Манията да се ловуват отстъпки с талончета по интернет - сделка или не?
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 25 юни
 |
В българския
интернет функционират над 50 сайта за
колективно пазаруване,
а офертите са хиляди и все по-налудничави.
|
Тук в България винаги сме обичали да се вманиачаваме, при това на сляпо, по възможно най-стадния начин. Самостоятелното взeмане на решения не ни е любимо занимание. Предпочитаме да гледаме какво прави съседът и да следваме примера му - даже и когато не е толкова светъл.
Поредната мания, която от година събира все повече привърженици, е колективното пазаруване с ваучери за намаление от интернет. В световен мащаб това е уж прогресиращ бизнес, оценяван на милиарди. Тук той е побългарен типично по нашенски и вече се е стигнало до пренасищане, от което никой няма полза.
Към днешна дата функционират над 50 (петдесет) български сайта за групово пазаруване. Има и няколко портала, които опитват да съберат офертите от тях на едно място. Създадени са даже системи за улеснение на “предприемачи”, чрез които всеки може да направи и стартира подобен сайт за броени минути.
На пръв поглед звучи просто и ефикасно: магазин или салон за услуги обявява оферта и започва да търси желаещи да се сдобият с талонче за отстъпка. Когато бройката на мераклиите достигне определено ниво или конкретна дата и час, заплатените ваучери влизат в сила. С билетчето в ръка отиваш в масажния салон и получаваш услуга за 80 лева, но плащаш за нея примерно 30. От тях една част отива за масажистите, а друга – за сайта посредник. С подобен ваучер можеш да ядеш и суши от квартално заведение на половин цена, да почиваш в хотел с голяма отстъпка и даже да слушаш Поли Генова на живо само за 4 лева вместо за 10.
Дотук добре. Системата сигурно би работила чудесно, ако съществуваха няколко такива сайта, които да поддържат еднакво висока коректност и към бизнес-партньорите, и към крайните клиенти. Когато обаче офертите са хиляди и идват от над 50 различни места, хаосът е пълен, а вероятността и трите страни от схемата да са доволни вече клони към нула.
Заслепени от примера на комшии и познати, все повече фирми от малкия бизнес се впускат в рискованото начинание, без да са си направили добре сметката. Вярно е, че отстъпка до 70% може да напълни магазина ти с клиенти. Но може да ти донесе и загуби, от които никога да не се съвземеш.
Далеч не всякакъв тип услуги са подходящи за подобен бизнес-модел, но българският пишман-предприемач, естествено, научава последен това. Невинаги има и гаранция, че клиентите, изяли пица за 1/3 от цената й, после ще те посетят отново, за да хапнат нещо и без отстъпка. Всъщност повечето фенове на груповото пазаруване са просто едни "ловци на промоции", които нямат абсолютно никаква потребителска лоялност. На мига ще забравят за заведението, в което вчера са яли с 60% отстъпка, когато днес излезе новата оферта за друга кръчма. Тоест, рекламният ефект се изпарява на секундата.
Всички сме виждали намаленията на стоки в големи вериги като “Метро” и “Карфур”. Понякога цените са доста под себестойността на продукта. Гигантите обаче могат да си позволят този трик, защото компенсират загубите чрез паралелния стокооборот. Дали малките обекти са способни на същото?
В желанието си да се конкурират в груповата истерия, много заведения или салони къде неволно, къде умишлено са принудени да влошат качеството на предлаганите услуги. Така се стига до обратен ефект – разочаровани клиенти заклеват приятелите си никога да не стъпват на въпросните места. От една страна, персоналът гледа с лошо око на “тия с ваучерите”. От друга – приносителите на талончета често пъти са снизходителни към слугуващите им на безценица фризьорки или масажистки... Размахват гордо талона като печеливш билет от лотарията със самочувствието на завоеватели, прецакали системата.
Разбира се, масово се прилага и най-евтиният номер – обявената първоначална цена е умишлено завишена, за да може “грандиозната отстъпка” да се доближи до реалната й себестойност.
Но нито тези трикове, нито свръхпредлагането и хаосът не стопират психозата – заради пословичната любов на българина към “авантата”. Колективното грабене на ваучери все още е във възход. Гласът на онези, които са потърпевши от него, се губи в общия телешки възторг на печелившите.
Има ли все пак някаква доказана полза от тази групова истерия?
...
чети нататък...
