Летисия Каста - ще снима филм в България
Miss Winner 2010 - последни часове гласуване за момичетата от месец юли
Хазайката леля Надка - порция носталгия от Карбовски
Тони Стораро - в интервю за списание №69, брой 4
31 Юли 2010
Линковете днес
Новата фейсбук-страница на №69 - старата събра 9000 фена, но я закриха. Новата ще събере повече, влизай и ти
Летисия Каста - ще снима филм в България
Miss Winner 2010 - последни часове гласуване за момичетата от месец юли
Хазайката леля Надка - порция носталгия от Карбовски
Тони Стораро - в интервю за списание №69, брой 4
Летисия Каста - ще снима филм в България
Miss Winner 2010 - последни часове гласуване за момичетата от месец юли
Хазайката леля Надка - порция носталгия от Карбовски
Тони Стораро - в интервю за списание №69, брой 4
30 Юли 2010
28 Юли 2010
Intro 04
(редакционният увод от 4-и брой на №69)
Липсвахме ли ти? И ние също си липсвахме, особено в някои неделни сутрини. После обаче пак се намерихме и се чувстваме даже по-добре, отколкото преди да се загубим.
Сам виждаш, че чакането на новия брой си е заслужавало. Четвъртият №69 е двоен, дебел и по-горещ отвсякога, с повече снимки, фотосесии и статии, от когато и да било.
За корицата на това специално лятно издание избрахме две момичета, които отдавна искахме да снимаме заедно. Ваня и Вили имат сериозен опит като модели, но никога досега не са позирали в толкова секси пикториъл. Фотографката Каймаканова го засне в петзвездния бургаски хотел “Приморец” – новата перла на Южното Черноморие. Пожелаваме на всеки да се отбие там поне веднъж.
Другите сесии също са реализирани на емблематични за лятото места. Блондинката Лидия, притежателка на най-красивия възможен естествен бюст, позира пред обектива на Решовски на варненския плаж “Рапонги”. Ако още не си ходил там, не пропускай поне това лято.
Любимата ни танцьорка – Даниела Дамянова (с най-много гласове от конкурса Miss 69 за втория ни брой, дадени в сайта Nomer69.com) се съблече пред Петър Тодорински насред работното си място. Виж уникалните й пози на сцената на най-посещавания клуб в София – Night Flight – от 18-а страница нататък.
Студентката по журналистика Боряна пък позира за №69 в един от най-оборотните диско-барове в центъра на София – клуб Bizarro. Апропо, ти сещаш ли се за друго мъжко списание с цели 4 български фотосесии плюс плакат, и то на такава цена? Ако се сетиш – пиши ми, да си го купя и аз.
Освен уникални снимки, в №69 04 те чакат и доста четива. Чувствам се добре, че бях първият им консуматор, но не е редно да съм егоист, затова ти ги давам и на теб.
Докато се забавляваш с новия брой, аз ще отида някъде да си почина. Но няма да спирам да мисля с какво да те изненадаме към края на август.
Липсвахме ли ти? И ние също си липсвахме, особено в някои неделни сутрини. После обаче пак се намерихме и се чувстваме даже по-добре, отколкото преди да се загубим.
Сам виждаш, че чакането на новия брой си е заслужавало. Четвъртият №69 е двоен, дебел и по-горещ отвсякога, с повече снимки, фотосесии и статии, от когато и да било.
За корицата на това специално лятно издание избрахме две момичета, които отдавна искахме да снимаме заедно. Ваня и Вили имат сериозен опит като модели, но никога досега не са позирали в толкова секси пикториъл. Фотографката Каймаканова го засне в петзвездния бургаски хотел “Приморец” – новата перла на Южното Черноморие. Пожелаваме на всеки да се отбие там поне веднъж.
Другите сесии също са реализирани на емблематични за лятото места. Блондинката Лидия, притежателка на най-красивия възможен естествен бюст, позира пред обектива на Решовски на варненския плаж “Рапонги”. Ако още не си ходил там, не пропускай поне това лято.
Любимата ни танцьорка – Даниела Дамянова (с най-много гласове от конкурса Miss 69 за втория ни брой, дадени в сайта Nomer69.com) се съблече пред Петър Тодорински насред работното си място. Виж уникалните й пози на сцената на най-посещавания клуб в София – Night Flight – от 18-а страница нататък.
Студентката по журналистика Боряна пък позира за №69 в един от най-оборотните диско-барове в центъра на София – клуб Bizarro. Апропо, ти сещаш ли се за друго мъжко списание с цели 4 български фотосесии плюс плакат, и то на такава цена? Ако се сетиш – пиши ми, да си го купя и аз.
Освен уникални снимки, в №69 04 те чакат и доста четива. Чувствам се добре, че бях първият им консуматор, но не е редно да съм егоист, затова ти ги давам и на теб.
Докато се забавляваш с новия брой, аз ще отида някъде да си почина. Но няма да спирам да мисля с какво да те изненадаме към края на август.
27 Юли 2010
26 Юли 2010
25 Юли 2010
Lipton Ice Tea
Пълна версия на рекламата с Хю "Върколака" Джакман, която се върти и по нашите телевизии
24 Юли 2010
Четири фотосесии в двойния брой на №69
100 страници с 4 големи фотосесии, в които са заснети 5 секси-момичета, съдържа новият, четвърти поред, брой на мъжкото списание “Номер 69”. Лятното августовско издание вече е на пазара в цялата страна.
На корицата са моделите Ваня Ханджиева и Велислава Иванова, призьорки от редица конкурси за красота. Двете позират в гореща фотосесия пред обектива на Вили Каймаканова в екстериора на петзвездния бургаски хотел “Приморец”.
На плаката на списанието освен тях е и 19-годишната танцьорка от столичния клуб Night Flight Даниела Дамянова. Нейната фотосесия е реализирана от Петър Тодорински на сцената на популярното заведение, лидер на нощния живот в София. Даниела е едно от откритията на списанието и беше участничка в рубриката Miss 69, за която се гласува в сайта му на адрес www.nomer69.com.
Другите големи сесии в двойния брой са на варненката Лидия Петкова, притежателка на феноменален естествен бюст, и на студентката по журналистика Боряна Борисова. Те са заснети съответно от Боби Решовски и Анатолий Иванов на варненския плаж “Рапонги” и в столичния бар “Бизаро”.
Интервюто на броя е с Тони Стораро, който за пръв път демонстрира по-сериозно самочувствие и уверено заявява: “Аз съм кралят на поп-фолка”.
В секцията Star 69 с кадри от най-новите си фотосесии, заснети от Петър Тодорински, гостуват тв водещите Лора Георгиева (“Така го правят жените”, ББТ) и Елена Станулова (“На кафе”, Нова тв), топмоделът Евгения Петканска, както и Николета Лозанова в комбина с любимата си стилистка Христина Тушева.
Сред гвоздеите в броя е класацията на най-впечатляващите автомобили, притежавани и шофирани от българи у нас. Между тях, освен емблематичното “Бугати” на Румен Гайтански, са още модели на SSC, Dodge Viper, Rolls-Royce Drophead Coupe и др.
Още една класация – Топ 9 бойни сцени в киното, репортаж “Един ден в 69-ката”, статии от Джеймс Попов, Григор Нешев, Светльо Пинтев и Ивайло Станиславов в секцията “Форум” и очерци за сексбомбата Анита Мейзер и футболиста-шоумен Светльо Бърканичков допълват палитрата на лъскавото мъжко издание.
21 Юли 2010
20 Юли 2010
16 Юли 2010
Supersound of the 90s
Две любими парчета от онова време, енергични и емоционални, от онази рядка порода, каквато през последните години вирее все по-рядко. Дали самата музика ми харесва, или просто е носталгия по минали години? Най-вероятно и двете.
15 Юли 2010
Една година Бойковизъм
Равносметката от управлението на ГЕРБ дотук: с него зле, но без него – още по-зле
Една година след идването на Бойко Борисов гласовете на недоволство звучат по-шумно от одобрителните, но рейтингът му продължава да е висок. И не само това – ако сега бъдат насрочени парламентарни избори, партия ГЕРБ ще има пълно мнозинство в Народното събрание – от порядъка на 140 места.
Какво означава това? Първо – че управлението, с всичките си грешки и кусури, в момента няма по-добра алтернатива за електората. Опозицията е слаба, неубедителна, разпокъсана.
Левицата е попиляна и няма признаци да се съвземе в близките няколко години. Самата тя е разделена на лобита – Станишев, Овчаров, Румен Петков, Първанов... Как би могла да даде нова заявка за властта, след като я ръководят същите фигури, които докараха и нея, и държавата до сегашното незавидно положение? Логиката е елементарна, но очевидно алчността за власт у червените лидери надделява над разума. Ами щом е така, няма да видят скоро никаква власт. Ще се радват само на скандиранията на бабичките на Бузлуджа и тук-таме на някое интервю за разкош.
При сините положението не е по-розово. Мартин Димитров говори едно, Костов друго. И на двамата самочувствието е по-голямо, отколкото сухата статистика им позволява да имат.
За Яне Янев необходимо ли е изобщо да говорим? Апогеят на неговата популярност и сила съвпадаше с пика на фитнес-заниманията и вечерите в басейн “Спартак”. На спартакиадата обаче беше сложен край, а с това и се финализираха възможностите на финия депутат за поход към властта.
Разбира се, това, че опозицията е слаба, не оправдава грешките и колебанията на ГЕРБ и Бойко Борисов. Нерешителност в провеждането на здравната и социалната реформа, непоследователност в отношенията с частния бизнес като партньор по държавни поръчки, липса на точна стратегия и тактика какво се прави с финансовите резерви... Звучи притеснително. Нито една от тези грешки обаче не е драматично определяща за съдбата на държавата през последната година. Биха могли да са много по-фатални.
По въпроса за реформите така или иначе се прави повече, отколкото при всички други управления досега взети заедно. Настъпилото прекалено “охлаждане на икономиката”, за което наскоро писаха виенски анализатори (вследствие задържането на плащания към частния бизнес), едва ли е по-лоша алтернатива за страната от участта на държави като Гърция или Румъния.
По въпроса за харченето на пари също няма единно мнение като контрапункт на бойковите действия. Първанов казва едно, Каролев друго, Прокопиев – трето, икономически анализатори – четвърто. Кой би могъл да е категоричен къде е верният път?
Толкова по въпроса за критиките. Позитивните неща, случили се през последната година, са значително повече.
Преди всичко, държавата влезе в директен сблъсък с престъпността – и то по начин, който не оставя колебания у никого кой ще е крайният победител. Независимо от продължаващата криза в съдебната система един факт е очевиден – арестите и затворите се напълниха с реални престъпници, а не само с роми и кокошкари. Това ще го потвърди всеки човек във всеки български град, където бандитите са известни на населението. В момента повечето от тях са зад решетките или са в миша дупка.
Да, вярно е, че войната с престъпността бе поведена прекалено показно и това в един момент започна да дразни. Да, също така вярно е, че може би има субективна преценка във взимането на мушка на точно определени фигури. Приоритетите са селективни. Но дори и да е така, пак е по-добре от нищо. Предишните управления не смееха да поискат сметка, камо ли да затворят даже враговете си сред престъпния контингент, а какво остава за свои бивши или сегашни приятели.
Ако борбата с криминалния сектор трябва все някога да стартира, какво странно има в това първи на прицел да са най-активните неприятели на държавното управление? От кои трябваше да започнат, ако не от тях? По-добре беше нищо да не им правеха ли?
Колкото до прекалената публичност и демонстративност на тези действия – те също са по-скоро положителни, отколкото негативни явления. Освен че имат назидателен ефект, те служат и като гаранция, че управлението действа без угризения и открито, а не на сянка. Когато човек толкова спокойно застава под светлината на прожекторите и аргументира действията си, вероятността да върши нещо нередно е много по-малка. Видимостта е гаранция за почтеност.
Да, тази показност печели все повече врагове на това управление в редиците на потърпевшите, а те се множат. Но кой може да изчисли колко привърженици има същото нещо, срещу всеки новоспечелен неприятел? Ако се съди по социологическите проучвания, доволните са повече от недоволните, въпреки че гласовете на последните гърмят с по-голяма сила.
Вторият сериозен плюс на сегашното управление е изтъкван от някои като минус, а именно – съобразяването с общественото мнение. Толкова ли е лошо, че кабинетът се отказва от предварително анонсирани неща след като установи, че не срещат одобрение у електората? Може би това е зле само за онези, които нетърпеливо чакат сегашната власт да се сгромоляса, за да дойдат някакви “техни хора”. Така както върви, ще се наложи да почакат.
Трети, и то основен позитив на правителството на ГЕРБ е комуникацията – не само в лицето на премиера и силовия вицепремиер Цветанов. Министри като Плевнелиев, Мирослав Найденов, Николай Младенов и дори нарочения за черна овца Симеон Дянков не просто говорят на достъпен език, но и не бягат от нито един въпрос, водят диалог на всички нива.
Такъв тип комуникация с обществото досега не е имало и хората оценяват това. Да, вярно е, че българинът е свикнал все друг да му върши работата, друг да го “оправя” и когато това не става, е склонен бързо да обръща симпатиите си. Но българинът, преди всичко останало, иска да чува обяснения. И в случая, от тази власт, ги получава – по начин, немислим досега. Даже само това да беше плюсът на сегашния кабинет – нещо, което някои неправилно окачествяват като популизъм или демагогия – пак е несравнимо повече от онова, което бихме могли да очакваме от управлението на други партии.
В крайна сметка – можеше ли да сме по-добре, година след като дадохме вота си за тази власт? Със сигурност да. Но още по-сигурно е, че можеше и да сме много по-зле.
Една година след идването на Бойко Борисов гласовете на недоволство звучат по-шумно от одобрителните, но рейтингът му продължава да е висок. И не само това – ако сега бъдат насрочени парламентарни избори, партия ГЕРБ ще има пълно мнозинство в Народното събрание – от порядъка на 140 места.
Какво означава това? Първо – че управлението, с всичките си грешки и кусури, в момента няма по-добра алтернатива за електората. Опозицията е слаба, неубедителна, разпокъсана.
Левицата е попиляна и няма признаци да се съвземе в близките няколко години. Самата тя е разделена на лобита – Станишев, Овчаров, Румен Петков, Първанов... Как би могла да даде нова заявка за властта, след като я ръководят същите фигури, които докараха и нея, и държавата до сегашното незавидно положение? Логиката е елементарна, но очевидно алчността за власт у червените лидери надделява над разума. Ами щом е така, няма да видят скоро никаква власт. Ще се радват само на скандиранията на бабичките на Бузлуджа и тук-таме на някое интервю за разкош.
При сините положението не е по-розово. Мартин Димитров говори едно, Костов друго. И на двамата самочувствието е по-голямо, отколкото сухата статистика им позволява да имат.
За Яне Янев необходимо ли е изобщо да говорим? Апогеят на неговата популярност и сила съвпадаше с пика на фитнес-заниманията и вечерите в басейн “Спартак”. На спартакиадата обаче беше сложен край, а с това и се финализираха възможностите на финия депутат за поход към властта.
Разбира се, това, че опозицията е слаба, не оправдава грешките и колебанията на ГЕРБ и Бойко Борисов. Нерешителност в провеждането на здравната и социалната реформа, непоследователност в отношенията с частния бизнес като партньор по държавни поръчки, липса на точна стратегия и тактика какво се прави с финансовите резерви... Звучи притеснително. Нито една от тези грешки обаче не е драматично определяща за съдбата на държавата през последната година. Биха могли да са много по-фатални.
По въпроса за реформите така или иначе се прави повече, отколкото при всички други управления досега взети заедно. Настъпилото прекалено “охлаждане на икономиката”, за което наскоро писаха виенски анализатори (вследствие задържането на плащания към частния бизнес), едва ли е по-лоша алтернатива за страната от участта на държави като Гърция или Румъния.
По въпроса за харченето на пари също няма единно мнение като контрапункт на бойковите действия. Първанов казва едно, Каролев друго, Прокопиев – трето, икономически анализатори – четвърто. Кой би могъл да е категоричен къде е верният път?
Толкова по въпроса за критиките. Позитивните неща, случили се през последната година, са значително повече.
Преди всичко, държавата влезе в директен сблъсък с престъпността – и то по начин, който не оставя колебания у никого кой ще е крайният победител. Независимо от продължаващата криза в съдебната система един факт е очевиден – арестите и затворите се напълниха с реални престъпници, а не само с роми и кокошкари. Това ще го потвърди всеки човек във всеки български град, където бандитите са известни на населението. В момента повечето от тях са зад решетките или са в миша дупка.
Да, вярно е, че войната с престъпността бе поведена прекалено показно и това в един момент започна да дразни. Да, също така вярно е, че може би има субективна преценка във взимането на мушка на точно определени фигури. Приоритетите са селективни. Но дори и да е така, пак е по-добре от нищо. Предишните управления не смееха да поискат сметка, камо ли да затворят даже враговете си сред престъпния контингент, а какво остава за свои бивши или сегашни приятели.
Ако борбата с криминалния сектор трябва все някога да стартира, какво странно има в това първи на прицел да са най-активните неприятели на държавното управление? От кои трябваше да започнат, ако не от тях? По-добре беше нищо да не им правеха ли?
Колкото до прекалената публичност и демонстративност на тези действия – те също са по-скоро положителни, отколкото негативни явления. Освен че имат назидателен ефект, те служат и като гаранция, че управлението действа без угризения и открито, а не на сянка. Когато човек толкова спокойно застава под светлината на прожекторите и аргументира действията си, вероятността да върши нещо нередно е много по-малка. Видимостта е гаранция за почтеност.
Да, тази показност печели все повече врагове на това управление в редиците на потърпевшите, а те се множат. Но кой може да изчисли колко привърженици има същото нещо, срещу всеки новоспечелен неприятел? Ако се съди по социологическите проучвания, доволните са повече от недоволните, въпреки че гласовете на последните гърмят с по-голяма сила.
Вторият сериозен плюс на сегашното управление е изтъкван от някои като минус, а именно – съобразяването с общественото мнение. Толкова ли е лошо, че кабинетът се отказва от предварително анонсирани неща след като установи, че не срещат одобрение у електората? Може би това е зле само за онези, които нетърпеливо чакат сегашната власт да се сгромоляса, за да дойдат някакви “техни хора”. Така както върви, ще се наложи да почакат.
Трети, и то основен позитив на правителството на ГЕРБ е комуникацията – не само в лицето на премиера и силовия вицепремиер Цветанов. Министри като Плевнелиев, Мирослав Найденов, Николай Младенов и дори нарочения за черна овца Симеон Дянков не просто говорят на достъпен език, но и не бягат от нито един въпрос, водят диалог на всички нива.
Такъв тип комуникация с обществото досега не е имало и хората оценяват това. Да, вярно е, че българинът е свикнал все друг да му върши работата, друг да го “оправя” и когато това не става, е склонен бързо да обръща симпатиите си. Но българинът, преди всичко останало, иска да чува обяснения. И в случая, от тази власт, ги получава – по начин, немислим досега. Даже само това да беше плюсът на сегашния кабинет – нещо, което някои неправилно окачествяват като популизъм или демагогия – пак е несравнимо повече от онова, което бихме могли да очакваме от управлението на други партии.
В крайна сметка – можеше ли да сме по-добре, година след като дадохме вота си за тази власт? Със сигурност да. Но още по-сигурно е, че можеше и да сме много по-зле.
12 Юли 2010
Линковете днес
Войната за TV Наблюдателя - "Уикенд" препечатва Avtora.com без позоваване, Avtora отговаря. А между чука и наковалнята - кой мислите
Кати Пери - в августовския брой на Esquire
Финансовият министър - за Бога, братя, харчете
Певици на повикване - интервю с фолк-блондинката Румина
Кати Пери - в августовския брой на Esquire
Финансовият министър - за Бога, братя, харчете
Певици на повикване - интервю с фолк-блондинката Румина
11 Юли 2010
10 Юли 2010
Линковете днес
Момичетата на Уругвай и Германия - преди мача за 3-ото място тази вечер
Блиц-интервю - по някои актуални въпроси, плюс някои спомени
Какво ново в "Стъклен дом" - Блатечки, Ники Илиев или Митко Павлов
Miss Winner Юли 2010 - гласуваш ли всеки ден за най-хубавите?
Блиц-интервю - по някои актуални въпроси, плюс някои спомени
Какво ново в "Стъклен дом" - Блатечки, Ники Илиев или Митко Павлов
Miss Winner Юли 2010 - гласуваш ли всеки ден за най-хубавите?
09 Юли 2010
Линковете днес
Димитър Дилков - най-добрият репортажен фотограф, не само в България, представен от Надежда Чипева
Най-зле остаряващи - Бриджитката, Нийл Йънг и други
Виолета Николова - левскарите, ако не друго, имат секси гаджета
iPhone 4 с външен обектив - неизлечима фото-мания
№69 @ Facebook - над 6600 вече са вътре
Най-зле остаряващи - Бриджитката, Нийл Йънг и други
Виолета Николова - левскарите, ако не друго, имат секси гаджета
iPhone 4 с външен обектив - неизлечима фото-мания
№69 @ Facebook - над 6600 вече са вътре
Лора Георгиева
Водещата на следобедното шоу "Така го правят жените" по ББТ в Студио №69. Фотография: Петър Тодорински
Stromae - Te Quiero
25-годишен, от Брюксел. Половин белгиец, половин руандиец. Истинското му име е Paul van Haver, а това е втори голям хит след Alors on Danse
08 Юли 2010
Интро 69 03
Трети брой на №69. Едва месец е минал от дебюта ни на пазара, а списанието вече е част от ежедневието на много хора.
Тиражът продължава да расте. Търговците (някои с голяма изненада) откриха, че и в наши дни било напълно възможно едно списание да се търси, купува и чете с интерес. Ами да, възможно е. Защото се стараем да предложим максимално много срещу минимална сума. И да го правим с постоянство, каквото не се среща често в държавата Мързеландия.
През последния месец работихме много, но и доста празнувахме. Второто ни парти беше в най-нашумелия софийски клуб – Night Flight, където набелязахме достатъчно модели за бъдещи фотосесии.
В студиото фотоапаратът на Тодорински започна да прегрява. Не се шегувам – ще му купуваме нов.
За разлика от фината фототехника, черните ни дробове засега стоически се справят с атаката, на която са подложени. И въобще, всички органи засега функционират нормално, да чукнем на дърво. Дали и при бледите пичове от някои уж мъжки, но главно футболни, списания е така – не съм толкова сигурен. Но не мога да ги мисля – и без това си имат достатъчно проблеми, горките.
Новата корица – Златка Райкова, е не просто секссимвол, но и жена с характер. Опитай се да я потърсиш по страниците на други издания. Няма да я откриеш. Подиграва им се и ги бойкотира. Но не и нас. В новата й сесия ще я видиш по-стилна отвсякога, като модел от класа, отдавна надживял етапа “златотърсачка”. Но е все така секси и такава ще си остане.
Другата голяма сесия е на изящната Рената от Варна – момиче от онзи тип, който винаги сме харесвали и лансирали. Актриса, танцьорка и модел, с чар, на който не можеш да устоиш. Една тийнейджърка, за която тепърва ще се говори и пише много. Запомни я и си закачи плаката й на стената.
Разбира се, освен Златка и Рени, и в този №69 ще откриеш още много снимки и красота. Повече от всички други издания, събрани накуп и умножени по две.
Няма нужда да ни благодариш – вече си го направил, гласувайки ни доверие за трети път.
06 Юли 2010
04 Юли 2010
Йоанна Георгиева
Продължава да учи за изпити. Този кадър е от пролетта, когато пак учеше, но не чак толкова. Фотограф е Петър Тодорински
За хейтърството като журналистика*
Много ниска топка публицистика е да повтаряш непрекъснато какво НЕ ХАРЕСВАШ. Същевременно е особена форма на социален мазохизъм.
Ако наистина не харесваш нещо, обикновено се стараеш то да е сведено до минимум в кръгозора ти (освен ако не си евангелистки пропагандатор).
Още по-смешно е пък да правиш класации на неща, които те дразнят и да обединяваш под този знаменател и други храбри пролетарии като теб. Ако тези въпросните неща не ти звънят сами на вратата, за да ти се предлагат, ако никой не те кара да инвестираш пари или време, за да им обръщаш внимание, то какво друго обяснение има за това, че те дразнят?
Не е ли завистта единствената друга възможност нещо да бъде дразнител за теб?
Отрицанието, изведено като публицистичен стил и верую, не е нищо повече от рехава еякулация на мъж, който никога не е помирисвал красива жена.
Съответно красивите жени, разбира се, са курви, долни чалгаджийки и мръсни селянки, а мъжете, които все пак успяват да чукат красивите жени - мутри, корумпирани политици или сводници.
И никакви изключения не се допускат, разбира се. Амин.
-----
*Коментарът към публикация в един друг блог се препечатва и тук поради фундаменталното си значение
Ако наистина не харесваш нещо, обикновено се стараеш то да е сведено до минимум в кръгозора ти (освен ако не си евангелистки пропагандатор).
Още по-смешно е пък да правиш класации на неща, които те дразнят и да обединяваш под този знаменател и други храбри пролетарии като теб. Ако тези въпросните неща не ти звънят сами на вратата, за да ти се предлагат, ако никой не те кара да инвестираш пари или време, за да им обръщаш внимание, то какво друго обяснение има за това, че те дразнят?
Не е ли завистта единствената друга възможност нещо да бъде дразнител за теб?
Отрицанието, изведено като публицистичен стил и верую, не е нищо повече от рехава еякулация на мъж, който никога не е помирисвал красива жена.
Съответно красивите жени, разбира се, са курви, долни чалгаджийки и мръсни селянки, а мъжете, които все пак успяват да чукат красивите жени - мутри, корумпирани политици или сводници.
И никакви изключения не се допускат, разбира се. Амин.
-----
*Коментарът към публикация в един друг блог се препечатва и тук поради фундаменталното си значение
02 Юли 2010
James - Getting Away With It
(Big White Soundtrack Video)
Днес с Пешо гледахме в офиса Холандия-Бразилия. Стефан Вълдобрев беше гост във футболното студио на БНТ, та си припомнихме колко силни песни има този човек. Въпреки че може би не е перфектният им изпълнител.
Та покрай неговите песни и звучене се сетих и за Джеймс - една от най-незаслужено подценяваните, не само у нас, рок-групи от последните десетилетия. Тим Буут е невероятен вокалист, а изпълненията му са величествени, меланхолични, но и пълни с енергия. Тази песен тук е сред моите all time favorites. За останалите - някой друг път.
...Daniel drinks his weight
Drinks like Richard Burton
Dance like John Travolta
Now
Daniel's saving Grace
He was all but drowning
Now they live like dolphins
We're getting away with it all messed up
Getting away with it all messed up
That's the living...
Днес с Пешо гледахме в офиса Холандия-Бразилия. Стефан Вълдобрев беше гост във футболното студио на БНТ, та си припомнихме колко силни песни има този човек. Въпреки че може би не е перфектният им изпълнител.
Та покрай неговите песни и звучене се сетих и за Джеймс - една от най-незаслужено подценяваните, не само у нас, рок-групи от последните десетилетия. Тим Буут е невероятен вокалист, а изпълненията му са величествени, меланхолични, но и пълни с енергия. Тази песен тук е сред моите all time favorites. За останалите - някой друг път.
...Daniel drinks his weight
Drinks like Richard Burton
Dance like John Travolta
Now
Daniel's saving Grace
He was all but drowning
Now they live like dolphins
We're getting away with it all messed up
Getting away with it all messed up
That's the living...
Златка на корицата на третия №69
Единственото списание, за което Златка Райкова се съгласи да позира тази година, е новото мъжко издание “Номер 69”. За корицата на третия му брой русата плеймейтка застана пред обектива на Велислава Каймаканова в голф-клуба в Равно поле.
Списанието излиза на пазара на 3 юли, събота.
Втората голяма фотосесия в броя е 19-годишната варненка Рената Пачева – актриса, танцьорка и модел, която е позната от изявите си на сцената на добричкия театър “Йордан Йовков”. Снимките са реализирани от Боби Решовски в спа-център Seaside.
Рубриките STAR 69 и MISS 69 съдържат още секси-кадри - с актуални български звезди или с кандидатки за моделска кариера.
Интервюто на броя е с червената легенда Стойчо Младенов – в момента единствения чуждестранен треньор в египетското първенство. Пред журналиста Филип Петрунов той коментира световното първенство, събитията в ЦСКА от последните месеци, отказването на Димитър Бербатов от националния отбор, както и своята работа като треньор в Кайро.
Специалната класация “Топ 9 зърнени култури” е посветена на “уж случайното разголване” като важен елемент от успеха на българските шоу-звезди.
Публицистичен форум, курс по фотография, светска хроника, лайфстайл съвети, вицове и любопитни факти и цитати допълват палитрата на лъскавото мъжко издание.
Мирис на деня: липа
Последни дни, в които липите под нас ще миришат така. Много е хубаво и като се движиш по централните улици на Русе или Стара Загора.
Миризмата на липовите цветове е едно от най-приятните ухания в природата, поне за мен. Други също толкова замайващи: зюмбюл, люляк, диви ягоди.
Но да се върнем на липата. В случай, че не знаете, нейният цвят действа протимикробно и противовъзпалително. Помага и срещу изпотяване, или поне така твърдят енциклопедиите. Народната медицина използва отвара от липа и за лекуване на кожни обриви, изгаряния и ставни болки.
Най-хубавото от всичко е просто да минеш под цъфнало дърво.
01 Юли 2010
A Perfect Circle - Passive
Една от любимите ми групи, заедно с Tool. И може би един от най-великите вокалисти в съвременния рок - Мейнърд Джеймс Кийнън
Златка Райкова в "Така го правят жените"
Разговор с Лора Георгиева в студиото на ББТ. Във втората част се коментира и новата й фотосесия за корицата на списание №69
Абонамент за:
Публикации (Atom)