30 октомври 2014

Кой се страхува от папараците

Предаването на Николета стои като кръпка в програмата на bTV, но нападките срещу него са пресилени и лицемерни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 31 октомври


Папарашкият репортаж за алкохолното ежедневие на Иван Ласкин е един от ударите на предаването.

Какво е общото между Парис Хилтън, Линдзи Лоън, Ким Кардашян, Иванка Тръмп и дъщерята на Лайънъл Ричи Никол? Всички говорят снизходително, иронично и дори подигравателно за тях, но не престават да се интересуват даже и от най-малката подробност от ежедневието и облеклото им. Впрочем, Парис я видяхме с очите си и съвсем отблизо у нас и мнозина бяха изненадани и очаровани от поведението, възпитанието и класата й.

Във всяко общество има такива жени. При тях красотата е неизменен, но все пак второстепенен фактор. Тя не е някаква невиждана рядкост. На първо място е умението им да фокусират всеобщото внимание, да произвеждат заглавия за списания, вестници и сайтове и, в повечето случаи, да извличат полза даже от негативната енергия, с която широките маси ги заливат в отговор на всичко това.
Николета Лозанова е първата българска звезда от този тип. Преди тя да се появи, подобно явление бе непознато у нас. Обожествявани бяха най-вече певици, актриси и телевизионни водещи. Николета е първата, която успя да стане знаменитост просто така, с красотата и характера си – без да е участвала в риалити-шоу, без да пее по клубове или да се снима в сериал. Да, спечели един конкурс на едно списание, но същия конкурс след нея го спечелиха доста други, а нито една не постигна даже наполовина от нейната слава.

„Папараци“ - предаването-наследник на „Поверително от NL”, продуцирано от Иван и Андрей, от няколко седмици е тема №1 във все по-скучноватата bTV. Рейтингът му е висок, но в коментарите из тв гилдията преобладават пренебрежение, възмущение, завист или злоба.
Конкретно аз не съм сред най-запалените му зрители, но следя отзвука, който то предизвиква. Забелязвам, че почти всичките ми познати го гледат редовно, но същевременно се чувстват длъжни да го заклеймяват. С две думи – гузни са, че са прекарали един час в неделната вечер с папарашките удари на екипа на Николета, но следващата седмица отново превключват на същия канал по това време.

На какво се дължи този парадокс? Истината е, че подобни предавания има в цял свят. По-скоро учудващо е, че у нас досега не е имало. Логично беше телевизията да се опита да изземе от булевардната преса правото да човърка живота на известните хора. А и днес техническата революция позволява употребата на достатъчно качествени скрити камери и телеобективи. Същевременно, така наречените родни знаменитости все още нямат изградени навици да спазват дискретност в ежедневието си – свикнали са повече да консумират популярността си, отколкото да се притесняват от нея. Е, сега вече имат и още една причина за притеснение – папараците на Николета.

Също като Парис Хилтън и Ким Кардашян, Николета е траен обект на всеобщо любопитство и пристрастни оценки. 

Лично аз се дразня, че нейната роля в предаването е сведена до прочитането на няколко анонса от аутокюто с характерното за нея присвиване на очи и кръстосване на крака. Самочувствието, с което водещата говори от първо лице за екипа си, дразни много зрители, които отказват да видят в нея нещо повече от бивша плеймейтка и футболна съпруга. Истината е, че Николета се справя добре с ролята си – има хубав глас и дикция, артистична е и – най-важното – изглежда меко казано чудесно. Голяма част от публиката следи „Папараци“ само за да види с какво е облечена и каква ще бъде прическата й. Самата тя ревностно подклажда интереса към предаването си, мобилизирайки стотици хиляди свои фенове (или завистнички) от Фейсбук. За всичко останало продуцентите хитро са ангажирали други хора – гост-водещи, които да правят интервюта, сексбомбата Лили Ангелова, която да се предвзема и самоиронизира, четейки светски новини, и, разбира се – много папараци.

Всъщност, интервютата са най-слабата част от предаването. Обявявани като приятелски и едва ли не интимни (за всеки гост се търси най-подходящия журналист, обикновено близък до него), те са твърде лустросани и скучни и това влиза в рязък контраст с останалото съдържание на „Папараци“. Интервюиращите не се опитват да изкопчат някаква интересна информация от интервюираните – така, както го правят например Венета Райкова, Кулезич, Сашо Диков, Антон Хекимян, Ани Цолова и Виктор Николаев – те даже не си го и помислят. Разговорите протичат като непрекъсната размяна на комплименти и съобщаване на общоизвестни или слабоизвестни факти, които лъскат до блясък имиджа на госта.

Папарашката част на предаването обаче има все повече находки. В първите месеци, докато още вървеше по ТВ7, заснетите материали изглеждаха някак си самоцелно и лишени от достатъчно съдържание. Напоследък обаче скритата камера направи няколко истински удара, за които всеки печатен таблоид би мечтал. Да, вярно е, че заяждането с Алисия в първия учебен ден на детето й изглеждаше прекалено. Като се има предвид, че и тя като Николета има дете от същия мъж, изборът на този сюжет за дебютното издание на „Папараци“ не бе проява на много добър вкус.

Но пък ударът отпреди две седмици, показващ алкохолното ежедневие на Иван Ласкин, е попадение в десетката. Дори само това да беше заслугата на предаването – пак не е малко. Крайно време бе някой да изобличи и развенчае един нахален и невъзпитан скандалджия, който между чашките с ракия и водка се опитва да гради имидж на морален стожер и едва ли не коректив на българския шоубизнес. Интересен бе и експериментът с дегизираните клошари, които просеха стотинки от видни политици край Народното събрание и партийните им централи. Очевидно редакторският екип на „Папараци“ се учи в движение и усъвършенства все повече.

Най-големият парадокс, свързан с това шоу, всъщност е неговото присъствие в ефира на bTV. Години наред този канал избягваше каквото и да било противоречиво съдържание в програмата си – до степен на почти пластмасова стерилност. Все едно е собственост на „Уолт Дисни“. Риалити-проектите и скандалите бяха запазена марка на Нова телевизия, а за известен период в тази ниша опита да се намести и ТВ7. Публиката на bTV методично бе възпитавана в други ценности – турски сериали, български сериали, жизнеутвърждаващи проекти като „Великолепната шесторка“ и „България търси талант“ плюс вечната и сърцераздирателна Наталия Симеонова... Например еротиката е буквално забранена в тази медийна група. Конкурентите й не се свенят да пускат розови клипчета след полунощ в мъжкия си нишов канал „Диема“. По bTV Action и Ринг освен филми и спорт не можеш да зърнеш нищо друго. Така постепенно публиката се профилира и по-консервативните зрители свикнаха, че тяхната телевизия е bTV. Сега с „Папараци“ техният вкус е подложен на сериозно изпитание. Направо не могат да повярват какви неща им се поднасят в неделя от 22.30.

Това обаче не намалява телевизионните достойнства на предаването. Медийната, а и обществена среда у нас са такива, че да се заклеймява противоречивото му съдържание би било най-малкото проява на лицемерие или преднамерено пристрастие.
Въпросът е дали bTV ще се реши да отиде по-далеч оттук и да вкара в програмата си още шоута, в които лютите подправки заместват шоколадовата глазура и захарина. Да очакваме ли по-амбициозни риалити-проекти, разработени от Иван и Андрей, например?
И друг път е ставало дума, че през последните два-три сезона пластовете в телевизионния ни бизнес концептуално се разместват. Нова телевизия все повече заприличва на bTV, а bTV се опитва да копира Нова... След спирането на „Горещо“ нишата на скандалните предавания буквално бе монополизирана от „Папараци“. bTV просто прие зелника, който Нова самарянски й предложи, а хубавата Николета събира все повече популярност и омраза.

Ексклузивните интервюта са лустросани и скучновати и всъщност са най-слабият елемент от шоуто.

28 октомври 2014

Pharrell Williams - Gust of Wind

Любимото ми парче от актуалния албум на Фарел GIRL. Нещо като продължение на миналогодишния албум на Daft Punk


24 октомври 2014

Защо „Сървайвър“ е рейтингово фиаско

Камбоджанското риалити е заснето по всички правила на жанра, но допусна няколко съществени грешки

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 24 октомври

Приключенията и битките в „Сървайвър“ са напрегнати, но всичко се развива в минало, а не в сегашно време.
Когато преди месец „Уикенд“ анализира успоредния старт на „Сървайвър“ и „ВИП Брадър“, изтъкнахме немалко плюсове на камбоджанското приключенско риалити. Ослепително красива картина, съвършена операторска работа, майсторство в представянето на битките и противопоставянето на характери... Все достатъчно причини човек да заложи на това шоу, вместо на поредния воайорски експеримент със съквартиранти по Нова, маскиран този път като спомен за тоталитаризма.
Двата риалити-мастодонта на практика не влизат в пряка конкуренция помежду си. Епизодите на „Сървайвър“ вървят по bTV от 21.30 – половин час след края на дневния обзор на „ВИП Брадър“, воден от Александра Сърчаджиева. Частичен директен сблъсък има само в понеделник и сряда, когато са маратонските коментарни студиа с водещ Ники Кънчев.

Каква е равносметката месец по-късно? За разлика от други сезони, сега „Сървайвър“ търпи рейтингово фиаско за сметка на „ВИП Брадър“. Из медиите почти не се обсъждат сюжетите на камбоджанския филм. Нима тази година приключенията са по-скучни, героите – по-малко интересни, а конфликтите между тях – несъществуващи? Въобще не. За изненадващото поражение на „Сървайвър“ обаче си има съвсем конкретни причини и те далеч не са свързани с някакво невиждано превъзходство на конкуренцията. Апропо, ситуацията при съквартирантите в Къщата яко зацикли през последната седмица, но това ще го анализираме в някой от следващите броеве.

Първата причина за по-слабия рейтинг на „Сървайвър“ беше спомената още в предишния ни коментар за старта на шоуто. Събирането на цял отбор стари муцуни за участие е не просто „дежа вю“ за публиката, но създава усещане за някаква шуробаджанащина. В съзнанието на зрителите това предаване вече е някакъв своеобразен приятелски кръг, нещо като секта от свои хора, които периодически си уреждат продължителна ваканция на екзотични острови и се забавляват за сметка на bTV.
От чисто драматургична гледна точка противопоставянето на стари кучета и новобранци е благодатно, но почти не е експлоатирано. Защо не виждаме „флашбекове“ с премеждия на ветераните от предишното им участие? Къде е нагледната съпоставка между тогавашната им изява и сегашната, за да видим настъпило ли е някакво развитие у тях, взели ли са си поуки или повтарят стари грешки? Припомнянето на предишните сезони присъстваше само във визитките при представянето на ветераните, както и в някои откъслечни разговори между тях след поредната битка – крайно недостатъчно, за да оправдае пренаселването на екрана със стари муцуни.

Втори сериозен минус на „Сървайвър“ е усещането за неактуалност. За разлика от „Биг Брадър“, където публиката може да следи събитията на живо, а някои сцени се развиват буквално в реално време, тук всички са наясно, че наблюдават отдавна заснет и монтиран материал. Все едно че гледаш напрегнат мач на Григор Димитров, ама на запис часове или дни по-късно. Напрежението, когато виждаш как си поема дъх и подхвърля топката при важна точка, е съвсем друго, когато се случва на живо, нали?
В предишни сезони на „Сървайвър“ имаше опити да се намери цаката на този проблем – веднъж седмично се излъчваха коментарни лайв-студиа, в които се събираха всички участници. Анализите и конфликтите там често пъти бяха спонтанни, друг път – леко режисирани и по сценарий, но така или иначе имаше някакво усещане за „симултанност“. Липсата на живи студиа с участниците сега може да се оправдае или с недостиг на бюджет, или с недостатъчен продуцентски контрол върху тях. И в двата случая екипът на шоуто търпи критика и няма приемливо оправдание за невъзможността то да се развива в сегашно, а не в минало време.

Стигаме до третата причина „Сървайвър“ да загуби рейтинговата битка този сезон. Тя е чисто техническа и също беше загатната в предишния ни коментар. Голяма част от зрителите предпочитат да си оставят гледането на епизода за по-късен час, по Интернет, а в реално време да следят перипетиите в Къщата и ефира на Нова телевизия. За разлика от преди, напоследък bTV е доста „по-ларж“ в предлагането на съдържание на сайта си, при това напълно безплатно и с достатъчно добро качество. В минали сезони се изискваха много повече усилия, ако решиш да наваксаш с някой епизод на „Сървайвър“ или друго шоу по този канал – ровиш се из торент-сайтове или видео-сървъри, надявайки се на труда на някой „доброволец“, който да го е споделил. Самата телевизия церберски следеше предаванията й да не се появяват в популярни места като „Замунда“ и нито един фен нямаше гаранция, че ако изпусне излъчването от ефира, после ще успее да навакса навреме.

„Демократизираната философия“ на bTV днес значително улеснява консумацията на програмата й в удобен за зрителя час – независимо дали от компютър, таблет или телефон, без дори файловете да са предшествани или накъсвани от рекламни клипове, както е в сайта Nova Play, например. Подобна беше ситуацията и със сериала на БНТ „Под прикритие“, който голяма част от публиката следеше не от телевизора, а от сайта. Това неминуемо откъсва част от аудиторията, а понякога я и прибавя към дяловете на конкурентните програми.

Всичко това не намалява изброените в началото несъмнени достойнства на камбоджанския „Сървайвър“. Продуктът е все така изпипан, реализиран със замах и поднесен без компромиси в качеството. Въпросът е дали в bTV ще се поучат от тези и други грешки, които допуснаха този сезон, или просто ще решат да спестят подобен скъп проект от програмата си догодина.

Всяко от състезанията е плод на сериозна подготовка, труд и средства. Този сезон обаче минава под знака на усещането за „дежа вю“.

18 октомври 2014

Крем карамел с копър

Новото шоу с Иван Манчев „Кошмари в кухнята“ набляга повече на кошмарите, отколкото на кулинарията

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 17 октомври

Шеф Манчев не е доволен от тиквичките. „Запътили са се към Гърция, но не са по гръцки“.

Тошко от ресторант „Лозенец“ изживява какви ли не унижения пред камерите.


Иван Манчев може и да не притежава телевизионния чар на световни звезди като Антъни Бурдейн, но чрез ефира на Нова телевизия да се наложи като един от най-разпознаваемите шеф-готвачи у нас. Междувременно публиката се умори да гледа нескончаемите и еднообразни рецепти от Ути Бъчваров и Иван Звездев. Гастрономическото риалити на bTV Lord of the Chefs, водено от злополучната Елен Колева, така и не дочака свой втори сезон. Не бе много радостна съдбата и на шоуто на Силвена Роу, въпреки че бе реализирано със замах и много амбиции в ранния уикендов праймтайм на същата телевизия.
На този фон Манчев натрупа точки покрай риалити-проекта „Черешката на тортата“, където коментираше (индиректно, а не очи в очи) готваческите умения на знаменитости и случайни хора, но без да блести с нещо особено като личностно присъствие. Сега, запълвайки зейналата празнина в нишата на кулинарното шоу, Нова телевизия го предислоцира и поставя в значително по-важна роля – на критичен ментор, който преобразява из основи закъсали ресторанти.

„Кошмари в кухнята“ е интригуващо заглавие. Самата програмация – всяка сряда от 22 часа, също загатва за безкомпромисност и липса на излишно напомпан позитивизъм. Не очаквайте пудра захар, бишкоти и много сметана. Тук всъщност даже е обратното – краските, с които ни се описва първоначалното състояние на заведението, изглеждат някак си прекалено тъмни и сгъстени. Представете си как се чувстват досегашните му клиенти. Ами някои от тях може да са намирали храната за вкусна и преди намесата на гуруто Манчев, а сега едва ли не от екрана ги подтикват спешно да отидат до тоалетната...

„Крем карамел с копър! Да си го взима обратно...“. „За пръв път ям телешко варено с яйце“. „В този винен кебап виното е в повече, решили са да ме опиянчат, за да не усещам после никакъв вкус“ (впоследствие се оказва, че сложеното вино било дори по-малко от посоченото в рецептата). “Дано да няма хлебарки...“ (хлебарки, естествено, има, и не пропускат да ни ги покажат). “Кви са тия мухи...“. “Ако знаете как мирише тук...“. И прочие, и прочие подробности, които сякаш нарочно целят максимално да очернят заведението, което ще претърпява подобрение. Да се чуди човек как въобще е съществувало такова място досега. Чак от средата на предаването нататък започва да се прокрадва и някакво съчувствие към клетите герои, допуснали телевизията да влезе в малкия им свят.

Най-голямото достойнство на „Кошмари в кухнята“ е усещането за неподправен реализъм. За разлика от лустросаните кухни на Ути, Звездев и Силвена Роу, тук всичко е такова, каквото българинът е свикнал да вижда или най-често си представя – гранясали фритюрници и скари,  захабени тенджери и тигани, прокапали тавани, унили готвачи и хладилници, пълни с какви ли не мистерии. Като готвач и идеолог Иван Манчев е в стихията си, но се справя изненадващо добре и като актьор, правейки се на възмутен, саркастичен, строг, благороден и възвишен - в тази последователност. Присъствието му в кадър е достатъчно плътно, мимиките и жестовете му – красноречиви, интонацията – като на школуван в НАТФИЗ кадър. Въобще Манчев е телевизионна находка.

На моменти шоуто напомня за друг риалити-проект, който трупа популярност в ефира на Нова телевизия във вторник, четвъртък и петък от 21 часа - „Съдби на кръстопът“. Същият документален стил на разказа, същата комбинация от житейски ситуации, скандали и по-спокойни интервюта, същото усещане, че все едно си вътре във филма. В „Съдби на кръстопът“ главните действащи лица обаче интерпретират чужди неволи, докато тук героите играят самите себе си. И точно в това се крие основният зрителски дискомфорт – едно е да гледаш резила на неизвестни хора, чиито роли се играят от други неизвестни, съвсем друго е да наблюдаваш излагацията на напълно реални личности с техните имена, точни адреси и съседи. Веднага започваш да се питаш кому е нужно това и в името на какво се резилят тези хора. В това отношение ситуацията в „Кошмарите“ малко наподобява тази във VIP Brother - някой доброволно се съгласява да се изложи пред цялата тв аудитория, срещу което получава солидна компенсация – под формата или на хонорар или на основен ремонт и реклама за заведението си. А телевизията трупа рейтинг и осребрява направената инвестиция в обектите на резила, маскиран като социална дисекция...

Но да предположим, че и други съдържатели на заведения искат да почерпят вдъхновение и поука от събитията, показани от „Кошмари в кухнята“. Ако обаче съдбата няма как да ги срещне с Иван Манчев и благодетелите от Нова телевизия, как да изживеят подобна трансформация? Хайде, за почистване на кухнята и изхвърляне на вехториите – може да се справят изцяло със свои усилия, ентусиазирани от подвизите на колегите си от екрана. Ще напръскат и срещу хлебарки, ще изхвърлят умрелите плъхове от двора, ще внимават с копъра в карамела, няма да слагат яйце във вареното... Но откъде пари за основен ремонт на салона, за нови столове, нови лампиони и комплект-прибори? Самата идея, че кулминацията в прераждането на един ресторант е новият дизайн на интериора му, не казва нищо ново на нито един предприемач и би се посрещнала предимно с безпомощна досада.
С пари и баба знае... 

„Кошмари в кухнята“ ще е далеч по-поучително и полезно, ако превъплъщението на героите и заведенията им става главно и единствено с техни собствени усилия и предизвикани просветления, а не под диктовката на вездесъщ шеф-готвач и с помощта на екип от бояджии и мебелировчици, за които не е ясно кой и колко плаща. Или ако поне бюджетът за извършения ремонт е минимален, обяснен нагледно и икономически обоснован, без това да вдига цените на ястията във въпросния ресторант.

Преди няколко години имаше подобно предаване по тогавашната телевизия M SAT – специалист по архитектура и вътрешен дизайн се захваща с нечие жилище и го преобразява из основи. Една от късметлийките тогава беше известна българска актриса. А преобладаващата зрителска реакция беше – е не може ли и на нас някой да ни предложи най-хубавата дограма, врати, брави и плочки в банята и да монтира най-модерното лъчисто отопление? Защо трябва да гледаме цял час реклама на строителни материали и технологии?

В сегашния си вид шоуто на Иван Манчев прилича повече на сериал, от който срещу определена саможертва полза имат единствено участниците в него, отколкото на риалити с конкретна полза и поука за широката публика. Засега „кошмарите“ са повече от „кухнята“, водещият е повече актьор и вездесъщо божество, отколкото готвач, вдъхновител и съветник.
Дано в следващите епизоди това иначе интригуващо като жанр и добре режисирано предаване ни предложи повече кулинария за сметка на хоръра, повече крем карамел вместо копър, и най-вече предимно осъзнати прераждания и променени съдби, а не просто магически ремонти като компенсация за заложени в сценария унижения.

Хепиендът идва с напълно обновения ресторант, в който вече ще се готви по друг начин. Който е ял преди тук... да забрави моментално всичко.

13 октомври 2014

Пикселизирано изкуство в новите банкноти на Норвегия



Ето как ще изглеждат от едната си страна новите банкноти на Норвегия. Държавната банка обявила конкурс между дизайнерски фирми с основна тема "Морето". За гръбната страна били одобрени именно предложените от компанията Shohetta пейзажи, където пикселизираният образ е метафора за технологичните времена, в които живеем. За лицевата част на банкнотите все пак били предпочетени по-традиционни изображения, по дизайн на фирмата Metric System:



Междувременно, от друга европейска медийна публикация стана ясно, че в Швеция към днешна дата 3/4 от всички плащания в търговската мрежа се извършват електронно или с карта. Успоредно с това банковите обири в скандинавската държава през последните години рязко намалели - просто няма толкова кеш, който да се държи в трезори или в обращение. Според експерти, към 2030 година е напълно възможно сухата пара да изчезне изцяло от портфейлите на шведите. Засега все още било "психологически момент" да имаш някакъв кеш в себе си, както и неотменимо човешко право да разполагаш физически с парите си.