Най-оплюваната от всички години за мен всъщност беше лоша може би единствено с това, че светът и музиката загубиха Майкъл Джексън. Във всяко друго отношение 2009-а бе по-добра от 2008-а и така би трябвало да бъде не само за мен. За когото това не е в сила, нека да се замисли добре защо, но да потърси причините най-напред у себе си.
Да преговоря накратко какво се случи с моя милост:
- През януари 2009-а започнах сериозна работа по проект за ново лайфстайл списание. Луксозно, дебело, безплатно и интересно за четене. Невъзможна досега комбинация, нали? Някъде към края на февруари се разбра, че така наречената криза ще се окаже блокиращ фактор и стартът бе отложен за неопределено време. Дай Боже за догодина.
- Затова пък в самия край на март станах главен редактор на българския FHM. Там се събра силен авторско-фотографско-дизайнерски екип, което ни позволи да произведем доста успешни броеве. Кориците бяха все запомнящи се - Цеца Величкович, Николета Лозанова, Аксиния, Весела Бонева, Ралица от Сървайвър, а продажбите - много по-добри от тези на всяко друго мъжко списание. Който не вярва, да попита кварталната си продавачка.
Някои от броевете, пак заради прословутата криза, бяха двойни. Излизането на списанието не бе ритмично, имаше трудности от най-различно естество, които не искам да засягам тук. Но като цяло смея да твърдя - това са много по-добри издания от онези, които някога имах възможността да правя в Playboy. Причините са не само в споменатия вече силен екип, но и в доверието и свободата, които получих от издателите на FHM. Най-важното е, че те изглеждат по-доволни даже и от мен.
(P.S. - Е, това не им попречи
в един момент да се отметнат от всичко, за да оправдаят задълженията, които натрупаха не само към главния си редактор, но и към голям брой свои сътрудници и фотографи. Съдбата ми даде нов урок, че предоверяването на хора със съмнителна репутация никога не води до добро. И че колкото и добре да работи Любо Пенев в ЦСКА, накрая винаги се стига до момент, в който за собствениците става по-изгодно да се разделят с него, отколкото да продължат да му плащат...)
- Резултатите от парламентарните избори ме изненадаха по-приятно, отколкото очаквах. Всъщност, чак след тях започнахме да осъзнаваме колко кофти е била ситуацията при тройната коалиция и какви идиоти сме, когато веднъж на 10-ина години решаваме да дадем шанс на червените да ни поуправляват. Дано да няма следващ рецидив. Така като гледам, май няма да има.
- Прекарах едно от най-щастливите лета в живота си. Не бих го нарекъл безгрижно, нито охолно, в никакъв случай. Но, да, бях много щастлив, по един куп причини.
- През есента се отпуших на тема телевизионни състезания. Случи се така, че в рамките на един месец отговорих на сума ти въпроси в "Стани богат" и "Надхитри блондинките". Само не ми искайте пари назаем, защото парите не останаха за мен и това беше решено предварително :)
- Още един силен момент от 2009-а - да караш BMW 330i с двигател от 272 к.с. по аутобаните на Мюнхен и околностите е нещо, което не се забравя бързо. Въобще, с всяко следващо пътуване из Европа обиквам Германия и немците все повече и повече. И, както разбирам, не само при мене се получава така.
- Няколко филма прекрачиха тънката линия между обикновеното забавление и събитието, което се загнездва задълго в съзнанието ти. Inglorious Basterds, District 9, Източни пиеси, Avatar, поредният сезон на Entourage... Предостатъчно!
- Този сайт си смени домейна - от joronedelchev.com на georginedelchev.com. Прехвърлянето бе принудително, но се оказа с положителен ефект. Единствената загуба е, че статистиката на посещенията му вече е в две отделни таблици - от преди и след промяната на адреса.
В момента Georgi Nedelchev Monitoring има около 600 уникални посетители дневно. Дай Боже всекиму!
Това е отиващата си 2009-а накратко. Дето се вика, ако това ще е най-кризисната година - нямам нищо против. Ако пък 2010-а се окаже по-тежка, сигурно ще сме си го заслужили с нещо. По принцип на нас, българите, каквито и хубави неща да ни се случват, винаги ще намерим поводи да се оплакваме. Само че точно тук, на този адрес, оплаквания не очаквайте. Търсете ги другаде, в блогосферата и без това гъмжи от такива.
Най-оплюваната от всички години за мен всъщност беше лоша може би единствено с това, че светът и музиката загубиха Майкъл Джексън. Във всяко друго отношение 2009-а бе по-добра от 2008-а и така би трябвало да бъде не само за мен. За когото това не е в сила, нека да се замисли добре защо, но да потърси причините най-напред у себе си. 
