29 август 2014

Изкукване с Куката

Августовските реклами съвсем изтрещяха: чипс с вкус на кебапче в бясна конкуренция с халтурите на Мариан Вълев

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 29 август

Мариан Вълев-Куката като рекламно лице на мастика...

... и на нов евтин парфюм със скъп клип. А го има и в подобна реклама на бира.

Вие играли ли сте някога на митичния “Бачково”? Сигурно не, но рекламата с този стадион, където бутилките минерална вода ритат самички, без противников отбор насреща си, вече не е и актуална. Сега въпросът на месеца е яли ли сте истински чипс с вкус на кебапче. Правят го от истински картофи и дори показват нагледно как ги изравят от чернозема.

Рекламата на “Чипи” с дъх на скара е новият властелин на постния августовски ефир. Този период повечето големи компании са го отписали като нерентабилен, затова и премиерите са малко. Но това не значи, че няма какво да ни вбесява в рекламните паузи. Това с кебапчения чипс е направо люлчина песен в сравнение с дразнещата реклама на сайт за обяви. “Запомни едно – баазара ми е много по-добър от баазара ти”. Ицо Хазарта едва ли е много хепи от начина, по който са рециклирали рап-хита му от това лято. Ако толкова лесно се правеха реклами с гепване на хип-хоп рефрени, да вземат кибритите от Костенец да агитират с цитата “Палим, палим” на Криско?

Заигравката в дебилната и полу-аматьорска реклама за “базара ми” явно е с кампаниите на конкурента “О Ел Екс”, които допреди два месеца направо ни бяха подлудили. Внушението очевидно е, че въпреки целия онзи шум Базар.бг си остава по-добър сайт, едва ли не. Впрочем, и самите “О Ел Екс” не остават назад и отново са в ефира – само че този път с далеч по-смислена кампания за секцията си за имоти. Клипът с изрезките, от които е направен цял рекламен калкан в центъра на София, е реализиран оригинално и с вкус.

В началото на август още един сайт реши да ни побърка. Онлайн-магазинът “Е-маг” проглуши ефира с уникално тъпия си римуван спот, в който най-дразнещ е неособено книжовният глагол “отиди”. Да, има го в речниците, употребява се от доста полуграмотни българи, но като цяло няма никаква причина да бъде използван вместо красивия и кратък глагол “иди”. Представям си как някой криейтив-директор се е гордял със стихотворението, от което би се срамувал и първокласник. Нейсе, тази кампания беше за някакви ваканции и вече приключи.

Но Мариан Вълев не е приключил. Мариан Вълев този август е в стихията си. Карбовски го няма в ефира и не може да обявява там слънчевите си очила на търг. Но пък може да се снима в реклами на какво ли не. Признайте си, че ви липсваше този дрезгав глас и тази мъжкарска физиономия!
Всичко, разбира се, е изцяло в стилистиката на “Под прикритие” – с монолози, диалози и жестове, взети почти дословно от сериала. Така де, ако не бъде експлоатиран образът на Куката, какъв е смисълът да се използва този актьор? Пълно е и със статисти. Единият спот е на парфюмерия от нисък клас, а другият – на бира, която се продава във верига супермаркети.

Възможно ли е съвпадението да е случайно и какъв е ефектът от това дублиране? “Моят ангел – моят демон” на парфюмерията нисък клас дали се гордее, че по този начин косвено го възвисяват до популярна бира от популярни магазини? Бирата пък дали не е ядосана, че някой може да я асоциира с евтини аромати-имитации? Знаели ли са и едните и другите, че ще се получи подобен синхрон или всичко е било дълбока тайна до последния момент? Куриозите в българския рекламен бизнес нямат край. А да не забравяме, че Мариан Вълев е рекламно лице и на популярна марка мастика... Масово изкукване.
На този фон някак невинно и почти приемливо премина кампанията “Кафезарядка” на “Нова Бразилия” и “Якобс”.

Готови сме да понесем и нова серия клипове на банка “Сосиете Женерал”, в които всяко следващо изречение започва с последните думи от предишното. Тия хора не разбраха ли, че това вече омръзна? Усещането за “дежа вю” е последното, което една банка би трябвало да търси, когато иска да промотира новите си кредити.

И накрая още един голям въпрос от август 2014-а: “36... Защо 36?” Това също не ни дава покой. А питате ли го Стоичков, който шутира неуморно към номерираните дупки и чака да му обявят почивка? Клипът на новото лото е заснет добре и във визуално отношение е трудно да му се намери недостатък. Идеята обаче така и не става съвсем ясна – ако питате някой зрител-параноик, ще я разтълкува, че в тотализаторите всички числа винаги са нагласени и манипулирани.

Но август вече е към края си, а активният телевизионен сезон започва много скоро. Само след седмица-две рекламните клипове в ефира ще се удвоят и утроят. Интересно дали са останали още продукти, които смятат да заложат на Куката?

Запомни едно: тъпите реклами на “баазара ти” са много по-ненавиждани от тъпите реклами на някой друг.

23 август 2014

Love Hurts

Любимата ми реклама напоследък. Въртят я не по нашите телевизии, а по Sky Sports. Спортната секция на таблоида The Sun знае как да докосва сърцата на запалянковците. Шедьовър.


22 август 2014

Туристите намалявали? НЕ, но да се радваме ли?

Докато курортите ни държат повече на количеството, отколкото на качеството, печалбите от туризма ще останат минимални 

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 22 август

И това лято плажовете по Черноморието са пълни с хора, каквито и негодувания да има от обслужването.

У нас е модерно всяко лято да се леят тонове мастило със сарказъм и критики към курортите и туризма. Колко е презастроено, колко е мръсно, каква лудница е на „Слънчака“ и снобария на Лозенец, как все повече българи избирали да почиват в Гърция и Турция и прочие и прочие.

Не че няма истина в тези писания, но нихилизмът, типично по български, е в излишък. Има нещо почти перверзно в това интелектуалци и обикновени писачи непрекъснато да се гордеят, как предпочитат да ходят на Халкидики, в Анталия, Сицилия или Дубай и да иронизират българското Черноморие и планинските курорти. Това е все едно да се фукаш, че предпочиташ английското първенство пред родната А група, немските коли пред ловешките и чилийско вино пред тукашна гъмза.

Ами да, добро утро! Естествено, че един „ол инклузив“ в турски курорт ще е в пъти по-изгоден от същия на Златните или на „Албена“ - особено ако си го резервирал и платил преди няколко месеца, а не си хукнал в последния момент към нашия любим черноморски бряг. Въпросът, който ме занимава в случая, е – чак толкова зле ли е положението у нас, чак толкова неспасяемо ли е? Толкова ли са луди всички тези стотици хиляди, които палят колите към Бургас и Варна и пълнят чартърите до летищата ни?

Не, разбира се. Сухата статистика сочи, че само до месец юни ръстът на чуждестранните туристи у нас е 5.7 на сто. И това са официални данни, които, както знаем, винаги са по-ниски от реалните. Ръстът е факт напук на ситуацията в Украйна, която спира много руски туристи и напук на природните катаклизми у нас. През юли може и да е имало някакъв отлив на годишна база, най-вече за сметка на българите, които са предпочели да си стоят в градовете, не вярвайки, че на морето не вали дъжд всеки ден. Но през август всичко бързо се наваксва. Погледнете само колоните автомобили между Бургас и Несебър и ще повярвате.
Разбира се, не очакваме да чуем от хотелиер и ресторантьор да се хвали, че е доволен от сезона. Това е все едно таксиджия да каже, че надницата му стига и че изкарва предостатъчно всеки ден.

Ясно е, че за туристическата индустрия чашата винаги ще е полупразна, а не полупълна. Но ръстът в курортистите, година след година, е неоспорим статистически факт. Още по-силен беше последният сезон в зимните ни дестинации. По курортите имаше сняг през целия март та чак и април и ако чуете хотелиер да се оплаква, че не е имал запълняемост, значи или лъже, или просто предлага някакви кошмарно нетърпими условия, разчуло се е и вече го отбягват.
А, да си дойдем на думата. Не бива никога да бъркаме оплакванията. Мърморенето на един мързелив ресторантьор или хотелиер, който не предлага нищо привлекателно за гостите си, е едно. Такива като тях нека да си се оплакват колкото искат, а най-добре даже да фалират и да излязат от бизнеса. Съвсем друго би било, ако чуем да се оплаква собственик на чудесен хотел с добро обслужване или на ресторант с най-вкусната кухня и чевръсти сервитьори. Такива обаче лично аз не съм чувал. За професионалистите, колкото и да са малко у нас, сезонът никога не е слаб. Да, имало е и много по-успешни, но никога не е неуспешен.

Стигаме до основната теза на тази статия. А тя е – спад в туризма у нас скоро не се очертава, но това въобще не е радващо. Защото така ще продължи да има хляб и за най-мързеливите и случайните в бранша. Ще продължат да се пълнят хотелите с разпадащи се душове и мръсни вани, стаи без хладилници и интернет и навъсени рецепционистки и пикола. Ще има достатъчно вечерящи в ресторантите, където ти предлагат спаружени зеленчуци за салата и бледо подобие на суши (четете ли тук, „Холистър“ от Слънчев бряг?) на безумно високи цени, а в барове като „Корнър“ ще продължи да е тъпкано с развеселени чужденци, въпреки че в мохитото за 8 лева не слагат и капчица ром.
Просто природата ни е хубава, повечето ни хотели са сравнително нови и все още чисти, а цените, колкото и да ги надуват родните тарикати, пак остават сравнително ниски на фона на западноевропейските.

Колкото и да негодува от преобладаващо лошо обслужване и хигиена, веднъж дошъл тук, чужденецът се връща отново. Руснакът и румънецът даже не си и помислят да летуват другаде. Отскочат някое лято до Средиземноморието, после пак се върнат тук, където се чувстват като у дома си. Все повече германци и англичани – също.
Така продължава да се крепи алчната дилетантщина, която господства в повечето ни курорти.    Собственикът си знае – достатъчно е да има обект на добра позиция и клиентелата му е гарантирана – даже и да удря в грамажа, даже и обслужването да е ужасно, защото държи служителите си на смешни заплати без почивни дни, даже и да не се старае да пусне интернет по стаите и да смени овехтелите хавлии с нови.
А колко оздравително за бранша би било да имаше поне година-две с минимален спад. Няма ли да е чудесно от туризма да изчезнат всички пишман-хотелиери и кръчмари и да продадат бизнеса си на хора, които знаят как се прави?

Даже и най-черногледите нихилисти ще признаят – и към днешна дата у нас има прекрасни хотели, ресторанти и клубове – на средноевропейско, а понякога и на по-високо ниво. За съжаление, това са по-скоро изключения, но е факт, че са налице, и че броят им неизбежно ще расте. Колкото и да са разглезени от гарантирания приток непретенциозни туристи с тънки джобове, тарикатите от бранша постепенно ще стоплят, че само с евтини номера няма да им се получава. Ще гледат и ще завиждат за пълните обекти на конкурентите си, които се стараят повече, инвестират пари в добър персонал и гледат клиентът да си тръгне доволен, за да се завърне пак.

Крайно време е нещо, пък било то и оздравителна криза в оборота, да сложи край на българските парадокси в туризма. Построил хотел, Бог знае как (пооткраднал оттук, направил далавера там), но решил да спести всичко останало – няма паркоместа, няма интернет, шезлонгите около лъскавия басейн – стари и счупени, на на бара кафето - „втора цедка“. Построил аквапарк за милиони, но поясите му се спукали и не му се дават пари да купи нови, за да има за всички. Направил ресторант на хубаво място, но му се свиди за заплата на добър готвач и за процент на сервитьорите, та да са мотивирани да търчат по-бързо между масите. Отворил бар със скъп интериор, но прави коктейли менте, а персоналът удря здраво в сметките. Взел плаж на концесия, но иска само да дере кожи със скъпи такси, без да инвестира в нищо...

Е няма как тези номера да минават вечно. Колкото и постоянен ръст на туристи да има, фалитите на тарикатите са неминуеми, рано или късно. Хората не са глупави. Ще избягват все повече курортите без пречиствателни станции, които изливат мръсотията си току до плажа. Ще заобикалят все повече хотели, които освен легла и тоалетни не предлагат почти нищо друго. Ще зеят все повече места в баровете, където правят фалшиво мохито и лошо кафе, и в ресторантите, където тараторът се прави почти без краставици и мляко. Слава Богу, вече имаме и достатъчно такива, които не отговарят на тези описания. И хората ще ходят все повече именно там.

Междувременно държавата все повече ще осъзнава, че инвестициите в туризма се отплащат многократно. Че инфраструктурата е нещо важно, колкото и да се смееха на Бойко Борисов с думите, че „асфалтът не се яде“. Не се яде, ама май се оказва, че се яде. Някой може ли да сравни към днешна дата Бургас като град с доскоро процъфтяващата Варна? Но пък е безумно до бургаското летище да изминеш стотици и хиляди километри по въздух или магистрала по-бързо, отколкото после от Сарафово до Несебър или Слънчев бряг. Безумно е да нямаме магистрала София-Варна.
Безумно е държави като Македония, Словакия и Унгария, които нямат и една десета от нашите природни дадености и условия, да рекламират по-активно от България в европейските медии.

А иначе е факт, че българинът все повече поглежда към чужбина за почивката си и в това няма нищо лошо. Нека да ходи и да се учи на стандарти и после да ги изисква и у нас. А и това най-малкото е белег за растящи възможности. Като погледнеш статистиките за летуване в странство осъзнаваш, че май не сме толкова бедна нация, колкото вечните нихилисти опитват да внушат.
Ясно е, че в държави, които от десетилетия залагат на туризма си, една почивка винаги ще е по-качествена – с по-добро обслужване, организация, чистота и уважение към клиента. С всяка изминала година положителните примери неизбежно ще се възприемат и на наша територия, ще се просмукват и в нашия корав манталитет.

Засега все още е далеч моментът, в който алчните тарикати ще изчезнат от курортния бизнес. Просто колкото и да се оплакват, продължават да печелят повече, отколкото са очаквали и заслужават.

Какао бийч“ нощем. Каквото и да казват вечните нихилисти, такива парти-дестинации се броят на пръсти в цяла Европа и това го признава всеки гостуващ тук диджей.

Откакто до Бургас се стига само за 3 часа, градът се развива много по-добре от Варна. Оказва се, че инфраструктурата и магистралите наистина са важни.

10 август 2014

(Не)Очаквана ваканция

Бедата не е, че през август повечето предавания излизат в отпуск. Бедата е, че наесен ще се завърнат и ще се държат така, сякаш без тях не можем да живеем

Референдум“ на БНТ също е във ваканция. Поне в държавната медия, където щатът и без това е раздут, биха могли да си позволят да поддържат публицистика и през лятото.

Отново е август и отново ефирът е осиротял. Вечер гледаме сериали до побъркване, през деня се въртят повторения на ток-шоута до припадък, а в малкото останали публицистични блокове политици и всякакви други жадни за слава персони се блъскат като в сутрешна маршрутка по „Цариградско шосе“.

Лятната телевизионна ваканция не е някакво българско изобретение, но у нас, както всичко останало в живота ни, е придобила уродливи измерения. На практика в отпуска е всичко, което можете да си помислите. Даже и предавания, които цяла година са ни внушавали, че едва ли не без тях ежедневието ни е невъзможно, че съдбата на държавата и нашата собствена са немислими без тях.

При това този август не е като всеки друг обикновен летен месец от минали години. Природата ни донесе изпитания, с каквито не се бяхме сблъсквали никога досега. Като капак на всичко парламентът, вместо да излезе в обикновена блажена ваканция, се разпусна и настъпи деликатен политически момент в очакване на служебен кабинет. Имало ли е друг толкова драматичен месец през последните години? Не. Проблем ли е това обаче за най-влиятелната част от „четвъртата власт“ да хукне по къмпинги, язовири и спа-хотели? Ни най-малко.
Оказва се, че въпреки цялата важност на ситуацията все пак можем да живеем без чернодрешковците от редколегията на Слави, които иначе не пропускат възможност да помъдруват по повод и без повод, сякаш без техните мнения българската политика е невъзможно да функционира.

Вижда се, и че някак си ще преживеем и без вездесъщите блокове от уикендовите сутрини, където Григорови, Кулезич и Кошлуков иначе разискват всичко на живот и смърт. Няма го и най-балансираното и полезно публицистично предаване - „Референдум“ на БНТ, където темите се анализират задълбочено и същевременно без дразнещия апломб на много други ток-шоута. Но ето че и то, колкото да беше ненатрапчиво, липсва от програмата.
Извън ефира е и Кеворк, който винаги внася сериозност каквото и да зачекне. Няма го Сашо Диков Стажанта в същия ефир на Нова, само че в събота, нито новата торпила за бързо реагиране на Би Ти Ви Светльо Иванов. Но най-интересното е, че никой не се пита как ще издържим без тях повече от месец, а по-скоро си задаваме въпроса – как всички те си намират теми и гости, когато са в ефир?

Все едно живеем в две различни Българии. Едната – през така наречените активни сезони, гъмжи от проблеми, в който драматичното говорене за тях сякаш е по-важно от самото им разрешаване. Другата – ваканционната България – отново гъмжи от проблеми, все така сериозни, но те попадат главно и почти единствено в репортажите на новините или в някой сутрешен блок. Минават и заминават, без нито една височайша и важнейша „говореща глава“ да се е упражнявала върху тях.
Всъщност, това е една добра метафора за цялото ни дередже. През по-голямата част от времето сме концентрирани не върху самия си живот, а върху проблематизирането му, върху създаването на драма от нищото, върху правенето „от нищо нещо“. Ние сме като онзи герой на Стефан Данаилов, който закла биволицата, за да провери дали наистина е изяла ризата на гостенина от София.

По този начин и у нас, както е в милиардна Индия, всевъзможни хора си създават занимание, работа, прехрана, авторитет или псевдоавторитет. Може да не сме милиард, но пак искаме да сме важни – освен когато не сме във ваканция, разбира се. Единственият шанс за някои да изглеждат значими е да преекспонират и преанализират всичко, което се сетят. А на българина само това му дай – в две-три предавания, почти по едно и също време, да се драматизира дадено явление или случка, и после да му гледаш сеира.
Ако всичко не беше един голям пунтаж, една голяма борба главно за бюджети, рейтинг и рекламодатели (апропо, те също делят работата си на активни и пасивни сезони, сякаш хората живеят по два различни начина през годината), ефирната тишина на сегашната ваканция нямаше да е така зловещо оглушителна. Щеше да има достатъчно трибуни и в момента за дискутиране и на природните бедствия, и драмата с КТБ, и на особения политически момент в който се намираме. Всяка от основните телевизии и най-вече БНТ разполага с достатъчно хора на щат, които могат да поемат някои предавания през август, докато титулярите им получат несъмнено заслужената си почивка.

Няма никаква сериозна причина държавната телевизия да е без цялата си публицистика начело с „Референдум“ и „Панорама“, а вместо това да ни върти „Момчетата от Медисън Авеню“ (нелош сериал, но който се интересува от такива, отдавна го е гледал и то сигурно по два пъти). Оправданието, че не достигат бюджетни средства, естествено, е смешно. Само след месец-два ще станем свидетели как всички канали разхищават безумно много пари в битката за всеки клиент и рейтингова точка – тогава, когато ефирът е буквално пренаселен от какви ли не формати и зрителското внимание е разтроено и разчетворено. Ако една телевизия би искала да направи сериозно впечатление на публиката с нещо добре замислено и реализирано и да фокусира цялото внимание върху него – сега е моментът. Само че къде-къде по-лесно е да пуснеш всички във ваканция, а наесен да се вайкаш, че няма аудитория за амбициозните ти проекти!

Ситуацията малко прилича с тази при вечно оплакващите се таксиджии, които цял сезон мрънкат, че нямат клиенти, а когато са търсени най-много – например навръх Нова година, предпочитат да си седят вкъщи и да си празнуват и те със семействата.

Но това е положението. Изключете телевизорите от щепселите и чакайте да дойде есента. Тогава в ефира ще се завърнат всички – даже и тези, за които тайничко сте се надявали ваканцията им да прерасне в траен неплатен отпуск.

Стажанта“ Сашо Диков би бил чудесен репортер от почивните станции на депутати и министри в оставка, но не е.

Редколегията на Слави сега има не по-малко важни теми за коментиране, но я няма в ефира. Не е особена загуба!

02 август 2014

Какво ще ни липсва от ТВ7

Къртицата“, „Терминал 7“, Карбовски, Николета... Мъчно ли ви е за тях или злорадствате, че вече не са на екран?


ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 1 август

Двата сезона на „Къртицата“, продуцирани от Иван и Андрей, бяха сред най-зрелищните риалити-проекти в българския тв ефир.

Какво са обедните часове през уикенда без клюкичките и радостното кудкудякане на жените от „Терминал 7“ и без миризмата от манджите на Катето Евро, която едва ли не се прокрадваше през телевизорите ни? Какво е по-късният следобед без поредния цигански, наркомански или проститутски репортаж на Карбовски? Какво е съботната вечер без вечно сменящата стайлинга си и самоуверена Николета и нейните папараци?
Сигурно все същото, ще кажат с досада някои. Изобщо не е същото, ще контрират обаче други и техният брой не е никак малък.

Откакто не са на екран и бе поставено под сериозен въпрос завръщането им там изобщо, емблематичните предавания и лица на ТВ7 са обект на всевъзможни спекулации. Ще продължат ли кариерата си в други медии или ще се завърнат в тази, макар и с по-малки бюджети и в оредял състав? Беше ли сполучлив престоят им в амбициозната телевизия, свързвана с банкера Цветан Василев и управлявана за известно време от Николай Бареков?

Нека направим бърз преглед какво бе стойностното в опакованата в оранжев цвят програма на този изпаднал в сериозна криза канал и какво – не чак толкова.
Някои от най-успешните проекти на ТВ7 се свързват с продуцентската фирма на Иван Христов и Андрей Арнаудов. „Къртицата“, където двамата си партнираха с набралия доста опит покрай „Биг Брадър“ по Нова Ники Николов, наистина бе най-мащабното риалити шоу, реализирано у нас някога, при това – с два сезона в две последователни години. И това изобщо не звучи иронично, въпреки че това е любимият похват на „опосумите“. Кастинг с много звездни имена, голяма база за живеене с впечатляващ интериор, мисии и изпитания, замислени и реализирани със замах и без щадене на средства за пиротехника, кранове, екзотични животни и какво ли още не... Интригата също бе подклаждана умело от ловките редактори и продуценти. „Къртицата“ без съмнение е най-зрелищното риалити и бе странен парадокс, че публиката му почти никога не надскочи половин милион зрители. Но дори и така то бе несъмненият гвоздей в програмата на ТВ7 през последните две години.
Атрактивен, забавен и творчески ефикасен, макар и на моменти доста скандален и противоречив, бе и проектът „Музикална академия“ на същите продуценти. Там по оригинален чисто български патент бяха сблъскани на сцената изпълнители от три различни поколения.

Освен невероятен сеир и драматично надпяване между Кичка, Поли Генова, Дичо и останалите, шоуто стана автор и на немалко поп-хитове, които и днес продължават да звучат от ефира близо година след финала му. Реализирано като някакъв микс между Star Academy, Music Idol и „Биг Брадър“, музикалното риалити също впечатляваше със замаха на реализацията си, но така и не получи публиката в степента, в която заслужаваше. Много зрители го бойкотираха само защото бяха подложили на бойкот ТВ7 като цяло - главно заради барековщината, която заливаше нонстоп екрана по онова време. Но от чисто телевизионерски аспект и „Къртицата“, и „Музикална академия“ бяха проекти, които във всеки друг канал биха имали триумфален рейтингов успех. Друг е въпросът дали някоя друга медия би си позволила да похарчи толкова много пари за нещо подобно.

Не така завършени и успешни като краен резултат бяха другите проекти на Иван и Андрей в ТВ7. „Сблъсък“ така и не можа да се върне пълноценно към нов живот и очевидно бе изчерпано предаване още в предишните си телевизии. Още по-слаб и изнасилен беше проектът с Любен Дилов-син „Пуснете водата“, наследник на рубриката „Удавете водещия“ от предишния ефир на опосумите в „Станция Нова“.
За „Терминал 7“ може да се каже почти същото – обедният уикендов блок успяваше да развлича и забавлява, но често пъти много повече и да дразни зрителите – със зле подбрани гости (то не е лесно да пълниш часове наред програма по два дни всяка седмица), неадекватни и досадни водещи и преобладаваща безвкусица.
През последната година Иван и Андрей станаха продуценти и на „Поверително от НЛ“ - папарашкото светско шоу с възможно най-атрактивната водеща, която влачи след себе си неизброима армия от верни почитателки – Николета Лозанова. Макар и нейната собствена функция в предаването да бе по-скоро представителна и недостатъчно активна, то не бе лишено от смисъл и съдържание. А и не би могло да бъде другояче, като се има предвид числеността и опита на екипа, който стоеше зад него. Стана така, че шоуто дори прати в глуха ефирна линия сериозен конкурент като „Горещо“ на Венета Райкова по Нова телевизия. Друг и отново не по-малко важен е въпросът дали рейтингът на светското предаване бе адекватен на сериозните инвестиции, влагани в него. Откъм коефициент на полезно действие успехът му бе по-скоро съмнителен.

При Карбовски нещата стояха по друг начин. Изписаха се тонове мастило за големите му хонорари и заплати в ТВ7. Не бе особено почтен и начинът, по който журналистът се раздели с телевизията, която на практика го превърна в медийна звезда – Нова, и продуцентската къща „Телеман“. Не може да се отрече обаче, че Карбовски с минимум излишни инвестиции успя да наложи свой стил публицистика в ТВ7. Успяваше сам да генерира съдържание, което много малко други публицисти биха могли да създават. Но доколко „маргиналните“ му теми и експерименти ще липсват на публиката оттук нататък – отделен въпрос.
През последните две години този канал инвестира немалко и в друг важен сегмент от българския шоубизнес – телевизионното кино. Историческата семейна сага

Дървото на живота“ бе не само най-скъпият, но и най-добре заснетият роден сериал. Той беше и рядък пример за това как вторият сезон може да надгради и осезаемо надскочи първия, и как всички актьори могат да дават максимума от себе си, правейки едни от най-добрите роли в кариерите си. На другия полюс бе гротеската „Секс, лъжи и TV” - скъпоструващ експеримент от типа „режисирано риалити“, в който уж сериозни теми бяха разработени по сатиричен, но недостатъчно смешен начин, а постановката и актьорската игра бяха на читалищно ниво.

До неотдавна ТВ7 имаше още едно предаване, с което можеше да се гордее – оригинално, забавно-информационно и харесвано най-вече от мъжете. Става въпрос за спортното ток-шоу „Пред банята“, което обаче загуби присъствието си в ефира малко преди кризата с Корпоративна търговска банка да се стовари върху канала. Отсъствието на запалянковската говорилня се усеща осезаемо особено сега, когато футболното първенство вече е подновено. С оглед на това, че за заснемането й не се изискваха кой знае колко пари, би било наистина учудващо, ако тя не цъфне в програмата на някоя конкурентна телевизия. Ако аз бях продуцент или тв шеф, веднага бих протегнал ръка към това шоу на Томислав Русев, Борис Касабов и Ники Александров.

Друго предаване на ТВ7, за което няма как да не ни е мъчно, е конкурсът за „Мис България“.
Осъществен като риалити-шоу, през последните две години той успя да си спечели немалко почитатели. Показателен е и фактът, че последните две носителки на короната бяха наистина достойни за нея – нещо, което беше по-скоро изключение в предишната епоха „Калканджиева“ от историята на конкурса. Сега не е ясно кой, кога и как ще организира състезанието за най-красива българка.
В общи линии това са нещата, които биха ни липсвали, ако ТВ7 остане със сегашната си окастрена програма, принизяваща я до нивото на обикновена кабеларка. Предаванията, които пропуснах в този списък, са всевъзможните ток-шоута с конюнктурна цел, създадени главно в угода на своите водещи или Бог знае в името на какво. Мирослава Кортенска, Ангел Славчев и Юлиана Дончева категорично не са лица, които биха липсвали някому, ако не броим приятелите и роднините им.


Как може да бъде обобщен накратко експериментът ТВ7, който наблюдавахме през последните няколко години? Най-вече като едно прахосване на пари, за което в гилдията много хора завиждаха. Големи заплати, мащабни проекти, широки студиа и офиси, служебни коли и ПТС-и... Глупаво е да се гледа с лошо око на всичко това, но е факт, че инвестицията бе неоправдано голяма за постигнатите резултати. При загуби от десетки милиони на година беше пределно ясно, че този балон рано или късно ще се спука. Въпросът е сега покрай никому ненужните „храненици“ да не изгорят и малкото наистина ценни неща, които тази телевизия успя да създаде и наложи.

Дървото на живота“ бе най-скъпият и добре заснет роден сериал, а вторият му сезон бе още по-качествен от първия.

С двете си предавания в ТВ7 Карбовски наложи свой собствен стил, въпреки че не е много сигурно дали той ще липсва на публиката.

Поверително от НЛ“ стартира с големи амбиции и постигна солиден рейтинг, но дали той бе адекватен на сериозната инвестиция и големия екип?

Пред банята“ бе симпатично запалянковско шоу, което отпадна от програмата на ТВ7 още преди банковия крах.

ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА ТВ7


ПОЛЗАТА

Засили конкуренцията между основните национални телевизии

Въведе нови технически и работни стандарти в бранша

Застави конкурентните телевизии да се отнасят с по-голямо уважение към най-ценните си кадри

Инвестира сериозни суми в българския спорт и издигна отразяването му на ново ниво. Никога преди това не сме гледали толкова много футбол, волейбол и баскетбол

Разви своя школа в репортерската и разследващата журналистика

Създаде голям брой работни места с мащабни риалити проекти и филмови сериали


ВРЕДАТА

Прахоса колосални средства с почти нищожна възвръщаемост

Стимулира „финансовото развращаване“ на водещи и продуценти, които си повярваха повече от необходимото

Даде прекалено голяма свобода за мегаломанско-налудничавите идеи и амбиции на Николай Бареков

Започна да раздава предавания на „свои хора“, нямащи нищо общо с телевизионния професионализъм

Насели ефира си с твърде много кич и лош вкус в търсене на по-висок зрителски рейтинг

С непоследователни политически лупинги сведе но нула наличието на истински лоялна своя аудитория и направи така, че на никого да не му е жал за съдбата, която я сполетя