26 септември 2014

„Гласът на България“ срещу X Factor - слаб мач дотук

Музикалните таланти оредяват, но фрийковете и съдиите по bTV и Нова са все по-ентусиазирани и театрални

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 26 септември

Атмосферата в пресявките наГласът на Българияе по-сериозна, но също така и по-камерна и бездушна в сравнение сХ Фактор“.

Миячът на чинии Борислав извади чалга-ремикс на Селин Дион и, разбира се, продължи в следващия кръг наФактора“.

Телевизионно време разделно. От „Сървайвър“ ли си, или от „ВИП Брадър“? Или от тези, които обичат да се фукат, че нямат телевизор и не гледат такива глупости? Така е при нас открай време – трябва да има разделение, да се противопоставя едно нещо на друго. Иначе ни е трудно да си подредим живота.

Сега на дневен ред е още една дилема - X Factor или „Гласът на България“? Възможно ли е да следиш и харесваш еднакво и двете? Нищо чудно, а и все по-често виждаме отхвърлени от едното място кандидати да се пробват при конкуренцията. Природен кръговрат. Затворен цикъл.

Миналата неделя по bTV стартира третия сезон на „Гласът на България“, който трябва да даде отпор на третия X Factor, започнал по Нова тв две седмици по-рано. Както си му е редът, отначало гледаме подбори на кандидати и сформиране на отборите на всеки треньор. За щастие, концепцията на „Гласът“ поне е такава, че там няма как да се постави акцент върху представленията на фрийкове, зевзеци и жадни да се видят „по телевизора“ хора, дошли от махали и паланки. Съдиите започват да слушат всеки кандидат, обърнати с гръб към него, и така преценяват най-напред вокалните му качества.

При X Factor - обратно – сме принудени да търпим дълги, често пъти досадни и изкуствено патетични диалози между кандидати и жури. В тях едните лъжат, че са дошли със сериозни намерения и качества, а другите – че ужасно се забавляват от всичко това. И въпросното фрийк-шоу се точи седмици наред, преди да се стигне до истинските концерти. Не може ли дотогава да измислят някакъв брояч върху екрана – да посочва минутите, които остават до появата на някакъв сериозен кандидат? През останалото време човек може спокойно да разцъка другите канали – там поне не смесват музиката и комедията по такъв отдавна втръснал на всички начин.

А най-смешно е, когато четиримата съдии от „Фактора“ започват да танцуват в синхрон или правят някакви маймунджилъци по столовете си – сякаш за да подчертаят, че това не е само музикално риалити, а хумористично шоу за малки и големи. „При нас е весело“. Не пропускайте нашето ежегодно национално турне за търсене на панайрджийски палячовци, които да получат своите 5 минути слава.

На всичкото отгоре, в X Factor искат максимално да проточат фрийк-шоуто. Правейки се на ударени, съдиите умишлено допускат до следващи кръгове някои от зевзеците, за да гледаме простотиите им или да се подиграваме поне още веднъж.

Защо трябваше да тикат напред клетия пловдивски мияч на чинии, който изпя баладата от „Титаник“ във фолк-ремикс? Страшно оригинално, няма що. Подобна беше ситуацията и с чужденеца Франк с шарените бермуди, който изпя вдъхновено, но аматьорски „Телефонна любов“, подрънквайки на китара. Окей, разбрахме житейските истории и на двамата, трогнахме се от тях, но трябва ли да продължите да ни занимавате с неща, различни от музика и пеене? И защо тогава не пуснахте напред и 60-годишния бивш диджей Антон от Варна, който изпя баладата Liberta с не по-малко искрена емоция и музикален усет?

Въобще, в първите седмици на „Фактора“ е истинска мъка да отсееш стойностните изпълнения в океана от псевдо-забавление и социално-демографско мисионерство. Както биха казали двамата старци от балкона на „Мъпет шоуто“, може ли да ни събудите, когато всичко това свърши?
И друг въпрос - какво ли ще стане, ако след още един-два сезона зевзеците из републиката започнат да се изчерпват? Сигурно Нова телевизия ще започне да подкокоросва и инфилтрира свои собствени, вътрешни чешити, с които да се запълва фрийк-квотата.


Друг продуцентски финт за запълване на празнината, оставена от липсващата музика, са режисираните спорове и крамоли между съдиите. „Конфликтите“ на Любо Киров и Заки Соколов са толкова театрални и преднамерени, че човек чак започва да ги съжалява. Те сигурно вече ходят на курсове по актьорско майсторство, за да си играят ролите по-успешно. Интересно предварително ли им пишат репликите или ги оставят да импровизират? После, не се съмнявайте, че всеки подобен „спор“ ще бъде вмъкнат и въртян до припадък в следващия рекламен спот за предстоящите епизоди на „Фактора“. За да е наясно публиката какъв драматизъм и напрежение има в това предаване!

На този фон „Гласът на България“ изглежда ако не друго, то поне по-сериозно и музикантски. Не че и там Миро не се прави на шут в журито. Но като цяло атмосферата е по-професионална и уважителна към публиката. Тук сме заради пеенето и музиката, а не заради простотиите. Нищо, че обстановката е доста по-камерна и някак си траурна на фона на „Фактора“.

Досегашната история на това риалити у нас показва, че резултатите от него са нулеви, а репутацията му, въпреки цялата тази сериозност, е почти бутафорна. Също както „България търси талант“, отново по bTV, то не е произвело нито една звезда. Смисълът му е само да запълва ефирно време, да харчи едни луди пари и да дава повод на телевизията да пуска прес-съобщения, че цялата страна е гледала именно това шоу, а не конкуренцията. Жалко за сериозни изпълнители като Орлин Горанов, Наско Пенев от „БТР“, Десислава и Миро, които са основните актьори в това „отбиване на номера“. Жалко и за неколцината истински талантливи участници, които ще минат през „Гласа“ и ще бъдат напълно забравени седмица след финала му. Не може ли поне да ги канят да пеят редовно в „Шоуто на Слави“ - там и без това се чудят с какво да запълват цял час всяка вечер?

Въобще, първите седмици на конкуренцията между музикалните риалити-формати са истинска агония. Нещо като слаб мач между два скъпоструващи футболни отбора, който сме принудени да гледаме дни наред. И, уви, това се оформя като традиция, с която почти сме се примирили.
Дано като дойде времето на истинските концерти да имаме повод и за по-положителни анализи и коментари. На този етап резултатът от мача между X Factor и „Гласът на България“ е нулев - както и ентусиазмът у широката публика, ако не броим трепета на самите участници и техните роднини...

Орлин Горанов е голям български изпълнител и творец, но и той прие да участва в музикалното риалити, което не е създало нито една звезда.

Журито вХ Факторобича да танцува по столовете и да се забавлява с клоуните, които се явяват на кастинг.


18 септември 2014

Риалити-драмите започнаха

С успоредния старт на „Сървайвър“и „ВИП Брадър“ bTV и Нова пак се захапват в конкуренция с излишна ожесточеност и борба за всяка минута

Решенията на Йорданка Христова и Евгени Минчев като „политбюро“ бързо създадоха интрига в Къщата.

Алекс Сърчаджиева и Ники Кънчев под дъжда: опитни водещи в добре позната роля – с много възклицания колко велико и уникално интересно е всичко, което се случва.

Послучай новата учебна година, случайно или не, в понеделник вечерта двете водещи телевизии отново подхванаха позабравената риалити-конкуренция помежду си. Успоредният старт на „Сървайвър Камбоджа“ по bTV и „ВИП Брадър“ по Нова тв върна нуждата от ловка работа с дистанционното – за да не изпускаш интригата и на двете места. Първите 15-ина минути преди рекламната пауза бяха динамични, наблъскани с максимум съдържание и „въдички“ от интрига, които да закачат публиката и да не я пускат до края. По-хитрите зрители пък избраха да гледат само шоуто, което им е повече на сърце, а след това търсеха старта на другото риалити в Интернет.

„По-разумно е да следиш „ВИП Брадър“ директно, особено когато е лайв, а не дейли епизод, защото всичко се случва в същата секунда. „Сървайвър“ така или иначе е заснето преди месеци и повече прилича на приключенски филм, отколкото на риалити. Няма особена разлика дали ще го видиш в момента на първото му излъчване или часове, защо не и ден по-късно. А и неговият старт беше по-кратък – ако бях стоял на този канал, после трябваше да се включвам по никое време в интригата на „Брадъра“. Затова оставих камбоджанския екшън за допълнително гледане“, обясняваше във форумите запален телеманиак. Доста хора обаче бяха на друго мнение и предпочетоха да проследят първо завръзката на „Сървайвър“, а после да наваксват със сплетните между съквартирантите в къщата край Нови хан.

Първите няколко минути без съмнение бяха в полза на bTV – и то не само защото успяха да стартират с трийсетина секунди по-рано. „Сървайвър“ веднага хвана бика за рогата, показвайки участниците с по няколко техни реплики, с което моментално прикова зрителското внимание. По това време по Нова гледахме дежурната картинка, която се повтаря всяка година – тясната пътека-подиум на открито, заобиколена от публика с чадъри, а в средата – възторжените Ники Кънчев и Алекс Сърчаджиева, които ни обещават невиждано шоу. Веднага след това ни предложиха нещо принципно важно, но все пак доста статично и без интересно човешко присъствие – бърза разходка из къщата на вип-съквартирантите. Тя бе озвучена от уникалния глас на Джони Пенков, когото помним от незабравимите социалистически кинопрегледи, но това не бе достатъчно, за да прикове по-голямо внимание от събитията на камбоджанска земя.

Първата квартирантка във „ВИП Брадър“ – Йорданка Христова - беше представена на 6-ата минута. По нова време Владо Карамазов сбито разказваше що за страна е Камбоджа, на фона на спиращи дъха картини от азиатската държава, а секунди по-късно вече гледахме майсторски монтирани екшън-кадри с участието на „ветераните“ и „новобранците“.

На седмата минута Карамазов въдвори в сюжета тайния 23-и участник в „Сървайвър“, за когото останалите не подозират. По-нататък действието продължи без никакво забавяне – с първи битки за имунитет и провизии, първи конфликти, първо гласуване за „най-ненужен играч“ от всяко племе... Драматургичното решение екшън-епизодът да изпревари поединичното представяне на всеки участник беше най-силният коз на камбоджанското риалити в острата конкуренция в понеделник. Още преди да осъзнае кой какъв е, гледахме кой срещу кого. Зрителят беше потопен в напрежението на битките и адреналинът рязко скочи.
Другото сериозно предимство на bTV в епичния риалити-сблъсък с „ВИП Брадър“ е красивата картина. Не че и при предишните „сървайвъри“ не е била добра, но този път е буквално спираща дъха - висока резолюция, панорамни гледки, наситени цветове, много гледни точки на камерата, включително и от въздуха. Даже и холивудските филми невинаги изглеждат толкова атрактивно. Операторите и монтажистите на „Сървайвър“ са виртуози, а bTV експлоатира докрай техническото си превъзходство над конкуренцията. Реално погледнато, това е много повече кинематографичен продукт, отколкото риалити-шоу.

На този фон празнуващата същия ден 20-годишен юбилей Нова телевизия отново предложи допотопния си образ в стандартна дефиниция, макар и все пак, по изключение, в широкоекранен формат, а не в деформиращия се на повечето плазми „социалистически“ кадър 4:3. Не беше ли именно двудесетилетният празник моментът този канал най-сетне да влезе в крак с времето и да пусне качествена визия веднъж завинаги? Кога техническата революция ще навлезе и в Нова, за да може конкуренцията с bTV да е при равен старт? Ако шефовете на този канал се чудят защо често пъти рейтингът от пийпълметрията показва необяснимо предимство на съперниците им, една от причините със сигурност е и тази – зрителят просто остава като прикован от красивата картина на „Сървайвър“ и въобще на bTV. Наистина е трудно да отделиш очи от нея.

Това в пълна степен важи и за студиото, където новата водеща Христина Апостолова (редактор, актриса и съпруга на продуцента Евтим Милошев – бел. ред.) изглежда чудесно в минималистичния интериор, доминиран от огромния извит екран зад нея. Самата тя е една от редките дамски комбинации между добра визия, компетентност и артистичност и бързо ще преодолее основния проблем, пред който е поставена изявата й – липсата на достатъчна популярност, която да приковава и дисциплинира зрителското внимание.
Сред потенциалните минуси на този сезон се очертава пренаселването на екрана с познати физиономии. Някои от участниците са в това риалити за трети път от общо пет възможни, а половината – за втори.

Колкото и да са симпатични играчи като Светльо Занев, Финдо, Агонцев и Бърканичков, в един момент това предаване заприлича на някакво забавление за тесен приятелски кръг, към който периодически бива приобщаван някой друг заблуден новобранец „за цвят“. Ще доживеем ли издание с две племена от изцяло нови участници, в което да няма усещането за „вътрешни хора“ и „пълнеж“?

Засега толкова по въпроса за филма, кръстен „Сървайвър Камбоджа“ и маскиран в риалити-жанр. Да анализираме набързо и старта на другия сериал, наречен „ВИП Брадър“ и също мимикриращ като уж нережисиран формат.

След клишираните и лишени от интрига първи 10 минути шоуто бързо набра скорост, когато Йорданка Христова и Евгени Минчев влязоха в ролята си на „политбюро“, разпределящо кой къде ще живее – дали в мизерията на соца или в лукса на капитализма. Някои от бъдещите конфликти в Къщата вече се очертаха, но, както често се случва при това предаване напоследък – още отсега оставят кисел вкус, защото са предварително нагласени и очевидно ще бъдат подклаждани с цената на всичо. Далеч по-интересно би било съквартирантите да не влизат в шоуто обременени от минало напрежение помежду си. И няма нужда редактори и продуценти да ги надъхват един срещу друг още с визитките, които са им заснели.

Но едно е сигурно – кастингът тази година е събрал на едно място достатъчно личности с интересна биография, които имат какво да кажат и относно социализма, и относно капитализма.

Тепърва ще анализираме поведението на всеки от тях. Засега ще кажа само едно – дано Йорданка Христова, Камелия Тодорова и Иво Аръков да са взели достатъчно големи хонорари за влизането си в Къщата, защото престоят вътре по никакъв начин няма да обогати нито кариерата, нито репутацията им.

Във „ВИП Брадър“ очевидно достатъчно осъзнаваха силната конкуренция на „Сървайвър“, който уплътни максимално добре своите два часа и половина. Затова, точно в 22.30 по Нова хитро ни предложиха нещо като резюме на събитията в Къщата дотук – един вид, добре дошли на всички зрители, които току-що пристигнаха от ефира на bTV, избягвайки от Слави Трифонов и сценаристите му. Случайно или не, следващият час беше и най-силният период от стартовото предаване. Дотук може и да не сте ни гледали, но ето – вижте колко много изпускате, ако и друг път правите така!

Основният коз на „брадъра“ същевременно е и един от най-дразнещите му минуси – неговата неконтролируемост. За това предаване никога не е проблем да изпраска един четиричасов лайв, в който публиката да се пренасити от емоции, сплетни, скандали и драми. Когато събитията се развиват спонтанно и на живо, това риалити няма аналог. Може би само „Къртицата“ миналия сезон успя да предложи повече неподправен драматизъм в реално време. Но когато нещата опират до предварително заложени конфликти и сюжети – а това напоследък личи все по-крещящо в „Биг Брадър“ - зрителят съвсем оправдано започва да негодува и да се чувства като канарче, което умишлено и зорлем потапят в нечистотия. Тепърва ще разберем коя от двете тенденции ще вземе връх този сезон.

Засега сигурното е само едно – че и двата скъпоструващи риалити-проекта стартираха като истински филмови сериали. Единият заложи на красивата визия и на драматизма на битките, а другият – на старателно обмислени конфликти и противопоставяне, в което всеки зрител може да открие част от себе си. Реалността е сведена до минимум, режисурата и сценарната мисъл са в стихията си, а актьори има предостатъчно.

Красивите пейзажи от Камбоджа и динамично монтираните кадри са основен коз на приключенското риалити.

Христина Апостолова в студиото, където се коментираха визитките на 23-мата сървайвъри.


11 септември 2014

Спорт по време на избори

Световни първенства, квалификации, Шампионска лига, тенис... какво тук значат някакви кандидат-депутати

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. "Уикенд", 12 септември

Доскорошният кадър на ТВ7 Деян Веселинов е едно от многото нови попълнения в „Нова спорт“ и „Диема“.

Виктор Николаев и Ани Цолова препитват кандидат-депутати в „Кастинг 240“.

Волейболните и баскетболните запалянковци научиха наизуст дразнещата реклама на „ВИП Брадър: Образцов дом“.

Началото на септември би трябвало да преминава изцяло под знака на започналата предизборна кампания – особено на фона на все още рехавата програма в телевизионния праймтайм. Силният сезон тепърва ще стартира и в липсата на сериозна конкуренция политиците днес би трябвало да са точно като в поговорката - еднооки царе в царството на слепите.

Последните седмици обаче се случиха силно доминирани от спортни събития, и то не какви да е. Единствено олимпиадите и мондиалите привличат по-голям интерес и еуфория от тях. Световно първенство по волейбол в Полша с българско участие. Световно по баскетбол в Испания, макар и без наш отбор там. Начало на футболните квалификации за европейското първенство през 2016-а. Диамантена лига по лека атлетика от Брюксел, Ю Ес Оупън с Гришо от Ню Йорк, първи кръгове от европейските футболни първенства и стартираща Шампионска лига с нашия „Лудогорец“ вътре... Представете си и ако навръх Съединението 6 септември се беше състоял и двубоят за световната титла по бокс между Кубрат Пулев и Владимир Кличко, вместо да го отлагат по желание на украинеца...

На фона на всичко това – какви избори, какви кандидат-депутати, какви пет лева? Предизборната кампания за момента се свежда главно до някой-друг платен клип в паузите между полувремената. Даже миналата събота шумно рекламираното политическо риалити на Нова „Кастинг 240“ трябваше да започне с половин час закъснение, защото преди това България се мъчеше с Египет на волейболното игрище...
Но какво е общото между всички гореизброени спортни събития, с изключение на тениса от Ню Йорк и Шампионската лига? Връзката между тях е, че всички те се излъчват в каналите на Нова броудкастинг груп, която отскоро притежава правата и върху българския футболен шампионат. Пренасищането със спорт в програмата е наистина чудовищно. Мачът на Кубрат на 15 ноември също ще се предава по Нова. 

Може да се каже, че този сезон тази телевизия преяде със състезания точно както ГЕРБ преяде с власт при предишния си мандат.
Само преди месец в „Уикенд“ анализирахме спортната програма на „Диема“ и изтъкнахме наличието на собствена коментаторска школа там. За разлика от спортните журналисти в другите канали, тези тук са компетентни и винаги в час, но никога не изтъкват това. Просто не те дразнят с нищо, а коментират и анализират без излишна суета.
Сегашният бум от спортни шампионати обаче принуди Нова груп да назначи още коментатори от конкурентни канали. Така добрата школа на „Диема“ започна да се размива и изчезва, а раздразнението – този иначе добре познат спътник на спортния запалянко, се появи и тук. „За пръв път ми се налага да изключвам звука на диемата“, написа в социалната мрежа един зрител по повод един от новите коментатори на мачове... Е, разбира се, че никой не може да достигне и засенчи квиченето и тъпоумията на Алекси Сокачев по bTV Action, нито претенциозната небрежност на Камен Алипиев-Кедъра по БНТ, но никога не е късно да се опита човек, нали? „Диемите“ преливат от спорт и ефирът им взе да се задръства от клишета и евтино кокетиране на водещи, школувани другаде.

Покрай толкова много състезания, на запалянковците им писна и от гледане на авторекламите на Нова в паузите. Как не й омръзна да върти един и същи спот за „ВИП Брадър“? Дали в Нова ще се усетят поне в последните дни преди старта на риалитито да го сменят с нещо друго, преди да ни е опротивяло съвсем? Рекламите за „Х-Фактор“ не са толкова натрапчиви и дразнещи, но и там ротациите на едни и същи реплики на Мария Илиева и Саня Армутлиева идват в повече. Като ще въртите толкова агресивно агитация за новите си проекти, поне ги разнообразявайте!

В предишния си анализ засегнахме и проблема със спортното студио на „Диема“ и „Нова спорт“ - че интериорът е много под нивото и на събитията, които отразява, и на журналистите, които приютява. Макар и наскоро да беше леко освежен за новия сезон, той продължава да е все така тесен и да изглежда ретроградно. Масата, зад която седят водещите и гостите, е с дизайн на нещо средно между пречупен „Титаник“ и пещера от „Семейство Флинтстоун“. Екраните на заден план са неособено големи, но затова пък с огромни, ужасно грозни рамки, които им придават евтин и допотопен вид. При положение, че тенденцията при телевизори, монитори и телефони вече е почти да липсва рамка, да позволиш такава отживелица да стои непрекъснато в студийния ти кадър е меко казано дилетантщина.

За сметка на това студиото на Ани Цолова и Виктор Николаев, в което препитват кандидатите за новия парламент, изглежда чудесно. Това обаче не прави „кастинга“ по-интересен даже от скучен мач между „лъвовете“ и шампионите на Африка. Физиономиите на политиците, които вадят клишета и обещания от ръкавите си, са ни омръзнали повече и от тези на Гибона Пламен Константинов, Гонзо, Батков, Лупи и Стойчо.

Така че – добре че е спортът тия дни. Така изборите ще дойдат почти неусетно, преди да са ни досадили. Но пък като ще преяждаме със спорт, главно по Нова и Диема, поне да им оправят студиото и да научат новите си коментатори да коментират „по диемаджийски“, преди те да са постигнали обратното – да „отдиемят“ досегашните.


Свободното падане на "Плейбой" продължава

"Напълно естествена красота - без ГМО, глутен и консерванти!", пише в типичния приповдигнат стил на корицата на августовския "Плейбой". Звучи чудесно, но отгоре се мъдри поредната ужасно фотошопирана снимка, в която ретушът е отнел всичко човешко от въпросната Ралица, която и да е тя. По лицето няма нито една бръчка, по кожата няма нито една пора - момичето изглежда като от пластмаса. Точно като онези надуваемите кукли. Страшно естествена красота, няма що.

Тази продължаваща визуална неадекватност е една от причините за неспирното свободно падане на това славно някога и любимо мое списание, което е неразривна част от живота ми. Ако се питате защо този месец не излезе септемврийски брой на "Плейбой" (впрочем, май и на "Максим") - не търсете отговора по-далеч от тук. Когато фотографията е толкова зле, а се съчетава с редакторски патос, сякаш на читателя се предлага някакъв невиждан еротичен деликатес, пазарните резултати няма как да са по-различни.

И за да има напълно завършен вид жалката картина, тези дни някои от миналогодишните (!) некласирани кандидатки за конкурса Playmate of the Year получили бодри и-мейли, че са одобрени (?) за втори кръг от тазгодишната надпревара, без те да са изявявали желание да участват в нея. Представете си за каква безпомощност става въпрос - понеже не можеш да намериш 12 нови и читави финалистки за конкурса, който някога създаде Мадлен Пенева, Николета Лозанова и Златка Райкова, започваш отново да пресяваш тези, които си отхвърлил миналото лято...
Мъка, както лаконично обича да казва колегата Бакалов.

Но защо си губя времето изобщо да пиша всичко това? Трябва ли въобще да се занимавам? Просто ме е яд, че подобно безумие продължава безнаказано. Това буквално е гавра с една от най-разпознаваемите и успешни марки, създавани в света някога. Така, както миски като Черната Златка са гавра с конкурса за Playmate у нас.
Много лесно е да се оправдаеш с "кризата на мъжките издания", която е глобална тенденция днес. Но безхаберието и некадърността никога няма да има с какво да оправдаеш.

Напълно естествена снимка.

05 септември 2014

Basement Jaxx + Swarathma - Power to the People

Най-сетне нещо свежо на музикалната сцена. Парче от новия албум на британското електронно дуо "Бейсмънт Джакс". Няма как да не ти вдигне настроението (но ти гледай изобщо да не е падало, де)