24 октомври 2014

Защо „Сървайвър“ е рейтингово фиаско

Камбоджанското риалити е заснето по всички правила на жанра, но допусна няколко съществени грешки

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 24 октомври

Приключенията и битките в „Сървайвър“ са напрегнати, но всичко се развива в минало, а не в сегашно време.
Когато преди месец „Уикенд“ анализира успоредния старт на „Сървайвър“ и „ВИП Брадър“, изтъкнахме немалко плюсове на камбоджанското приключенско риалити. Ослепително красива картина, съвършена операторска работа, майсторство в представянето на битките и противопоставянето на характери... Все достатъчно причини човек да заложи на това шоу, вместо на поредния воайорски експеримент със съквартиранти по Нова, маскиран този път като спомен за тоталитаризма.
Двата риалити-мастодонта на практика не влизат в пряка конкуренция помежду си. Епизодите на „Сървайвър“ вървят по bTV от 21.30 – половин час след края на дневния обзор на „ВИП Брадър“, воден от Александра Сърчаджиева. Частичен директен сблъсък има само в понеделник и сряда, когато са маратонските коментарни студиа с водещ Ники Кънчев.

Каква е равносметката месец по-късно? За разлика от други сезони, сега „Сървайвър“ търпи рейтингово фиаско за сметка на „ВИП Брадър“. Из медиите почти не се обсъждат сюжетите на камбоджанския филм. Нима тази година приключенията са по-скучни, героите – по-малко интересни, а конфликтите между тях – несъществуващи? Въобще не. За изненадващото поражение на „Сървайвър“ обаче си има съвсем конкретни причини и те далеч не са свързани с някакво невиждано превъзходство на конкуренцията. Апропо, ситуацията при съквартирантите в Къщата яко зацикли през последната седмица, но това ще го анализираме в някой от следващите броеве.

Първата причина за по-слабия рейтинг на „Сървайвър“ беше спомената още в предишния ни коментар за старта на шоуто. Събирането на цял отбор стари муцуни за участие е не просто „дежа вю“ за публиката, но създава усещане за някаква шуробаджанащина. В съзнанието на зрителите това предаване вече е някакъв своеобразен приятелски кръг, нещо като секта от свои хора, които периодически си уреждат продължителна ваканция на екзотични острови и се забавляват за сметка на bTV.
От чисто драматургична гледна точка противопоставянето на стари кучета и новобранци е благодатно, но почти не е експлоатирано. Защо не виждаме „флашбекове“ с премеждия на ветераните от предишното им участие? Къде е нагледната съпоставка между тогавашната им изява и сегашната, за да видим настъпило ли е някакво развитие у тях, взели ли са си поуки или повтарят стари грешки? Припомнянето на предишните сезони присъстваше само във визитките при представянето на ветераните, както и в някои откъслечни разговори между тях след поредната битка – крайно недостатъчно, за да оправдае пренаселването на екрана със стари муцуни.

Втори сериозен минус на „Сървайвър“ е усещането за неактуалност. За разлика от „Биг Брадър“, където публиката може да следи събитията на живо, а някои сцени се развиват буквално в реално време, тук всички са наясно, че наблюдават отдавна заснет и монтиран материал. Все едно че гледаш напрегнат мач на Григор Димитров, ама на запис часове или дни по-късно. Напрежението, когато виждаш как си поема дъх и подхвърля топката при важна точка, е съвсем друго, когато се случва на живо, нали?
В предишни сезони на „Сървайвър“ имаше опити да се намери цаката на този проблем – веднъж седмично се излъчваха коментарни лайв-студиа, в които се събираха всички участници. Анализите и конфликтите там често пъти бяха спонтанни, друг път – леко режисирани и по сценарий, но така или иначе имаше някакво усещане за „симултанност“. Липсата на живи студиа с участниците сега може да се оправдае или с недостиг на бюджет, или с недостатъчен продуцентски контрол върху тях. И в двата случая екипът на шоуто търпи критика и няма приемливо оправдание за невъзможността то да се развива в сегашно, а не в минало време.

Стигаме до третата причина „Сървайвър“ да загуби рейтинговата битка този сезон. Тя е чисто техническа и също беше загатната в предишния ни коментар. Голяма част от зрителите предпочитат да си оставят гледането на епизода за по-късен час, по Интернет, а в реално време да следят перипетиите в Къщата и ефира на Нова телевизия. За разлика от преди, напоследък bTV е доста „по-ларж“ в предлагането на съдържание на сайта си, при това напълно безплатно и с достатъчно добро качество. В минали сезони се изискваха много повече усилия, ако решиш да наваксаш с някой епизод на „Сървайвър“ или друго шоу по този канал – ровиш се из торент-сайтове или видео-сървъри, надявайки се на труда на някой „доброволец“, който да го е споделил. Самата телевизия церберски следеше предаванията й да не се появяват в популярни места като „Замунда“ и нито един фен нямаше гаранция, че ако изпусне излъчването от ефира, после ще успее да навакса навреме.

„Демократизираната философия“ на bTV днес значително улеснява консумацията на програмата й в удобен за зрителя час – независимо дали от компютър, таблет или телефон, без дори файловете да са предшествани или накъсвани от рекламни клипове, както е в сайта Nova Play, например. Подобна беше ситуацията и със сериала на БНТ „Под прикритие“, който голяма част от публиката следеше не от телевизора, а от сайта. Това неминуемо откъсва част от аудиторията, а понякога я и прибавя към дяловете на конкурентните програми.

Всичко това не намалява изброените в началото несъмнени достойнства на камбоджанския „Сървайвър“. Продуктът е все така изпипан, реализиран със замах и поднесен без компромиси в качеството. Въпросът е дали в bTV ще се поучат от тези и други грешки, които допуснаха този сезон, или просто ще решат да спестят подобен скъп проект от програмата си догодина.

Всяко от състезанията е плод на сериозна подготовка, труд и средства. Този сезон обаче минава под знака на усещането за „дежа вю“.

18 октомври 2014

Крем карамел с копър

Новото шоу с Иван Манчев „Кошмари в кухнята“ набляга повече на кошмарите, отколкото на кулинарията

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 17 октомври

Шеф Манчев не е доволен от тиквичките. „Запътили са се към Гърция, но не са по гръцки“.

Тошко от ресторант „Лозенец“ изживява какви ли не унижения пред камерите.


Иван Манчев може и да не притежава телевизионния чар на световни звезди като Антъни Бурдейн, но чрез ефира на Нова телевизия да се наложи като един от най-разпознаваемите шеф-готвачи у нас. Междувременно публиката се умори да гледа нескончаемите и еднообразни рецепти от Ути Бъчваров и Иван Звездев. Гастрономическото риалити на bTV Lord of the Chefs, водено от злополучната Елен Колева, така и не дочака свой втори сезон. Не бе много радостна съдбата и на шоуто на Силвена Роу, въпреки че бе реализирано със замах и много амбиции в ранния уикендов праймтайм на същата телевизия.
На този фон Манчев натрупа точки покрай риалити-проекта „Черешката на тортата“, където коментираше (индиректно, а не очи в очи) готваческите умения на знаменитости и случайни хора, но без да блести с нещо особено като личностно присъствие. Сега, запълвайки зейналата празнина в нишата на кулинарното шоу, Нова телевизия го предислоцира и поставя в значително по-важна роля – на критичен ментор, който преобразява из основи закъсали ресторанти.

„Кошмари в кухнята“ е интригуващо заглавие. Самата програмация – всяка сряда от 22 часа, също загатва за безкомпромисност и липса на излишно напомпан позитивизъм. Не очаквайте пудра захар, бишкоти и много сметана. Тук всъщност даже е обратното – краските, с които ни се описва първоначалното състояние на заведението, изглеждат някак си прекалено тъмни и сгъстени. Представете си как се чувстват досегашните му клиенти. Ами някои от тях може да са намирали храната за вкусна и преди намесата на гуруто Манчев, а сега едва ли не от екрана ги подтикват спешно да отидат до тоалетната...

„Крем карамел с копър! Да си го взима обратно...“. „За пръв път ям телешко варено с яйце“. „В този винен кебап виното е в повече, решили са да ме опиянчат, за да не усещам после никакъв вкус“ (впоследствие се оказва, че сложеното вино било дори по-малко от посоченото в рецептата). “Дано да няма хлебарки...“ (хлебарки, естествено, има, и не пропускат да ни ги покажат). “Кви са тия мухи...“. “Ако знаете как мирише тук...“. И прочие, и прочие подробности, които сякаш нарочно целят максимално да очернят заведението, което ще претърпява подобрение. Да се чуди човек как въобще е съществувало такова място досега. Чак от средата на предаването нататък започва да се прокрадва и някакво съчувствие към клетите герои, допуснали телевизията да влезе в малкия им свят.

Най-голямото достойнство на „Кошмари в кухнята“ е усещането за неподправен реализъм. За разлика от лустросаните кухни на Ути, Звездев и Силвена Роу, тук всичко е такова, каквото българинът е свикнал да вижда или най-често си представя – гранясали фритюрници и скари,  захабени тенджери и тигани, прокапали тавани, унили готвачи и хладилници, пълни с какви ли не мистерии. Като готвач и идеолог Иван Манчев е в стихията си, но се справя изненадващо добре и като актьор, правейки се на възмутен, саркастичен, строг, благороден и възвишен - в тази последователност. Присъствието му в кадър е достатъчно плътно, мимиките и жестовете му – красноречиви, интонацията – като на школуван в НАТФИЗ кадър. Въобще Манчев е телевизионна находка.

На моменти шоуто напомня за друг риалити-проект, който трупа популярност в ефира на Нова телевизия във вторник, четвъртък и петък от 21 часа - „Съдби на кръстопът“. Същият документален стил на разказа, същата комбинация от житейски ситуации, скандали и по-спокойни интервюта, същото усещане, че все едно си вътре във филма. В „Съдби на кръстопът“ главните действащи лица обаче интерпретират чужди неволи, докато тук героите играят самите себе си. И точно в това се крие основният зрителски дискомфорт – едно е да гледаш резила на неизвестни хора, чиито роли се играят от други неизвестни, съвсем друго е да наблюдаваш излагацията на напълно реални личности с техните имена, точни адреси и съседи. Веднага започваш да се питаш кому е нужно това и в името на какво се резилят тези хора. В това отношение ситуацията в „Кошмарите“ малко наподобява тази във VIP Brother - някой доброволно се съгласява да се изложи пред цялата тв аудитория, срещу което получава солидна компенсация – под формата или на хонорар или на основен ремонт и реклама за заведението си. А телевизията трупа рейтинг и осребрява направената инвестиция в обектите на резила, маскиран като социална дисекция...

Но да предположим, че и други съдържатели на заведения искат да почерпят вдъхновение и поука от събитията, показани от „Кошмари в кухнята“. Ако обаче съдбата няма как да ги срещне с Иван Манчев и благодетелите от Нова телевизия, как да изживеят подобна трансформация? Хайде, за почистване на кухнята и изхвърляне на вехториите – може да се справят изцяло със свои усилия, ентусиазирани от подвизите на колегите си от екрана. Ще напръскат и срещу хлебарки, ще изхвърлят умрелите плъхове от двора, ще внимават с копъра в карамела, няма да слагат яйце във вареното... Но откъде пари за основен ремонт на салона, за нови столове, нови лампиони и комплект-прибори? Самата идея, че кулминацията в прераждането на един ресторант е новият дизайн на интериора му, не казва нищо ново на нито един предприемач и би се посрещнала предимно с безпомощна досада.
С пари и баба знае... 

„Кошмари в кухнята“ ще е далеч по-поучително и полезно, ако превъплъщението на героите и заведенията им става главно и единствено с техни собствени усилия и предизвикани просветления, а не под диктовката на вездесъщ шеф-готвач и с помощта на екип от бояджии и мебелировчици, за които не е ясно кой и колко плаща. Или ако поне бюджетът за извършения ремонт е минимален, обяснен нагледно и икономически обоснован, без това да вдига цените на ястията във въпросния ресторант.

Преди няколко години имаше подобно предаване по тогавашната телевизия M SAT – специалист по архитектура и вътрешен дизайн се захваща с нечие жилище и го преобразява из основи. Една от късметлийките тогава беше известна българска актриса. А преобладаващата зрителска реакция беше – е не може ли и на нас някой да ни предложи най-хубавата дограма, врати, брави и плочки в банята и да монтира най-модерното лъчисто отопление? Защо трябва да гледаме цял час реклама на строителни материали и технологии?

В сегашния си вид шоуто на Иван Манчев прилича повече на сериал, от който срещу определена саможертва полза имат единствено участниците в него, отколкото на риалити с конкретна полза и поука за широката публика. Засега „кошмарите“ са повече от „кухнята“, водещият е повече актьор и вездесъщо божество, отколкото готвач, вдъхновител и съветник.
Дано в следващите епизоди това иначе интригуващо като жанр и добре режисирано предаване ни предложи повече кулинария за сметка на хоръра, повече крем карамел вместо копър, и най-вече предимно осъзнати прераждания и променени съдби, а не просто магически ремонти като компенсация за заложени в сценария унижения.

Хепиендът идва с напълно обновения ресторант, в който вече ще се готви по друг начин. Който е ял преди тук... да забрави моментално всичко.

13 октомври 2014

Пикселизирано изкуство в новите банкноти на Норвегия



Ето как ще изглеждат от едната си страна новите банкноти на Норвегия. Държавната банка обявила конкурс между дизайнерски фирми с основна тема "Морето". За гръбната страна били одобрени именно предложените от компанията Shohetta пейзажи, където пикселизираният образ е метафора за технологичните времена, в които живеем. За лицевата част на банкнотите все пак били предпочетени по-традиционни изображения, по дизайн на фирмата Metric System:



Междувременно, от друга европейска медийна публикация стана ясно, че в Швеция към днешна дата 3/4 от всички плащания в търговската мрежа се извършват електронно или с карта. Успоредно с това банковите обири в скандинавската държава през последните години рязко намалели - просто няма толкова кеш, който да се държи в трезори или в обращение. Според експерти, към 2030 година е напълно възможно сухата пара да изчезне изцяло от портфейлите на шведите. Засега все още било "психологически момент" да имаш някакъв кеш в себе си, както и неотменимо човешко право да разполагаш физически с парите си.

09 октомври 2014

Психоанализа от изборната нощ

Вечерта след вота се затвърждава като най-важния момент от следващата кампания, когато и да е тя. Как се представиха основните играчи в неделния политически цирк?

С изненадваща откровеност и чар на руснак алкохолик Миков може да стане направо симпатичен на електората си.

Реформаторският блок - взаимно изключващи се твърдения и различна харизма, събрани на една маса.

Нощта след парламентарните избори в неделя отново бе говорилня и панаир на суетата, в който телевизиите едва смогваха да вмъкват рекламните си блокове. Изявленията на влизане в НДК окончателно изместиха по атрактивност скучните пресконференции в зала 3 на тавана на двореца. Защо? Много просто - на партийната маса говорят предимно шефовете, докато пред репортерските диктофони на стълбите всеки носи маршалски жезъл под мишница и получава своите 5 минути национална слава в праймтайма. Политическият цирк отново имаше своите акробати, жонгльори и клоуни, както и солидна маса безлични фигуранти, които все повече осъзнават, че отреденото им място е единствено в миманса. Но как се представиха основните играчи на манежа?

Най-важният – Бойко Борисов, пак припомни, че владее изтънко телевизионната тактика. ГЕРБ отново се отказаха от пресконференция в НДК, с което продължиха да се дистанцират от останалите партии и да играят ролята на „различни“ пред избирателите. Това, разбира се, не попречи на лидера им да даде дълго изявление пред репортерите и то в най-гледания часови пояс. По същество то съдържаше много повече конкретна информация, анализи и версии от всички пресконференции, дадени след това, включително и от тази на ГЕРБ на другия ден по обед. Трактовката на поведението на Борисов в изборната вечер говореше за неособена радост от получените резултати, нервност и несигурност. А радостта на скандиращите „по-бе-да“ младежи от щаба му наистина приличаше на клоунада – на следващите избори може да си нарисуват и усмивки с боя върху лицата, за да няма никакво колебание колко са щастливи.

Корнелия Нинова от БСП също бе активен артист от кулоарите. Отговорите й на въпроси на Сашо Диков съдържаха горчивина и искреност, които са рядко качество у функционерите на тази партия. Прямотата й буквално озадачи Стажанта, който се беше настроил настъпателно и очакваше бодряшки отпор от всеки червен политик в най-добрите традиции на Станишевизма.

Изненадващо искрен и приземен след изборното фиаско изглеждаше и Михаил Миков по време на официалната пресконференция два часа по-късно. На фона на лустросания, гладко говорещ и овладяно самоуверен Сергей Станишев, наследникът му изглежда направо безпомощен, но точно това може да го направи и симпатичен в очите на неговия електорат.
Небрежният му чар на руснак алкохолик, самоиронията към безумната му дикция (“вижте колко л-та има в тия думи - политически плурализъм“) и опитите да избягва лишената от реален смисъл фразеология (доколкото това изобщо е възможно за един апаратчик от БСП) придадоха на Миков едно човешко лице. Това беше реалният му прощъпулник не само пред червения електорат, но и пред цялата българска аудитория и на него 54-годишният юрист от Кула, Видинско се представи с почти декадентско достойнство и самоирония. Пред аудиторията в НДК новият лидер на БСП изрече доскоро немислими неща – поздрави ГЕРБ за победата, цитира френски шансони, а на въпрос дали предшественикът му няма вина за постигнатия резултат, отговори с нетипична за социалист прямота - „И да го мислех, нямаше да го кажа“... На фона на каменните апаратни физиономии на колегите си (Пирински, Папаризов, Стойнев) и на дразнещото дръзновение на Мая Манолова, Миков, като герой на филм с британския актьор Колин Фърт, изглежда е първият червен водач от доста време насам, в който електоратът на тази партия може да открие поне малка частица от себе си.

Какво да кажем за Лютви Местан от ДПС, който продължи да ни зомбира с нелепия си патос, куха фразеология и изражение на мумия? За изборната вечер той беше избрал да направи премиера на нова своя любима дума. Не че се отказа и от „екзактното“, употребявайки го в опит да се иронизира, но този път наблегна най-вече на „концепта“, политическия концепт. Човек започва да си мисли, че лидерът на ДПС е на тайна заплата при „Господарите“ на Халваджиян.

Стигаме до реформаторите – единствените, при които пресконференцията не бе монолог, а
опера от няколко различни арии. Всяка, разбира се, в своя собствена тоналност. На моменти направо звучаха като арии от различни опери.
Преди да седне в президиума на Зала 3, Меглена Кунева не пропусна да припомни за себе си и във фоайетата, преследвана от Сашо Диков. Начинът, по който шикалкавеше пред него, опитвайки се да избегне отговори на елементарни въпроси, идеално резюмира цялото политическо поведение на Реформаторския блок. Този съюз може само да спечели, ако успее да минимизира изявите на Кунева с вечно гузната й физиономия, която се опитва да компенсира с нелепа арогантност и „твърдост“, така, както тя я разбира.
На масата до нея Божидар Лукарски, лидер на СДС, отново изигра ролята си на отличник, който добре си е научил урока, но никога не е сигурен, че няма внезапно да го изпитат по някакъв нов предмет, сварвайки го неподготвен. Всеки негов отговор или опит за анализ звучат като предварително наизустена мантра, но по-лошото е, че са поднесени неубедително. Лукарски може да е съвестен и свестен лидер, това изобщо не е изключено, но като политически актьор е слаб и трудно би спечелил симпатии отвъд тези, на които се радва в момента.
Редом с него лидерът на ДСБ Радан Кънев изглежда доста по-отракано, но същевременно и лукаво. За разлика от Лукарски, той е по-артистичен и богат на мимики, но не създава усещане за пълна и безусловна искреност. Физиономията му е на таксиджия на повикване, готов във всеки момент да извърти някакъв номер с таксиметровия апарат.
В изборната нощ разминаванията между двамата – Лукарски и Кънев – бяха толкова крещящи, че чак беше абсурдно да седят един до друг. За единия резултатът на блока бе достатъчно висок, за другия – недостатъчно спрямо очакванията, които са имали. Единият говореше едно за ГЕРБ и Бойко Борисов, другият, минути по-късно – съвсем друго... И от тези хора някой очаква да бъдат държавници и да вземат категорични решения! Посланията им бяха като хитро написан хороскоп за широките маси – с взаимно изключващи се, но замаскирани с различни думи твърдения, които карат всеки читател да открие някаква истина за себе си и да остане доволен. Този номер е гарантирано успешен за астрологията, но дали и в политиката?

Ако при Реформаторите има фигура, която притежава наистина позитивна харизма и лидерски качества, подходящи за обединителска роля, това е доктор Петър Москов. 44-годишният анестезиолог, потомък на социалдемократи, видимо се откроява пред колегите си с категоричен изказ, с изражение, което вдъхва доверие, и чар, който се харесва на жените. На мястото на Бойко Борисов аз бих се притеснявал единствено от него като потенциален конкурент за народната или поне дамската любов. Ако Реформаторския блок не избере Москов за свой официален лидер, а се спре на някой измежду светата троица Кунева-Кънев-Лукарски, в ГЕРБ трябва да си направят един хубав банкет.

Патриотичният фронт? Те, милите, до такава степен са стъписани от успеха си, че сега не знаят какво да правят с него. Валери Симеонов и Красимир Каракачанов приличат на колоездачи, чиято функция е била само да поддържат темпото на колоната, но изведнъж са се оказали на метри от финала и не знаят да натискат ли педалите или да отстъпят водачеството другиму. След толкова години популистка реторика извън властта сега ще им е доста трудно да играят ролята на държавници, носещи отговорност, така че притеснението им е напълно разбираемо.

Но да не забравяме и последните двама акробати от политическия цирк – Сидеров и Бареков.
Успехът на Волен, който отново стигна до парламента, е изненада само за социолозите от „сектора на услугите“, както много точно го бе определил Румен Петков. Ако някой си е мислел, че за няколко месеца електоратът няма да забрави съглашателството на „Атака“ с ДПС и БСП в предишния парламент, жестоко се е лъгал. В хода на кампанията Сидеров хитро заложи на русофилската реторика, от която БСП волю-неволю абдикира, и успя да прескочи прага. Наличието на личностна харизма и ораторски качества при него са ключов фактор, който компенсира всичко останало – и компрометирания му имидж, и антиевропейската му и анти-атлантическа кауза. Такива политици има по цял свят. Не отписвайте Сидеров и за следващи мандати.

Бареков – обратно – е на другия полюс. Той имаше най-благоприятната стартова позиция от всички, играейки ролята на новия, неопетнен политик, и изземвайки от „Атака“ най-дръзкия и безочлив популизъм с обещания за милион нови работни места и таблети за всички. При него обаче негативната личностна харизма, неумението да задържи около себе си дори най-тясно ядро от сподвижници, които да го обичат истински, се оказа решаващо. Постигнатите от Бареков проценти изглеждат максимума, който той някога може да получи в кариерата си. И физиономията и поведението му след научаването на резултатите показват, че той е наясно с това.

Но големият политически цирк тепърва предстои. Изборната нощ беше само свръхконцентрирана прелюдия към него. Картите за пасианса са на масата и се оказаха повече, отколкото всички са очаквали. Сред тях поповете и асата са рядкост, но затова пък седмиците и осмиците – в изобилие.

02 октомври 2014

Божилов в сезона на грухтящия хипопотам

В разгара на есента рекламите дават най-доброто от себе си... освен когато не прекалят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 3 октомври

55-годишният Божил Божилов от Варна е господарят на лото-спорта.

Когато хипопотами, грухтящи в стил „бийтбокс“, те приканват да си купиш новия „Кит-кат“, а Владо Карамазов с прелъстителен тембър казва „Алилуя“ и ти се приисква моментално да си удариш една контра с най-модерната самобръсначка на „Жилет“, едно е сигурно – телевизионният сезон е в разгара си, а с това и напъните на рекламистите да ни тласкат към стихийно пазаруване. В „Уикенд“ обичаме да държим под око тази част от медийната индустрия и за разлика от лятото, когато се нагледахме на малоумни клипове, сега констатираме далеч по-успешни творчески напъни.

„В България бизнес било мръсна дума“... така интригуващо започва новият спот на банка ДСК. Заснет е изключително майсторски, като холивудски филм, и същевременно във всяка секунда си личи, че е български продукт. Посланието за бизнес-ориентираната кампания на банката е поднесено изненадващо балансирано – едновременно с патетика, но и достатъчно сдържано, без артистично преиграване и фалш. Една реклама, която е удоволствие да гледаш отново и отново.



Сиренето на „Лакрима“ се рекламира с изпипана във всяко отношение кампания, на която всички родни марки могат само да завиждат.

Поздравления заслужава и цялата кампания по новата идентичност и продуктова гама на пазарджишкия млекозавод „Лакрима“. Клиповете, в които деликатно ни обясняват как се произвежда сиренето,  са реализирани с вкус и познаване на потребителските очаквания. Постигат максимален ефект в минимум екранно време. „Бихме ви показали цялото подсирване, но няма да ни стигне рекламният блок...“. Когато в последните секунди видиш буцата сирене в чиния с два сочни резена диня или до няколко филии пресен хляб, просто няма как да не ти се прияде. Ех, ако можеше повече български продукти да се радват на толкова завършени кампании...

Но ако има статуетка „Оскар“ за най-добра мъжка роля в наша реклама, този сезон тя отива при мустакатия Божил Божилов от ВМА-Варна. Играчът на лото, който с фиш от един лев избрал осем числа и от „двайси изтеглени“ имал седем познати, разказва толкова натурално и завладяващо как е спечелил 5-те си хиляди лева, че човек направо го обзема хазартна страст и му идва да хукне към първия павилион. Спрямо своята таргет аудитория и поставени цели, тази реклама е режисирана почти съвършено. Единственият проблем, свързан с нея, е прекалено честата й ротация. Когато даден спот е наситен с толкова много реплики и емоции, при това неподправени, вместо положителен, преекспонирането му има обратен ефект. Щом като са програмирали толкова наситено въртене в ефира, от лотото трябваше да заснемат поне още 1-2 сюжета и с други „божилбожиловци“, за да не ни става толкова досаден този варненски симпатяга.

На съвсем друг полюс е новата кампания на „МТел“, очевидно насочена към по-сериозна клиентела. Клиповете под мотото „Ти водиш“ са стилни, ненатрапчиви и заснети майсторски, но имат един сериозен проблем – прекалено артистични и неестествени са. Нито дядото с внучката, който обяснява за „джаджата на вибрация“, нито шефът на фирмата, който лови риба в лодката, нито останалите герои от поредицата изглеждат истински. Просто няма как да им повярваш. Говорят прекалено книжовно, лъскаво, изкуствено. Слаба режисура. На Божил Божилов може и да повярваш, че е ударил 5 бона от лотото, но не и на тези добре платени актьори, с които нито един зрител никога не би се идентифицирал.

Всъщност, това са двата основни недостатъка на българския рекламен криейтив. В единия случай липсва мярка в ротацията на иначе сполучлив клип, а в другия – стилната като замисъл кампания е поверена на режисьори без достатъчно усет за автентично присъствие и реч на героите в кадъра.
Но да продължим към друга симпатична реклама от този изненадващо силен сезон. Това е спотът на българската кайма „Колбасо“ с китаеца, който учи китайката да прави кюфтета. И двамата са сякаш извадени от филм на Куентин Тарантино и са толкова симпатични, че ти се иска да гледаш клипчето отново и отново. Поздравления за агенция „Смартс“ и режисьора Мартин Марков.

„Трябва да е савсем тиник, за да не стопи кюфте!“, казва китаецът, който открехва сънародничката си на българските кулинарни тайни в клипа на „Колбасо“.



Друга сполучлива реклама от хранителната индустрия е на шунката „Тандем“ - с домакинята, която си намира оправдания да хапне поредното резенче, вместо да го постави в чинията, и накрая поднася само две ролца на гостите в хола. Най-сетне колбасарският бранш да попадне в десетката – със съвсем автентична житейска ситуация, която хем те хара да се разпознаеш в нея, хем те забавлява и не ти е досадно тривиална.

На този фон продължава да ни дразнят разглезеното момиченце, което „предпочита месо“ в кренвиршите „Бони“ и „Баазара ми“, за който също писахме в предишния си обзор и се надявахме вече да е слязъл от ефира. Но не е. Тук, уви, все още е и Куката, който продължава да ръмжи в рекламата на парфюмите от „Рефан“. Ефектът е меко казано карикатурен.

Интересен е случаят с кампаниите на „Еврофутбол“. Понякога рекламите им са абсолютно безсмислени и дебилни, а друг път изненадват със свеж хумор и нелоша режисура. Клиповете от последния месец влизат във втората графа. Приключенията на запалянковците, които се обзалагат за мачове, и после загубилият изпълнява унизителни басове, са смешни, артистично поднесени и привличат внимание, без да дразнят с нищо конкретно.

За сметка на това симпатягата Митко Павлов успя да досади на всички с промоциите послучай 5-годишнината на „Виваком“. И тук не е спазено правилото, за което споменахме и по-горе – когато планираш кампания с тежка ротация, по-добре не залагай само на едно рекламно лице или поне драстично разнообразявай посланията, които слагаш в устата му. Иначе само отблъскваш хората и изхабяваш говорителя си, правейки следващите ти послания с него предварително обречени на неуспех.