- Започна новият телевизионен сезон с реалити предаванията, които отново са посветени на благотворителността. Какъв е коментарът ти за старта на "Байландо" и "Великолепната шесторка"?
- Мисля, че и двете шоута са направени доста професионално. Имат своята публика. За мен лично са леко досадни и безинтересни, но не мисля, че точно аз съм основният таргет на подобни предавания. Така че като цяло мнението ми е по-скоро положително.
- На голяма част от хората май им омръзна този вид благотворителност, в която известните участват срещу солидни хонорари и в същото време приканват обикновените българи със заплата от 400-500 лева да пускат смс-и? В последните десетина дни като че ли преобладават негативните коментари за предаванията?
- По принцип в България винаги преобладават негативните коментари. Хората, които харесват дадено нещо, са по-пасивни и рядко изразяват възторга си. По-шумни и настойчиви са все недоволните. Така че не се учудвам. Лично аз не виждам нищо лошо в благотворителността. Колкото и малко есемеси да пристигат – по-добре да я има, отколкото да я няма. Как другояче да накараш зрителите да гледат нещо, ако няма звезди на екрана? А как да привлечеш истински звезди, освен ако не им плащаш? Логично е, нали? Най-лесно е да се негодува срещу нещо. По-трудно е да се посочи алтернатива. Какво да слагат телевизиите в праймтайма си, какви предавания, ако не тези? Срещу абсолютно всеки жанр би имало негодувания и критики.
Такава е обществената среда у нас – хейтърска. Сигурен съм, че и под това интервю в коментарите отдолу ще има само негативни мнения и плюене от шепа нереализирани и незадоволени анонимници. Това е феноменът на българския интернет и на българското медийно пространство като цяло. Керванът си върви, няколко кучета си лаят. Нека поне ние не влизаме в тази кучешка роля...
- И тази година двете водещи национални медии пускат еднотипни предавания по едно и също време. Нормално ли е това според теб? Или по-точно - правилно ли е?
- Според мен не е нормално. Дали е правилно – те си знаят най-добре. Смятам, че Нова телевизия трябва да си поддържа “Биг Брадър” като най-успешната риалити-поредица, която осмисля и запълва цялата им програмна схема. Те обаче опитват да се нагодят към обществените очаквания, съобразяват се с критиките и пробват по-позитивни формати. Там обаче Би Ти Ви ги мачка здраво и от това Нова губи още повече. На тяхно място бих правил всяка пролет и есен по един “Биг Брадър”, като всеки трети сезон да е със “знаменитости”. Казвам го неслучайно в кавички, защото знам колко хора ще гракнат как в България нямало випове. ОК, няма випове, няма и нормална публика също.
- Битката между вечерните ток шоута също стана ожесточена. Какво обаче не достига на Иван и Андрей, за да се преборят със Слави и екипа му?
- Тук отговорът е лесен – не им достига традиционно по-високата гледаемост на Би Ти Ви и по-добрата репутация на този канал. Помните, че когато бяха там с “Мюзик Айдъл”, техният рейтинг също беше много висок. А когато Слави правеше “Пей с мен” по Нова, беше провал...
- В този ред на мисли трябва да споменем и шоуто "На инат" по ТВ7, което набра огромна скорост през лятото. Как виждаш неговото бъдеще? Като цяло ТВ7 бе единствената медия, която през лятото не остави зрителите си да скучаят...
- Добро, смело шоу, с добър екип. Не зная доколко магарето ще успее да се наложи като персонаж. На Запад е едно, у нас – друго. Дано да успее, защото “На инат” е добра алтернатива на основните ток-шоута. Като цяло ТВ7 все по-успешно се позиционира като “различната телевизия”.
- Телевизиите продължават да бълват турски сериали с оправданието, че зрителите ги искат. В обществото обаче битува мнение, че те умишлено се налагат. Ти как мислиш и какво ти е мнението за тях?
- Не споделям тази параноя, че някой ги налага умишлено. Просто телевизиите вървят след публиката, като истинско стадо. Видяха, че 2-3 филма имаха голям успех, и намериха на баницата мекото. А пък самите сериали са нелошо направени. Който не иска, да не ги гледа – има достатъчно телевизии. Именно в това е шансът на другите канали да блеснат, нали така? Само че им е трудно да блеснат – българинът и българката си гледат Онур и Инджи и не им пука за нашите негодувания и коментари тук.
-"Стъклен дом" вдигна ли нивото на българските филмови продукции?
- Категорично да. Дори и само заради перфектния дизайн и заснемане, но и не само с това. Да, диалогът продължава да звучи изкуствено, актьорите се мъчат с нереалистичните реплики, които са им написани. Но като цяло сериалът е на много добро ниво и заслужава аплодисменти. Ще бъде глупаво, ако заради пресилена критика телевизиите се откажат от подобни инвестиции и посегнат отново към някоя чужда продукция наготово.
- Липсва ли нещо на българския зрител според теб?
- По-добри спортни коментатори и водещи - с харизма, компетентност, тънка ирония, без запалянковщина. Липсва и добре направена музикална класация – преди време имаше такава, не зная защо Би Ти Ви се отказа от нея. Еротиката родно производство също крещящо отсъства от късния часови пояс, а не мисля, че би било толкова скъпо да се направи нещо.
- В условията на финансова криза създаде ново мъжко списание - "Номер 69", което е оригинално българско. То бързо се наложи на пазара. Какво те подтикна да започнеш това начинание?
- Подтикнаха ме много неща, най-вече натрупаният опит в мъжките списания. Наясно съм от какво има нужда пазарът и какви грешки не бива да се допускат. Дали сме успели да го наложим – рано е да се каже. Досега сме издали 6 броя, което не е никак малко за 4 месеца и то в разгара на летния сезон. Като цяло ситуацията на пазара не е розова, но на този етап най-важното е, че отзивите за списанието са добри.
- Каква е ситуацията при конкурентите ви?
- С една дума – критична. Не казвам, че причина за това е само нашата поява, но сигурно и това е повлияло. “Пентхаус” спря да излиза - последният му брой беше в началото на юли. FHM не е излизал от средата на март. “Плейбой” съкрати целия екип начело с главния редактор. “Максим” бяха принудени да напуснат самостоятелния си офис, сега им дадоха да правят и “Плейбой”. С един екип – 2 конкурентни списания. Това е абсурдно, но е факт.
Неслучайно изброявам всичко това. Има хора, които ме питат защо нашето списание не прилича на гореизброените – защо не е по-дебело, по-луксозно и по-скъпо. Ето, сега им отговарям – не прилича на тези издания, за да не го сполети тяхната съдба. Според мен българинът има нужда от нещо по-непретенциозно, но направено с повече старание и желание. Списание, което наистина харесва жените. И мисля, че в “Номер 69” това си личи.

На мен също ми липсват еротичните предавания :( А всъщност вие нямаше ли да правите някакво? :)
ОтговорИзтриванеЩе направим, губи ни се само телевизия :)
ОтговорИзтриванеПробвали ли сте вече да го предложите на някоя? А и какво ще бъде горе-долу предаването? Като "Голите ангели" или нещо различно?
ОтговорИзтриване"Голите ангели" не беше лошо, да. Но винаги може и нещо по-динамично да се измисли. Зависи от много фактори - коя е телевизията, какъв е бюджетът, има ли спонсори, кой е водещ и т.н.
ОтговорИзтриванеTV7 като че ли е най-отворена към нови неща, така че защо не пробвате там? А и, ако не ме лъже паметта, в началото на TV7 имаше някакво еротично предаване, което беше подобно на "Голите ангели". Мисля, че се казваше "На седмото небе".
ОтговорИзтриванеГ-н Неделчев,
ОтговорИзтриванеСега ще се впиша в хейтърската среда и ще споделя моето мнение за reality форматите в България.
Започвам с "Биг Брадър". Не ме дразни наличието на простотия при участниците, не ме дразни и преекспонирането й от страна на продуцентите.Дразни ме претенцията за дълбочинно вникване в човешката душа изобщо, и в душата на българина в частност. Не отричам, че при определени условия от "незначителни" и "случайни" човешки поведения могат да се изведат неслучайни социални структури. Етнометодологията например е наука, която прави това повече от успешно.Фокусът ми е насочен към следния феномен: В други държави програми като "Биг Брадър" служат за забавление. В България обаче, незнайно защо, ние трябва да им измисляме нови функции.
Хайде, ако обича, Тупарев да не ми обяснява как ставаме свидетели на невиждан социологически и психологически експеримент.
Който иска прозрения, да гледа филм на Тарковски. Който иска разтоварване, да си отвори пакетче солети и да си пусне "Час Пик". И двете позиции нямат нужда от оправдания.
Напънът за интелектуална извисеност е виновен и за благотворителните формати. Повдига ми се от BTV - сакън, да не ги обвинят, че предлагат чисто забавление, те трябва да блеснат като "обществена телевизия". Смешници. Фалшивият патос на Ани Салич ми идва в повече, достатъчен ми е в новините.
(В скоби ще кажа, че темата за болните и изоставени деца в България се изчерпва с едно изречение - "Няма пари." Това е изключително нагла лъжа. В България има пари, но има и много мързел, и много безхаберие, и не на последно място - много кражби.)
По въпроса за спортните коментатори съм 100 % съгласна с вас. Един смислен и ерудиран коментар може да направи интересен дори мач от нашето смешно българско първенство. И обратно - едно неграмотно каканижене може да съсипе удоволствието от спектаклите на Шампионската лига.
Относно хейтърството - за мен дори най-тъпото крещене на "нереализирани и незадоволени анонимници" е по-добро от безразличието.
До последния анонимен - ако всички "хейтъри" се аргументираха като теб, щеше да е прекрасно. Твоя коментар даже не го броя за хейтърски. Хейтърско е плюенето без посочване на алтернатива, плюенето само за себе си. Ако дават танцово благотворително шоу със звезди - ууууу, лицемерие, фалш и т.н. Ако дават семейни скандали и простотии в Биг Брадър - това ли е българското семейство. Ако дават добре направени турски сериали - ууууу, натрапват ни турска пропаганда. Въобще, срещу всичко се вика ууууу.
ОтговорИзтриванеСъщото е и при списанията. Ако снимаме някоя добре позната личност - "тази пък докога ще ни се натрапва отвсякъде, защо ни я пробутват". Ако снимаме някое неизвестно хубаво момиче - "какви са тия анонимните, защо не снимат някоя известна". Угодия никога няма, но това е само за шепа хора, които си мислят, че щом имат компютър с интернет, това вече прави мнението им важно за другите.
За щастие, не всички хора са такива, има и доста позитивни - и зрители, и читатели, те са мнозинство, но мълчаливо мнозинство. Това е и смисълът на цялото интервю по темата.