17 юли 2014

Горкият Тодор Колев

Народът може всичко – да те дари с обич, да пее песните ти и да ти издигне паметник със събрани левчета, но не може да ти даде умна и достойна дъщеря, уви, нито да се избави от завистта и тщестлавието, които са способни да го погубят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 18 юли

Паметникът на Тодор Колев в централната градина на Шумен е издигнат след събиране на средства, левче по левче, от съгражданите му.

Фотография: Красимир Крумов

Тодор Колев беше артист, в чието творчество българската душевност пулсираше по възможно най-неподправения начин - с целия й чар, но и с всичките й кусури, заради които обичаме да се срамуваме и оплакваме, че сме се родили именно тук. Кой да предположи, че и след смъртта си, само 15 месеца след като ни е напуснал, този незабравим шоумен отново ще провокира, олицетворява и фокусира много от балканските ни комплекси? Възможно ли е един мъничък паметник на един голям малък човек, издигнат с любов и признателност чрез волни пожертвувания, да стане обект на толкова грозни думи, безпричинна злоба, нелепо тщеславие, глупава куртоазия и най-обикновена българска завист?
О, да. Че и питате.

Паметникът на баща ми е кич, прилича на играчка от супермаркет или на някаква касичка. Няма да присъствам на откриването му, което най-вероятно е нечий пиар, защото нямам път към Шумен и защото ми съобщиха едва седмица преди тази дата. Но ако някой път минавам оттам на път за Варна, ще се отбия да го видя…
Цитирам по памет, но горе-долу това беше стилът на коментарите от Албена Колева, дъщеря на великия ни актьор. Впоследствие се наложи да дава нови изявления, с които да замазва гафа от първата си реакция. Но у съгражданите на Адама все пак остана горчилката, че някой се е изтървал и нарекъл благородната им, почти опълченска кампания „шуменско ниво“, „българска работа“ и прочие.  
Хората събирали парите за този паметник в кварталните супермаркети, където оставяли по левче-два, за да бъде увековечен любимият им актьор. От самото начало инициативният комитет отхвърлил помощта на всякакви партии и политически кръгове, за да не се опорочава идеята. Едва в последния момент местна фирма е доплатила недостигащите за поставянето на статуята средства.
Спонтанна идея, обединила най-обикновени хора и довела до реален резултат само година след раждането й.

Колко често се случват такива неща у нас в днешно време? Едва ли високообразованата и свръхестетична г-жа Колева знае.
И за да приключа със споменаването на името й, защото този текст не е насочен само срещу нея и наистина нямам нищо лично срещу нея, бих попитал широките маси – вие знаехте ли, че тя е актриса, която се има за известна, преди да участва в един слабичък комедиен сериал по ТВ7, където най-вероятно бе попаднала само благодарение на присъствието на великия си баща? Аз лично, признавам си, не.  Сигурно не съм достатъчно близък до театралното изкуство.
Хората я поканили на откриването на паметник на баща й, а тя се произнесла за нивото му. От позицията на каква, на капацитет по изящни изкуства или на монополист върху легендата Тодор Колев? А тези, които тиражираха мърморенето й, защо го правят и какво целяха да постигнат? Но нейсе, да е жива и здрава Албена и все така да кръстосва пътя София-Варна, за да играе по театралните сцени.

Дъщерята на великия комик Албена Колева трябваше да доуточнява първоначалната си реакция и обеща, че като има път, ще мине да види статуята на баща си.

Истина е, че и самият Тодор не цепеше басма. Понякога се изказваше прибързано по редица въпроси и често съжаляваше за някакви свои думи. Но поне беше гениален, обичан от всички актьор и нямаше как да му се сърдим за каквото и да е. В последните години от живота му усмивката му бе някак си горчива, но все пак с едно добродушно намигване и с разбирането, че това сме си ние, българите, такива сме си били и такива ще си останем...

Тук иде реч за друго. За българската склонност винаги да се хвърля първо камък, а после да се мисли и да се търси доброто и хубавото. Че коя благородна идея у нас не е била оплюта, впрочем? А нима паметникът на Стамболов в градинката на „Кристал“, който е далеч от „буквализма“ на шуменския Тодор Колев, не бе посрещнат на нож от куп творци, критици и обикновени многознайковци? А да не би статуята на Света София от Георги Чапкънов да е приета изцяло позитивно от всички? Да споменавам ли, че мнозина подигравателно я наричат „Хари Потър“? Не са много ласкави и отзивите за паметника на Георги Калоянчев, който същият наш именит скулптор проектира за родния му Бургас… И какво, да седнем да ги цитираме и преекспонираме ли? Какво ще постигнем?
Не искам да задълбавам в още примери - не само свързани с паметници, а с каквото и да е.

Царе сме да опорочим нечия памет в безумни крамоли за наследство, приписване на вина и заслуги, тупане в гърдите или подличко злословене. Корифеи сме в това някаква гилдия да се раздели на две в мнението си за един или друг проект. Всеки, който е поел някаква инициатива в тази държава, е обект преди всичко на подозрения и завист, и едва след това – на одобрение. Кой е този, откъде накъде ще прави това и това, с каква цел, кой му дава парите, не може да е чиста работата…
Художници срещу театрали, кинорежисьори срещу други режисьори, университет срещу художници, актьори срещу критици, писатели срещу други писатели… Това е положението в така наречения ни интелектуален  и артистичен елит. Отровна атмосфера, заради която направо ти се отщява да живееш, а камо ли да работиш и да твориш.

Апропо, кич ли е паметникът на Тодор Колев в градския парк на родния му Шумен? Чалга ли е? Ами може и да е чалга, ако приемем, че това, което той правеше в най-популярния си образ, също беше чалга. Дали е кич заради идеята като се натисне копче, да зазвучават неговите джипси-шлагери? Ами може и да е кич, също както за някой сигурно е кич да се събират средства в кварталния магазин между дъвките и тоалетните кърпички. Това е България и ако за някой изглежда кичозно, нека да чуем неговите предложения да стане другояче.
Разпознаваем ли е Тодор Колев в този си вид и образ? Според мен да. Горчивата усмивка със стиснати устни, торбичките под очите, бомбето и по чаплиновски приведената скитническа стойка… Даже и да се абстрахираме от трогателния начин, по който е замислен и реализиран, паметникът изглежда повече от чудесно.
„Буквализъм“ ли е, че е толкова непретенциозно реалистичен, така „едно към едно“? Ами сигурно. Че кое в творчеството на Тодор Колев не беше „едно към едно“. Имаше ли някаква абстракция и модернизъм в него? Какъв друг паметник би му прилягал повече?
Но всякакви защитни пледоарии в случая са излишни. Както и всякакви лични нападки към Албена Колева. А и тя все пак обещала, че ще мине да погледне паметника!

Всеки има право да бъде далеч под нивото на родителя си. Всеки има право да мърмори по какъвто си иска повод. Всеки има право да се съмнява, да завижда, да мечтае за нещо далеч по-добро от това, което му дават… С едно уточнение – това важи най-вече за България, родината на Тодор Колев, който ни напусна преди 15 месеца.
Почивай си в мир, Адаме, и не ни мисли нас тук. Както знаеш, ние сме свикнали.

Проектът на именития скулптор Георги Чапкънов за паметник на Георги Калоянчев в Бургас – според някои много по-добър, според други – много по-лош от този на Адама.


12 юли 2014

"Толко си генгста, колко Мики Маус..."

"...виждам че с охрана ти е следващият танц". Най-новото парче на 100 кила - хит ли е или какво


Цитат на деня

Аз винаги съм си мислил, че аз съм най-големият срам на Класическата гимназия, но съм много благодарен на Росен Петров, че ме отърва от това звание и застана на този пиедестал с небивал успех (смях). И аз мога да се аргументирам, мога да ти кажа защо ми направи впечатление, защото това е безспорно образован човек. Например, осем месеца ти не събираш сили да кажеш, че са те набили. Ние седиме, цялата държава, пред телевизора и коментираме помежду си, и се питаме, тоя предрусал ли е?
Т.е. къде му изчезна носът? Опериран ли е? Болен ли е? Какво става? Седиме и спориме. Оказва се, че е ударен. И той си го казва накрая. Събира сили тоя „вътрешен министър” да го признае това нещо. След което човек като него отива при човек като Бареков. И отиваш после във вестника на Свинята, даваш пространно интервю как си държал на Слави уринатора. Слави може да е всякакъв, може да има хиляди недостатъци, но ако не беше Слави, този Росен щеше да е, в най-добрия случай, даскал в некое училище, да си бие чекии и да си представя Мими от осми “Б”, нали. В един момент, по някаква причина, ти решаваш да си оправиш нещата, и това, дет ти го написа за него - “да си оправиш живота, маме, ама хвана влака в грешната посока”, е верно. И представи си - после Бойко си направи ташак с него с вица за “воденето за носа”, и тоя викна комисии, сезира, при положение, че 10 години се бъзикаше с тях в “Шоуто на Слави”, ти представяш ли си го? И този „вътрешен министър” твърди, че ще управлява. Ми то, копеле, той за това интервю, дет го правиме в момента, ше ни прати жандармерия, ако го види. Ше ни прати БОП-а, жандармерията и ДАНС - заради ето тези думи, които сега ти казвам. А и разузнавач! Ти смятай, с тоя манталитет, той ще проследи някой, оня ще се скрие и Росен ще му се обиди, с тоя характер, дето го има. Тоя разузнавач клет.

Ицо Хазарта от "Ъпсурт" в интервю пред Ивайло "Нойзи" Цветков

11 юли 2014

Мис Национален отбор вместо Мис България

Тези три корони поне имат някакъв реален смисъл, а не само показно лицемерие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 10 юли

Новите талисмани на националните отбори отново са момичета с чар и комуникативни умения.
Като няма Мис България, и Мис Национален отбор е Мис България. След като тези дни стана ясно, че тази година няма да се коронясва най-красива българка (заради ситуацията около ТВ7, притежателите на лиценза и прочие), конкурсът за талисмани на отборите ни по футбол, волейбол и баскетбол по държавната телевизия, фокусира още по-голямо внимание. Случайно или не, той пък се оказа старателно подготвен и реализиран, във вече познатата стилистика на риалити-шоу, и увенчан с церемония, която успя едновременно да досади на публиката, но и да я трогне и развълнува.

Избирането на новите миски беше вложено като част от схемата по отразяване на световното в Бразилия. Досегашните носителки на трите корони гостуваха всяка вечер в ефира на БНТ. Присъствието им в повечето случаи изглеждаше някак си самоцелно и функциите им не бяха много по-различни от орхидеите в украсата на студио “Хачо Бояджиев”. Но не може да се отрече, че и трите момичета притежаваха красота, чар и комуникативни качества – нещо, което далеч не може да се каже за всички, коронясани като “Мис България” през последните години.
Същото важи и за новите три талисмана – Радостина, Ваня и Симона. За разлика от много притежателки на националната титла, тези три момичета успяха да трогнат публиката с неподправената си патриотична амбиция, спортен хъс и типично български женски чар.

Триседмичният лагер, на който като в риалити шоу кандидатките преминаваха през различни изпитания, трябваше да убеди зрителите, че до финалната десетка ще стигнат най-достойните. И може да се каже, че успя. Не че и там не липсваха недомислици и смешни напъни на продукцията да изглежда забавна и оригинална. Кой измисли тази глупост да събуждат девойките рано сутринта с жив петел върху леглата им? Кой? Василена Матакева ли (спортен журналист от БНТ и член на журито – б.а.), която се вживяваше в ролята на нелеп старшина? Възможно ли е продуцентите и редакторите на това шоу да вярват, че това ще се стори забавно някому и че е демонстрация на добър вкус?

Впрочем, през цялото време Матакева се държеше странно и дори налудничаво – с някакъв приповдигнат патос сякаш е депутат от “Атака” в парламента или Илиана Раева в комисията на “Денсинг старс”. Разбираме, че това явно е един от звездните й мигове, но поне някой от режисьорите можеше да я прикани към по-сдържано поведение.
Но нейсе, затова пък покрай заниманията с Вили Вуцов, Тодор Стойков и останалите треньори наистина имаше забавни моменти, от които публиката научи не само повече подробности за момичетата, но и за самите спортове.
Кастингите, които предшестваха лагера на кандидатките, бяха класическо “фрийк шоу”, с каквито вече сме свикнали от “Мюзик Айдъл”, “Х Фактор” и “Гласът на България”. Хайде всички дружно да се посмеем, че някой зевзек или момиче с нереална самооценка решили да се запишат за участие. Да ги заснемем едно хубаво, да им изслушаме рецитациите, журито и то да направи малко маймунджилъци и да минем към следващия кандидат. Ха! Ха! Ха! При нас е весело!

Крайно време е продуцентите на подобни риалити проекти да разберат, че предозирането с фрийк-шоу в никакъв случай не върши услуга на състезанието. Като показваш приоритетно жадни за 5 минути слава полу-идиоти, ти неизбежно омаловажаваш и амбицията на по-сериозните кандидати, а и надпреварата и титлата като цяло. Вместо да е повод за гордост, че някой е стигнал до финала в даден конкурс, това става повод главно за насмешки. Гузно удоволствие за най-примитивната прослойка от публиката. А и разбирам това да става в някоя частна телевизия, където в името на рейтинга даже и най-големите сеирджии са важни зрители, ама в случая говорим за БНТ, която не е длъжна да търси подигравката като изразно средство.

Слава Богу, финалната церемония беше издържана в позитивен и умерено приповдигнат стил. Музикалните гости бяха добре подбрани, сцената – прилична, хореографията и режисурата на шоуто – също. Само да не беше вечният Камен Воденичаров, любимият водещ на “Сан Стефано”. Той през цялото време не уцели правилния тон – да бъде сериозен ли, да иронизира ли, да се държи като бивш кукувец, хамалин от “Шоуто на Канала” или просто да имитира опосумите Иван и Андрей. Последните минути от церемонията, в които Кацко се опитваше да нагнетява напрежение с въпросчета към изпотените от стреса финалистки, бяха агония не само за тях, но и за публиката. Ако вината за това не е на Воденичаров, а на нечий сценарен и режисьорски гений – молим да ни извини.

Но даже и това не можа да развали сравнително доброто впечатление, което конкурсът за талисмани остави. Главната му организаторка Маги Вълчанова е жена, която разбира от този бизнес, но и не само това. Очевидно тя има усет към правилната селекция на финалистки, а отношението й към кандидатките е позитивно – нещо, което не може да се каже за повечето други конкурси. Спомнете си например как в “Шоуто на Слави” редовно се подиграват на финалистките от “Умна и красива”, които сами са си избрали.

В крайна сметка – да са ни честити трите нови талисмана на националните отбори. Най-сетне да видим един конкурс, чиито победителки знаят добре ролята си след финала. Ще ги гледаме тепърва по мачовете. А и БНТ заслужава добри думи за усърдието, с което бе организирала надпреварата тази година.
Впрочем, цялостното отразяване на световното, макар и далеч от перфектно, загатва за старателна предварителна подготовка. Може да се каже всичко друго, но не и че на “Сан Стефано” решиха за пореден път просто “да отбият номера”.

Камен Воденичаров така и не налучка верния тон във воденето на финалната церемония.

Тренировките в лагера на финалистките бяха забавни и интересни. 

Василена Матакева без петела.


08 юли 2014

Залепени за стената

"Самсунг" се гаври с айфоните и притежателите им в нова реклама. Шегата настрана, но сменяемата батерия все още остава изискване номер едно.