ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, в. "Уикенд", 30 април
“Панаири, панаири, с толкова измислени слънца”, пее Лили Иванова в емблематичния си шлагер от началото на 70-те. Днес “примамливите неща” от текста на Дамян Дамянов са в моловете – новата мания на софиянеца, която тези дни прерасна в истерия. Слънцата в тях са предимно изкуствени, а тълпите от хора, даже и в делнични дни, дават бърз отговор на въпроса защо българинът няма пари. Просто защото вместо да работи предпочита да се шляе или да кибичи някъде.
Миналата седмица в София бе открит най-големият търговски комплекс у нас. Молът на “Цариградско шосе” е върху 66 хиляди квадратни метра и има 2800 парко-места. В сутерена се помещава френският хипермаркет “Карфур” – основен конкурент на “Метро”, който примамва с изобилие, ниски цени и цели 45 каси. Откриването беше отбелязано с 5-дневни шоу-програми и хепънинги. Писъците на дечурлигата отекваха по всички етажи и стряскаха клиентелата на многобройните кафенета.
Буквално цялата страна се изсипа тук. Архаични вартбурзи от плевенско, шуменско и кюстендилско, анцузи “Адибас” и “Ребок” от “Люлин”, “Обеля” и Димитровград, избягали от час ученици от цяла “Младост” и “Дружба”. Да се чуди човек тези хора нямат ли работа, не ходят ли на училище, откъде намират пари за скъп бензин и за още по-скъпото кафе в “Старбъкс”. А после ще продължат с вайкането колко са бедни и как държавата им е виновна за всичко.
Месец по-рано на булевард “Ситняково” бе открит “Сердика център” – друг мастодонт на архитектурната мисъл, със спираловидни улеи към паркингите, от които може да ти се завие свят, ескалатори, които понякога даже и работят, и магазини, в които продавачите са в пъти повече от клиентелата. И там истерията продължи цяла седмица и едва не се стигна до сбивания кой да си купи пръв немски навуща по 30 лева чифта.
След потребителската треска обаче идва ред на отрезвяването и на сериозната конкуренция между моловете в битката за клиента. Тук под клиент разбираме реален купувач, а не зяпач или кибик.
В това отношение на “Сердика център” ще бъде трудно. При толкова много молове в цялата страна (повечето от които вече са празни като пустиня) собствениците му трябваше да са научили най-важния урок – че без мултиплекс за кино и други развлечения битката е предварително изгубена. Даже и след десетилетие покупателната способност на българина няма да е дотолкова висока, че да ходи редовно в подобен център само за да пазарува дрехи, обувки или каквото и да било. Развлеченията са индустрията на бъдещето и фурорът на филми като “Аватар”, “Алиса в Страната на чудесата” и “Мисия Лондон” от последните месеци доказа това нагледно. Покрай наплива към техните прожекции спечелиха доста пари и всички съдържатели на ресторанти и магазини край киносалоните.
В гигантския “Сердика център” обаче си струва да отидеш само ако си търсиш нови обувки и чанта от “Зара” или “Бершка” или искаш да опиташ истински сладолед, сервиран от италианците в “Джелати”.
В новия мол на “Цариградско” мениджърите изглеждат далеч по-опитни. Кинозалите “Арена” (най-добрата и уважаваща това изкуство верига) с 1800 места, фитнес-центърът и боулингът ще довеждат достатъчно хора тук всеки ден. И много от тях мимоходом ще влизат и в магазините.
Вече митологизираният “Карфур” е прекрасно място за народопсихологически наблюдения. Нещо като “Биг Брадър” от нов тип. Тук можеш да видиш всички социални прослойки, напрежение и конфликти от всякакво естество. И добре облечени, и одърпани дами и господа грабят кофички с кисело мляко от 9 стотинки - без да се плашат от тънката подробност, че върху капака всъщност се мъдри подозрителният надпис “млечен продукт”. Ограничението е по три бройки на човек – за да има за всички. Лимит е поставен и върху портокалите – по 2 кила на гражданин, тъй като са само по 75 стотинки. Ето ги двете въдички, покрай които българинът неусетно ще асимилира и факта, че повечето стоки са с 10-ина и повече процента по-скъпи от тези в “Метро”, например.
Едно е сигурно – истерията в “Карфур” няма да секне никога. Тук липсва само дежурен психиатър, който да преглежда спешно нуждаещите се.
По горните етажи потребителската страст отстъпва на отрезвяването. Цари хладнокръвие, ако не броим ужасния задух в “Старбъкс”, чиито служители явно са наказани за мудността си със спестяване на адекватна климатизация.
За чест и прослава на архитектите и дизайнерите, навсякъде е светло, лъскаво и сравнително уютно. В магазините клиенти почти няма. Тези, които осъществяват покупки, се броят на пръстите на едната ръка. Продавачките в “Марлборо класикс” се обзалагат помежду си дали някой някога ще брои 1600 лева за червеното кожено яке върху манекена, или ще предпочете за същите пари да си купи кола на старо от близките горублянски автокъщи.
В книжарницата “Ориндж” пък забравят да махнат защитните стикери от книгите, които си купуваш. Така влизането във всеки следващ магазин се превръща в приключение, тъй като алармите моментално оглушават сащисаните граждани и селяни наоколо. Както е казал поетът, жените плачат, пищят децата. Въпрос на време е на опасаната с балончета естрада Лили Иванова да изпее “Панаири, панаири”, стига и Тончо Русев да не е сред композиторите, с които е влязла във война.
Българинът обича да се вманиачава – независимо дали с отрицателен или с положителен знак. Разкажи му за “лудата крава” – ще спре да яде телешко вовеки. Съобщи му за птичия грип – ще забрави какво е това КФС или пилешка супа. Пусни му листовка на “Кауфланд” в пощенската кутия – готов е да спи пред супермаркета, за да си купи пръв от най-евтините домати.
Днес паролата на изкрейзването е МОЛ. Точно като съкращението “материално отговорно лице”. Само че материалното струва пари, дето ги няма, отговорността е все така малка, а лицата ни стават все по-налудничави и по-налудничави...
