28 юли 2014

I Love Texas

Парис Хилтън и моделът на Sports Illustrated в нова реклама. Напоследък хамбургерите все по-често вървят с лют сос и повече сексапил.


27 юли 2014

Виц на деня

Първанов отишъл на посещение при Путин. Возят се в някаква нова лимузина и нашият вика на домакина:
- Невероятен автомобил, Владимир Владимирович, ваш ли е?
- Мой е, казва Путин. Искаш ли такава?
- Кой би отказал - отговаря Гоце.
- Запишете - лимузина за Георги Седефчович - диктува Путин на секретарите си.
Малко по-късно двамата се качват на яхта.
- Ваша ли е, Владимир Владимирович, много е хубава.
- Моя е, искаш ли такава?
- Кой би отказал - отвръща президентът Първанов.
- Задраскайте лимузината, пишете - яхта за г-н Първанов.
Взело да се здрачава, дошъл да ги вземе хеликоптер.
- Това е някакъв нов модел, ваш ли е?
- Мой е, гордо отговаря Путин. Искаш ли такъв?
- Не смея да откажа! - не крие радостта си Първанов.
- Задрайскайте яхтата, пишете - хеликоптер за нашия български приятел.
Вечерта двамата първи мъже на Русия и България отиват в нощен клуб, появява се знойна блондинка и сяда в коленете на Владимир Владимирович.
- Прекрасна е, ваша ли е, пита Първанов.
- Наша е, отговаря домакинът му, т.е. вече е твоя!
Първанов мисли мисли и си казва на ум: "Да загубя такъв хеликоптер за някаква мацка..." и после на глас:
- Не е за мен, Владимир Владимирович, нямам аз к*р за такава мацка..
- Задраскайте хеликоптера и запишете "к*р за г-н Първанов".

24 юли 2014

Хитовете на лято 2014

В сезона на „самурая“ и „хип-хопа ти“ Мария Илиева най-сетне влезе в устата на хората, нищо, че критиците не могат да й го простят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 25 юли


Мария Илиева е видимо доволна от дуета си с Криско, а популярността му чупи рекорди.


Ицо Хазарта в рап-химна срещу простащината и позьорщината „Хип-хоп“, заснет в клип с единствен кадър.

Летните хитове са нещо, с което човек може да обозначи цялата своя година. Способен си цял живот да помниш къде точно си бил на море през 2014-а, колчем в ефира зазвучи например „Видимо доволни“ на Мария Илиева и Криско. Или рефренът на Ицо Хазарта „Запомни едно – хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти…“.
Точно тези двата са и най-големите хитове на това лято. Има поне още няколко изпълнения, които претендират за същата титла, но лидерите са те. „Видимо доволни“ звучи буквално от всеки ъгъл, радиопредаване и музикален канал, а в YouTube вечеима над 6 милиона гледания (!) за по-малко от 2 месеца. Парчето на Хазарта пък се превърна в по-интелектуалния саркастичен контрапункт на хитчетата, бълвани всеки месец от провинциалните рапъри.
Да, това е все по-отчетливо разделение в българския шоубизнес – елитарната София срещу простолюдието от по-малките градове, където хората говорят на „мьеко“ и вече не се срамуват от това, за разлика отпреди. С парчето на Хазарта, тогава все още изгряващ, актрисата Стефания Колева се представи и на финала на имитаторското риалити „Като две капки вода“ още в края на пролетта, с което ясно показа накъде клонят предпочитанията на столичната артистична бохема.

Но да се върнем на „Видимо доволни“ на Мария Илиева и Криско. Да, ето това е истински хит, от ранга на „Дим да ме няма“, „Цяла нощ“, „А дано, ама надали“ или „Башмайсторска“. Доказателство, че Мария Илиева най-сетне произведе шлагера, какъвто от години й липсваше, е и самият факт, че снобската прослойка сред музикалните критици надигна яростен вой срещу него - включително и тук в този вестник. Впрочем, не е ли малко парадоксално точно в най-масовия български седмичник, където не се свенят да пишат какви ли не сензации за любовниците и бръчките Лили Иванова и Васко Кеца, да се негодува срещу най-слушаното (доказано) парче това лято и да заклеймяват текста му като просташки?
Да, просташки е. Просташки са почти всички текстове в българския и световния рап. Добро утро! Нали доскоро се радвахме, че чалгата залязва и отстъпва място на друг тип музика? Е, това е другият тип музика. Отново примитивна и в съзвучие с очакванията на 90 процента от аудиторията. Който е очаквал или се е надявал на друго, явно нищо не разбира. Или просто държи да парадира с някаква смешна възвишеност за сметка на читателите.
Мария Илиева има достатъчно интелигентни песни в кариерата си – може би повече от всяка друга певица не само в България, а и в Източна Европа. Крайно време беше да извади парче, заради което да започнат да я канят по летните клубове наравно с Лора Караджова, 100 Кила и „Ъпсурт“. В добавка към хитовото звучене, което за Криско не е прецедент, „Видимо доволни“ е илюстриран и с ефектен видеоклип, който по нищо не отстъпва на западните стандарти в жанра.

Като контрапункт на това „Хип-хоп“ на Хазарта е реализиран в един-единствен снимачен кадър – като първи епизод от рап-поредицата One Shot, където гостуват най-нашумелите изпълнители от ъндърграунда. Парчето е пропито със сарказъм във всяка дума. То заклеймява евтината простащина в музиката и шоубизнеса. Но по хитър, типичен за Хазарта начин, свири на същата струна и експлоатира същите примитивни потребности на аудиторията. Затова и рефренът за „хип-хопа ми“ се пее от всички на възраст между 5 и 55 години – също както и „Палим, палим…“ първите реплики на „Видимо доволни“.
С претенциите да стане хит на лятото е дългоочакваният дебют на победителката във втория „Х Фактор“ Жана Бергендорф. „Самурай“ е най-налаганата песен в радио и тв-ефира този месец. Продуцентите й даже се фукат с тази тежка ротация, въпреки че в Интернет популярността й далеч изостава от парчетата на Мария Илиева и Хазарта. Музиката е дело на английски корифеи в поп-жанра, а текстът – на Руши Видинлиев. Впрочем, колкото и да е парадоксално, именно стиховете на песента са сред най-дразнещите елементи от нея. „Самурай“ е заглавие, което по типично чалгаджийски маниер експлоатира някакъв нюанс от съдържанието на песента и оставя слушателя в недоумение. Защо самурай – защото най-лесно се римува с край ли? Страшно оригинално!

Победителката в „Х Фактор“ Жана Бергендорф изпълнява в роботизирано-демоничен стил най-упорито налаганото парче този сезон – „Самурай“.

„В Х Фактор стисках палци Жана да победи и пусках есемеси за нея“, признава една от фенките на певицата, Симона Веселинова от столичния квартал „Бъкстон“. „После дълго чаках първата й песен да се появи, а сега съм повече от разочарована. Музиката не е лоша, въпреки че не това точно е стилът на Жана, но за текста просто нямам думи. Парчето ми действа депресиращо и моментално спирам радиото или телевизора, когато го пуснат“.
Това е само едно от многото подобни мнения за „Самурай“.
Макар и с красива мелодия, която наистина влиза под кожата след третото прослушване, изпълнението на Жана звучи изнасилено и преднамерено. Припевът е изпят все едно от чужденка, с някакъв странен акцент и роботизирана, терминаторска агресия.
Бергендорф не е от певиците, които притежават типичната поп-харизма (каквито са например Михаела Филева или Лора Караджова), а дебютната й песен допълнително задълбочава този проблем. Като за капак видеоклипът е още по-дразнещ, агресивен и фокусиран върху отсъстващия чар на изпълнителката. Който и да е режисьорът му, ако си мисли, че постига някакво ефектно внушение с тези близки планове и забавени кадри, заснети в до болка омръзналата от чалга-клиповете Централна баня (вече музей) – жестоко се лъже. „Самурай“ е типичен пример за начина, по който ретроградната музикална индустрия се опитва да оцелее, налагайки своите разбирания на публиката и манипулирайки нейния вкус с канонада от ефирни излъчвания. Но не постига нищо повече от главоболие и раздразнение.

С много по-малко претенции и капиталовложения, но с достатъчно ефикасен краен резултат е парчето „Зиг Заг“ на „Дийп Зоун Проджект“ и финалиста от „Х Фактор“ Наско Колев. Според мнозина именно младият рапър трябваше да спечели второто издание на музикалното риалити. Макар и излязла близо месец след „Самурай“, песента успя да я догони по популярност в социалните мрежи.
Още по-бързо се множат феновете и на новото парче на Сантра с рапърите Павел и Венци Венц „Изгрева и залеза“. Кариерата на тази певица е във възход след силното й представяне в шоуто „Музикална академия“ миналата есен.
Но къде и това лято без 100-те Кила? „Толко си генгста колко Мики Маус“ е неговият актуален рефрен, който за по-малко от две седмици вече гони половин милион слушания в YouTube. Парчето е дует с Големия , който и да е той, и всъщност се казва „Пияната тояга“. Не сте и очаквали нищо по-възвишено, нали?

С големи амбиции на сцената тези дни се завърна и Миро Каризмата – този път в колаборация с хитовия варненски рапър Димчу, когото Ицо Хазарта също иронизира в култовото си парче „Хип-хоп“. Двамата изпълняват „Скочи над мен“, илюстрирана с впечатляващ видеоклип. И този сезон Миро доказва дарбата си умело да компилира оттук-оттам идеи, мотиви, стилистични похвати и визуални решения, и да ги забърква в собствен микс с хитов резултат. Но дали песента му ще се запомни като един от шлагерите на това лято – все още не е сигурно.
Затова пък повече от сигурен е успехът на небрежните симпатяги от „Айс Крийм“, които след триумфа на „Захир“ сега окупираха ефира със „Заредени“. Техният стил заема особено място в родната поп-музика. В интонационно отношение българските и въобще източните мотиви там са повече от където и да било другаде. Като се прибавят към това нелошото, умерено патетично рапиране и силният глас на вокалистката Елена, се получава един интересен собствен почерк, който вече си спечели доста фенове и фенки.

На фона на всички тези добре познати имена и хитове, които ни преследват отвсякъде, остават в сянка немалко впечатляващи нови изпълнения, които при повече късмет, с други продуценти и мениджъри биха имали и далеч по-голяма популярност. „Единствени“ на NoName, Honey на Руди и Никеца, Body Shaker на Сази и Дани Леван… Това са само три примера от списъка на най-добрите летни парчета, които така и може да не чуете.





Но какво става с добрия стар поп-фолк, чийто залез чакахме толкова дълго? Той си е там и си се развива, макар и пред все по-оредяваща публика. Затова пък новата песен на Цветелина Янева „Още колко нощи“, екранизирана със страхотно видео, вече се върти и по телевизия The Voice.

А пък Галена буквално изби рибата с клипа към своето парче „Хавана Тропикана“, записано заедно с диджей Живко Микс. Пуснете си го от YouTube (над половин милион гледания за седмица) и се запитайте дали по нещо отстъпва на спотовете с Джей Ло, Питбул, Беонсе или Енрике Иглесиас. И ще се запитате не без основание още колко лета трябва да минат, преди, преди рапът и въобще поп-музиката ни да достигнат подобно ниво на продуцентски професионализъм…

„От първото ме хвана…“. Галена в кадър от култовия си нов клип „Хавана Тропикана“, с който засенчи чалга-конкуренцията.

Fifty Shades Of Grey

Ето го и трейлърът на филма, който всяка жена под Слънцето няма търпение да гледа час по-скоро. "Петдесет нюанса сиво" излиза по екраните за Свети Валентин догодина. След това се очаква нов бум в продажбите на играчки от секс-шопове...


17 юли 2014

Горкият Тодор Колев

Народът може всичко – да те дари с обич, да пее песните ти и да ти издигне паметник със събрани левчета, но не може да ти даде умна и достойна дъщеря, уви, нито да се избави от завистта и тщестлавието, които са способни да го погубят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 18 юли

Паметникът на Тодор Колев в централната градина на Шумен е издигнат след събиране на средства, левче по левче, от съгражданите му.

Фотография: Красимир Крумов

Тодор Колев беше артист, в чието творчество българската душевност пулсираше по възможно най-неподправения начин - с целия й чар, но и с всичките й кусури, заради които обичаме да се срамуваме и оплакваме, че сме се родили именно тук. Кой да предположи, че и след смъртта си, само 15 месеца след като ни е напуснал, този незабравим шоумен отново ще провокира, олицетворява и фокусира много от балканските ни комплекси? Възможно ли е един мъничък паметник на един голям малък човек, издигнат с любов и признателност чрез волни пожертвувания, да стане обект на толкова грозни думи, безпричинна злоба, нелепо тщеславие, глупава куртоазия и най-обикновена българска завист?
О, да. Че и питате.

Паметникът на баща ми е кич, прилича на играчка от супермаркет или на някаква касичка. Няма да присъствам на откриването му, което най-вероятно е нечий пиар, защото нямам път към Шумен и защото ми съобщиха едва седмица преди тази дата. Но ако някой път минавам оттам на път за Варна, ще се отбия да го видя…
Цитирам по памет, но горе-долу това беше стилът на коментарите от Албена Колева, дъщеря на великия ни актьор. Впоследствие се наложи да дава нови изявления, с които да замазва гафа от първата си реакция. Но у съгражданите на Адама все пак остана горчилката, че някой се е изтървал и нарекъл благородната им, почти опълченска кампания „шуменско ниво“, „българска работа“ и прочие.  
Хората събирали парите за този паметник в кварталните супермаркети, където оставяли по левче-два, за да бъде увековечен любимият им актьор. От самото начало инициативният комитет отхвърлил помощта на всякакви партии и политически кръгове, за да не се опорочава идеята. Едва в последния момент местна фирма е доплатила недостигащите за поставянето на статуята средства.
Спонтанна идея, обединила най-обикновени хора и довела до реален резултат само година след раждането й.

Колко често се случват такива неща у нас в днешно време? Едва ли високообразованата и свръхестетична г-жа Колева знае.
И за да приключа със споменаването на името й, защото този текст не е насочен само срещу нея и наистина нямам нищо лично срещу нея, бих попитал широките маси – вие знаехте ли, че тя е актриса, която се има за известна, преди да участва в един слабичък комедиен сериал по ТВ7, където най-вероятно бе попаднала само благодарение на присъствието на великия си баща? Аз лично, признавам си, не.  Сигурно не съм достатъчно близък до театралното изкуство.
Хората я поканили на откриването на паметник на баща й, а тя се произнесла за нивото му. От позицията на каква, на капацитет по изящни изкуства или на монополист върху легендата Тодор Колев? А тези, които тиражираха мърморенето й, защо го правят и какво целяха да постигнат? Но нейсе, да е жива и здрава Албена и все така да кръстосва пътя София-Варна, за да играе по театралните сцени.

Дъщерята на великия комик Албена Колева трябваше да доуточнява първоначалната си реакция и обеща, че като има път, ще мине да види статуята на баща си.

Истина е, че и самият Тодор не цепеше басма. Понякога се изказваше прибързано по редица въпроси и често съжаляваше за някакви свои думи. Но поне беше гениален, обичан от всички актьор и нямаше как да му се сърдим за каквото и да е. В последните години от живота му усмивката му бе някак си горчива, но все пак с едно добродушно намигване и с разбирането, че това сме си ние, българите, такива сме си били и такива ще си останем...

Тук иде реч за друго. За българската склонност винаги да се хвърля първо камък, а после да се мисли и да се търси доброто и хубавото. Че коя благородна идея у нас не е била оплюта, впрочем? А нима паметникът на Стамболов в градинката на „Кристал“, който е далеч от „буквализма“ на шуменския Тодор Колев, не бе посрещнат на нож от куп творци, критици и обикновени многознайковци? А да не би статуята на Света София от Георги Чапкънов да е приета изцяло позитивно от всички? Да споменавам ли, че мнозина подигравателно я наричат „Хари Потър“? Не са много ласкави и отзивите за паметника на Георги Калоянчев, който същият наш именит скулптор проектира за родния му Бургас… И какво, да седнем да ги цитираме и преекспонираме ли? Какво ще постигнем?
Не искам да задълбавам в още примери - не само свързани с паметници, а с каквото и да е.

Царе сме да опорочим нечия памет в безумни крамоли за наследство, приписване на вина и заслуги, тупане в гърдите или подличко злословене. Корифеи сме в това някаква гилдия да се раздели на две в мнението си за един или друг проект. Всеки, който е поел някаква инициатива в тази държава, е обект преди всичко на подозрения и завист, и едва след това – на одобрение. Кой е този, откъде накъде ще прави това и това, с каква цел, кой му дава парите, не може да е чиста работата…
Художници срещу театрали, кинорежисьори срещу други режисьори, университет срещу художници, актьори срещу критици, писатели срещу други писатели… Това е положението в така наречения ни интелектуален  и артистичен елит. Отровна атмосфера, заради която направо ти се отщява да живееш, а камо ли да работиш и да твориш.

Апропо, кич ли е паметникът на Тодор Колев в градския парк на родния му Шумен? Чалга ли е? Ами може и да е чалга, ако приемем, че това, което той правеше в най-популярния си образ, също беше чалга. Дали е кич заради идеята като се натисне копче, да зазвучават неговите джипси-шлагери? Ами може и да е кич, също както за някой сигурно е кич да се събират средства в кварталния магазин между дъвките и тоалетните кърпички. Това е България и ако за някой изглежда кичозно, нека да чуем неговите предложения да стане другояче.
Разпознаваем ли е Тодор Колев в този си вид и образ? Според мен да. Горчивата усмивка със стиснати устни, торбичките под очите, бомбето и по чаплиновски приведената скитническа стойка… Даже и да се абстрахираме от трогателния начин, по който е замислен и реализиран, паметникът изглежда повече от чудесно.
„Буквализъм“ ли е, че е толкова непретенциозно реалистичен, така „едно към едно“? Ами сигурно. Че кое в творчеството на Тодор Колев не беше „едно към едно“. Имаше ли някаква абстракция и модернизъм в него? Какъв друг паметник би му прилягал повече?
Но всякакви защитни пледоарии в случая са излишни. Както и всякакви лични нападки към Албена Колева. А и тя все пак обещала, че ще мине да погледне паметника!

Всеки има право да бъде далеч под нивото на родителя си. Всеки има право да мърмори по какъвто си иска повод. Всеки има право да се съмнява, да завижда, да мечтае за нещо далеч по-добро от това, което му дават… С едно уточнение – това важи най-вече за България, родината на Тодор Колев, който ни напусна преди 15 месеца.
Почивай си в мир, Адаме, и не ни мисли нас тук. Както знаеш, ние сме свикнали.

Проектът на именития скулптор Георги Чапкънов за паметник на Георги Калоянчев в Бургас – според някои много по-добър, според други – много по-лош от този на Адама.