж, а вечерта на чаша узо ще пустосва слабия сезон и ще кълне държавата като виновник за празните легла в къщата.

Подобна е съдбата на стотици други хазаи по Черноморието, които още пазят спомена от соцвремената. Тогава беше достатъчно да приготвиш няколко кревата с чаршафи, една обща баня с бойлер и ключ върху халка от тел, за да надиплиш дебела пачка в края на лятото.
Тези времена отдавна свършиха. Кризата от последните две години обаче върна надеждите на туристическия ъндърграунд. Хитрите созополски хазайки отново са на дневен ред, фокусирали поглед върху изтънелия джоб на курортиста. Но няма да ги огрее. За тях сезонът ще бъде слаб, още по-слаб от предишните.

Кой още ще се вайка и кълне в края на лятото?
Преди всичко хотелиерите-тарикати, вдигнали грозни постройки в епохата на големия строителен бум. Кой ще ти стъпи сега в бункера, другарю? Кой те би по главата да теглиш кредити и да строиш насред жабуняка, само защото съседът ти сторил същото на стотина метра по-надолу?
Стотици малки и средноголеми хотели по цялото Черноморие са обявени за продан, но едва ли ще намерят купувачи. Дефицитни са балъци, готови да броят милион-два за постройка в храсталака между Равда и Несебър.

Но не само нейните собственици ще мърморят и това лято. Ще се жалват и тарикатите, които хем не бързат да продават хотелите си, хем не могат да ги менажират качествено. Преди няколко години някой ги е излъгал, че само луксозни плочки, панорамни стъкла и дизайнерски диван на рецепцията са достатъчни, за да привличат доволни клиенти и да си купуват бентли след бентли. Не мислят нито за обучение на персонала си, нито за развлечения на гостите, нито даже за най-елементарното – парко-места. Басейните им работят незаконно, със съмнителни инсталации, застрашаващи живота на плажуващите край тях. Спестяват от кабелната телевизия, от батериите за дистанционното, от шампоаните и сапуните в банята, от всичко, за което се сетят. И после – аууу, колко слаб сезон и това лято, мамка й и държава, тази България.

Поредно мизерно лято очаква и таксиджиите, които упорито дебнат в засада наивните курортисти с тарифи от 5 лева за километър. Лежат потни в прашасалите си таратайки и чакат някой балама да им осигури надницата за деня. За този тип тарикати продължава да е непонятна философията “работиш много – изкарваш много”.
Ако такситата в Слънчев бряг започнат да возят срещу максимум 2 лева на километър, с изненада биха установили, че сезонът може да бъде и много силен и доходоносен. Но не, това е непоносимо усилие за тях. Къде-къде по-лесно е да се потиш край спирката в очакване на все по-оредяващите наивници и да псуваш живота.

Сезонът ще бъде слаб и за продавачите на изсъхнали пици и спаружени кебапчета. Конкуренцията и свръхпредлагането направиха изгладнелия курортист придирчив към храната. Но нека постоят край вмирисаните си сандвичи и този август, белким догодина се сетят, че за да искаш печалба, първо трябва да предложиш нещо качествено.

Търговци, отворили под път и над път магазинчета за какви ли не парцалки (прекупвачеството от китайски складове, е най-сладката работа, нали). Продавачи в плод-зеленчук, които предпочитат да зареждат максимум веднъж седмично, вместо всеки ден, за да е прясна стоката. Масажисти и масажистки, които не са се постарали да научат поне един чужд език. Бармани, надяващи се да спестят за вила чрез добавяне на повече лед за сметка на питието или с кафета тип “втора цедка”. Сервитьори, пробутващи евтините си номера с надписване на сметката. Собственици на барове, които крият почти целия оборот и спестяват от заплати, осигуровки, лицензи и какво ли още не. Като им сложат лепенките на вратата, тогава изведнъж държавата им е виновна, че кой друг.
За всички тях сезонът ще бъде слаб, а догодина – още повече.

Няма да чуеш да се оплакват единствено българите, които са осъзнали елементарната логика на капитализма – че за да получаваш, първо трябва да се постараеш нещо да даваш. Слава Богу, и такива има, даже се увеличават.
Според статистиката тази година броят на туристите у нас ще бъде рекордно висок. Някои ще видят полза от това, други – не. Най-силно обаче ще се чува гласът на мързеливите мърморковци – слаб сезон, слаб сезон. Като не им се излиза от социализма, нека си живеят в него, но поне да ни спестят този смешен плач.

The Buggles - Video Killed the Radio Star

Първото видео в ефира на MTV, излъчено точно преди 30 години - на 1 август 1981-а