Веднага щом температурите паднат под нулата, у нас започва голямото вайкане. А недай си Боже термометърът да слезе под минус 10 - тогава вече сме пред припадък. Когато пък падне голям сняг и блокира улиците, истерията е пълна. Задъхани репортерки интервюират възмутени шофьори, таксиджии и обикновени граждани. Бдителни редактори и онлайн-редактори пишат заклеймяващи коментари в каква ужасна държава живеем. Храбри блогъри, в най-добрите си хейтърски традиции, анатемосват всички наред и крещят как цялото това нещо не може да се търпи повече.
Аууу, нима?
Аз съм на 40 години и много добре помня времената, в които беше съвсем нормално цяла зима температурите да са около -10. Помня и историческата дата 1 февруари 1991-а, когато правителството на Димитър Попов либерализира цените. Температурата сутринта беше -15, но всички зъзнеха не толкова от студ, колкото от факта, че киселото мляко беше станало от 23 стотинки 2 лева.
Попитайте всеки по-възрастен човек и ще ви каже - няма нищо по-логично от замръзнали реки и езера през януари. Даже навремето е можело по леда на Дунава да стигнеш до Румъния.
Вярно е, че при социализма токът и парното бяха значително по-евтини. Но пък имаше и времена с режим на тока. 3 часа свети, един час е тъмно. Надявам се никой не страда от излишна носталгия по онези години. Факт е обаче, че хората някак си са се справяли със студовете - без модерни автомобили и гуми, без алуминиеви дограми, климатици, енергоспестяващи печки и бойлери, кабелна телевизия и интернет, в който можеш да си излееш душата на воля.
Истината е, че през последните 10-ина години просто свикнахме зимата да не е никаква зима. В София почти всяка година късната есен е подозрително топла. Навръх последната Нова година пък се разхождахме при 15 градуса. Че то през август не е толкова топло нощем!
Човек бързо свиква с някои неща и когато ги загуби, започва да се вайка. Особено много е присъщо това на нас, българите.
По отношение на задръстванията, причинени от снега, също се чува смешен плач. Общините не правели нищо, за да почистват. Аууу, какви лоши хора! Истината е, че за последните 10 години автомобилите в София и по-големите градове са се умножили неколкократно. НЕКОЛКОКРАТНО. Същевременно обаче, зима напоследък буквално нямаше. Я падне 2-3 пъти сняг, я не, и то не задълго. И затова някак си не се осъзнаваше колко драматичен е проблемът с трафика при по-сурови условия.
Нека сме наясно - ако сега имаме такава зима, каквито са били допреди 10-20 години, задръстванията и хаосът ще са константна величина. И то не защото общините нямат желание да почистват. Просто такъв брой автомобили няма как да се придвижват и паркират по тези улици в истински зимни условия.
Също така и притежателите на стари лади и москвичи трябва да са наясно, че е безотговорно да тръгнеш в снега с таратайка, която може да закъса всеки момент. Но го правят, задръстват улиците, а другите буксуват зад тях и не пестят клетви по адрес на кметове и кметици.
Въобще, на нас това ни дай - да се оплакваме. Все някой друг ни е виновен за нещо. Особено удобно е, когато това е природата. Там поне политическо разделение няма и всички сме обединени в идиотското си, абсолютно първобитно недоволство. Зима! Студ! Сняг! Ауууу, тц, тц, тц! И не стига, че им живеем...!
6 коментара: