Тия дни често ме карат да коментирам повторния дебют на Penthouse на българския пазар. Малцина може би си спомнят, че списанието излизаше у нас преди 7-8 години, но това продължи твърде кратко. И кориците, и 95% от съдържанието му бяха чуждестранни, само буквите бяха на български. Тогава още нямаше такова проникване на Интернет, нито толкова порноканали, но въпреки това хард-еротиката с американки и германки не се харчеше изобщо.
Сегашната версия стартира с много по-големи амбиции и с 4 български фотосесии, което заслужава аплодисменти. Ето някои първи впечатления, без да навлизам в детайли (все пак, трябва да си пазим някои професионални тайни, нали така).
Печатът е добър, корицата - с отличен гланц, хартията - по-хубава от тази на Playboy или други мъжки списания. Така че по тази точка браво на издателите и печатница Delta.
Дизайнът - нищо особено. Да кажем, че е ОК. Виждали сме и много по-зле оформени списания. По-стилно изглежда, отколкото Playboy към днешна дата. Като за по-големи и сериозни мъже, не като за тийнейджъри. От Max също е по-добре. От Maxim и FHM - не бих казал.
Шрифтовете? По-скоро зле, отколкото добре. Дипломатично казано, личи си, че арт-директорът няма голям опит с тези неща. Някои заглавия и подзаглавия са почти непрочитаеми, ако изобщо четенето е важен елемент от подобно издание.
Особено зле е положението на корицата. Там като шрифт изглеждат добре само надписът Penthouse и цифрата 40. Всичко друго стои постно и евтино, в пълен контраст с чудесния печат.
Самите заглавия не казват нищо интригуващо. Не знам и дали има друго мъжко списание в света, което ИЗОБЩО да не споменава името на модела, който е на корицата. Ако бъдат посочени такива примери, оттеглям забележката си. За мен е леко унижаващо да снимаш един модел, да го сложиш на най-важното място в списанието си и да не му напишеш името до снимката. Все едно не е личност, а просто една вагина за показване.
Затова пък на корицата с едри букви пише имената на издателя, с когото има интервю още в самото начало на списанието. Добро решение, особено за случаи, когато фамилията му е Хефнър, Гучоне или Флинт. Но и Тошев става. Цитат от интервюто: "Дължим им (на жените) едно пространство, в което те, макар и съблечени, да имат възможност да запазят своята красота и достойнство по начин, по който други списания от подобен род не успяват да го направят". Човек за миг би си помислил, че е прочел текст от друго, не от това издание.
Най-важното - фотосесиите. Като техническо изпълнение - перфектни. Няма по-чисти изображения от тези. Нито Дилян Марков в Playboy, нито предшественикът му там Къркеланов, нито все по-популярната Велислава Каймаканова постигат такава острота и фокус. Като атмосфера и еротичен заряд обаче нивото е далеч от тяхното. А тези неща в едно мъжко списание винаги са по-важни от качеството на картинката.
Изборът на моделите е на ниво - достатъчно секси и красиви момичета. Друг е въпросът, че за тях не научаваме почти нищо. С оглед на онова, което се очаква от тях, може би така е и по-добре.
Статиите? Само един Любен Дилов не стига. Не намерих нищо друго интересно от български автор. Даже и от самия Любо съм чел доста по-запомнящи се статии. Написал е нещо, което спокойно можеше да бъде превод и от някой чужденец. Въобще, в текстовете на първия Penthouse "българският еротичен свят като такъв" на практика отсъства.
Като тематика съдържанието е около 80% преводно, чуждестранно. Читателите, които биха оценили това, със сигурност отдавна имат други източници за подобен тип инфотейнмънт. Така че, казано обобщено - съдържанието е безинтересно, освен за много тесен кръг консуматори.
Рекламите? Не са много като за първи брой, за който винаги е гарантирано, че ще продаде почти целия си тираж. Дали същите марки ще останат и по-нататък и дали ще се появят още? Ако подкрепят каузата Penthouse по някакви емоционални или други извънтърговски причини - вероятно да. Ако обаче очакват пряк търговски или имиджов ефект от присъствието си в списание, което всички четат и коментират - не съм съвсем сигурен.
Казано обобщено - първият брой на Penthouse е леко над очакванията ми, но иначе - нищо впечатляващо като образ или текст. В сравнение с Playboy, Maxim и FHM бледнее като съдържание. Ще бъде любимо издание предимно на най-върлите еротомани и колекционери, във всеки един смисъл на думата.