BMW 3-series Vs. Lexus IS

Курсът по ефективно-динамично шофиране, който изкарах в централата на BMW наскоро, едва ли ме е научил да карам по-добре. Куриозно, но факт - преди обучението, на което ни обясняваха как да сме едновременно по-бързи и пестеливи, успях да мина маршрута по-бързо и с по-малък разход, отколкото след него. Явно при мен интуитивното шофиране се оказва по-сполучливо от инструкторското.

Тест-драйвът обаче бе идеален повод за съпоставка на два автомобила - мощното BMW 330i, което карахме из околностите на Мюнхен, и моя добър стар Lexus 220 IS. Предварително уточнявам, че винаги съм се отнасял с голям респект към баварската марка. Даже имах намерение да си купувам точно такава кола, преди в крайна сметка да предпочета японската. И така:

1. Външен вид

Тук японците никога не са имали поводи за особена гордост, с изключение може би на някои свои последни модели. От друга страна, в епохата на напусналия неотдавна главен дизайнер Крис Бенгъл, беемветата доста се лутаха в напипването на оптималните форми и стил.

Конкретно в нашия случай "тройката" не блести с нищо особено. Въпросният модел е с "оправени" задни светлини - онези смешно извити и прищипани стопове отдавна са забравени.

Погледнат и отпред, и отзад, лексусът изглежда много по-добре. Профилът му е може би най-добрият за кола от този клас и в тази сравнително достъпна ценова категория.

2. Интериор

Отново точка повече за японската кола, въпреки че сравняваните модели са със 7-годишна разлика във възрастта и би било логично беемвето да има преимущество. Таблото на лексуса е много по-красиво от баварското. Седалките са по-широки и по-удобни. Отпред японецът предлага повече място и за водача, и за пътника. В него се седи супер-комфортно - до такава степен, че чак дразни.

Обзорът за шофьора при беемвето обаче е по-добър. То предлага и малко повече място за пътниците отзад, или поне на мен така ми се стори.

Шофьорът на беемвето седи някак си винаги нащрек, самата философия на цялото купе крещи "ти си в спортна кола, ти си в спортна кола!".

3. Двигател

272 срещу 155 коня. Какво има да им сравняваме? BMW 330i е най-пъргавата и динамична кола, която съм карал. Минавайки през селища с 50-60 км/ч, можеш спокойно да си стоиш на 6-а скорост. Даже при много ниски обороти тягата на двигателя е изумителна. На магистралата така и не посмях да натисна газта докрай - имах чувството, че ще изхвърчим.

Звукът, който излиза от мотора на беемвето, е наслада за ухото.

В това отношение лексусът се държи като достолепен пенсионер. Двигателят му е тих, понякога направо не знаеш включен ли е или не, а под 3000 оборота е тромав и заспал. Необходима е доста динамична смяна на скоростите, за да го събудиш.


4. Управляемост

Беемвето ми се стори стабилно, но все пак леко нервно. Може би защото беше не моята, а чужда кола, но се чувствах не така уверен в завоите. Кормилото ми се стори недостатъчно директно, с едва доловим празен ход. За мен лексусът е по-добре управляваната кола. По-слабият двигател обаче ликвидира това предимство. В крайна сметка, в беемвето карах с по-голямо самочувствие, че мога да направя всичко, каквото си поискам. Спирачките му също бяха много по-добри.

5. Скоростна кутия

Преимущество за лексуса. Отделните скорости са по-отчетливо разграничени (задната влиза доста трудно, направо мъчително - според японците това е направено нарочно) и се превключват с лекота. Лостът е малко по-дълъг от този на беемвето, където по-лесно можеш да объркаш втора с четвърта.

6. Педали

На беемвето са доста по-добри. Стегнати, чувствителни, създават приятното усещане за стабилност. При лексуса положението с педалите не е точно такова. Но да не забравяме, че тази кола е със 7 години по-стара.

7. Лостове на таблото

При беемвето са твърде къси. Двустепенният мигач изисква привикване. Движението назад и нагоре е недостатъчно добре разграничено. На няколко пъти вместо да дам сигнал за завиване, присветнах с дългите на тираджията пред мен. При чистачките не усетих голяма разлика. Като цяло лексусът не създава такова усещане за "стегнатост" - когато превключваш, усещаш този процес, докато при беемвето имаш чувството, че лостчето се е преместило още преди да си го докоснал.

8. Звукова система

Не мога да кажа нищо лошо за баварската. Кристален и достатъчно мощен звук. В лексуса обаче, може би заради забележителните огромни тонколони отзад, саундът е някак си по-топъл и жив.

9. Седалки, тапицерия и облицовка

Вече казах, че при беемвето е осезаемо по-тясно за шофьора. Тапицерията на седалките обаче е много по-добра - хем се чувстваш стабилно, хем е достатъчно мека. Кожата и на волана, и на седалките, е много хубава. Лично аз не харесвам миризмата и от тази гледна точка съм доволен, че лексусът ми не е с кожена тапицерия, а от плат. Седалките му са по-широки, но материалът, от който са направени, създава леко хлабаво усещане - потъваш малко повече, отколкото би искал. Още един важен момент - в лексуса посягаш много по-удобно към закопчалката на колана, за да си го сложиш, отколкото в беемвето. А все пак това е движение, което извършваш достатъчно често.

10. Други екстри

Много повече при беемвето. Перфектен парк-троник с визуализация върху дисплея. Автоматично регулиране на чистачките (съобразно това дали дъждът се усилва или намалява). Командни бутони върху волана. Широк екран с навигация със забележителна графика (доколкото разбрах, картата на България не е много детайлна и не може да се смени с по-добра). Подсказване дали не трябва да преминеш на друга предавка. Двустепенен мигач. Електрическо задвижване на седалките с възможност за запаметяване на две различни позиции. Иска ми се всичко това да го има и в моята кола, но... липсва. Доколкото знам, при новите лексуси е налице, но пък те не притежават тази "аналогова" индивидуалност на таблото и специфична задница, каквито има IS 200.

11. Цялостно впечатление

BMW 330i е идеалната кола за всеки мъж до, примерно, 33 години. Не мога да си представя нищо по-хубаво на сравнително достъпна цена. Динамична, модерна, стабилна, с възможно най-добрия двигател и технологии, които вдъхват доверие и респект. Кола, в която се влюбваш от пръв поглед. Ако свикнеш да караш това нещо, после много трудно приемаш нещо друго.

Lexus IS 200 е по-красива, достолепна, леко мързелива на къси дистанции, но с повече индивидуалност. За продължително пътуване е несравнимо по-удобна. Идеалната кола за по-улегнали характери, които не обичат да се състезават. В лексуса се влюбваш постепенно. Той не ти позволява да се хвалиш с него. Обичта тук е далеч по-неафиширана, но и някак си по-взаимна.